2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2330 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2009 19:15
Когато бях малка, родителите ми ме възпитаваха, че независимо какви са реалностите около теб, можеш да ги промениш. Аз вярвах! Знаех, че ако искам да не ходя с дънки, а с изсулени панталони, мога да го направя. Знаех също така, че трябва да поема отговорност за избора и решенията си.
Знаех, че всяко нещо има цена и купувах умерено.
Бях един разбунтуван и агресивен потребител на ъндърграунд културата с всичките и атрибути, позитиви и негативи.
Когато станах тийнейджър, родителите ми, продължиха да ми казват, че мога да променям света, но ми показаха, че е много важно да не си сам. Показаха ми, че няма нищо по-важно от съмишлениците, но не като количество, а като качество. Показаха ми, че няма нищо по-добро от това да получаваш подкрепа от най-близките ти хора.
Знаех, че подбора на хора е важен и се държах агресивно и дистанцирано.
Бях един позитивен млад човек, знаещ какво иска и до къде може да стигне в преследване на убежденията си. Знаех какво мога да загубя и как да открия начин да се справям със загубите.
Когато завърших висшето си образование, родителите ми ми казаха, че общественото положение на хората около теб е важно и че тяхното не би могло да ми помогне.
Знаех, че трябва да се справям сама с всички предизвикателства. Знаех също така, че мога да се справя, защото бях научила важни уроци от хора с „неподходящ” ранг в обществото.
Бях един млад човек, който вярваше, че може да докаже на околните си, че няма значение от къде си, а какъв си.
Когато преживях първото си любовно разочарование, хората около мен ми показаха, че малко са нещата, които са по-ценни от усещанията ми в този период.
Знаех, че са прави, защото тези чувства ми показаха, че всичко минава, че „утре” няма значение и че „днес” е всичко.
Бях един човек, който се учеше да казва „днес” нещата, които чувства и мисли и да не се притеснява за мнението на околните,
Когато напуснах първата си работа, където оставих голяма част от сърцето и мечтите си, хората около мен ми показаха, колко много значи някой да вярва в теб и в умението ти да променяш света.
Знаех, че ще успея да създам това, което беше разрушено отново и че този път ще е по-красиво и ценно.
Бях един човек, който се върна на „старта”, който разбра, че не е важно какво сме създавали и имаме, а какво искаме да създаваме и към какво се стремим.
Сега, не знам нищо, освен едно:
Нямаш правото да отваряш очите на хората, ако не можеш да им предложиш да видят по-добър свят или не можеш да им предложиш по-добър живот.
Сега, не знам какво искам и към какво се стремя. Не знам нищо.
За първи път в живота си се лутам по този начин и усещам неуспеха си във всички аспекти от живота си – личен, професионален, емоционален...
За първи път в живота си усещам, че съм „несправяща се” и „неуспяваща”.
За първи път съм загубила вярата си и знам, че това е хубаво, защото за пръв път в живота си трябва да я открия сама и да погледна в себе си.
За първи път осъзнавам какво е да си заклещен в момента и разбирам колко ценни са били уроците на родителите ми и на хората около мен.
За пореден път искам да им кажа: БЛАГОДАРЯ ВИ! АКО ВАС ВИ НЯМАШЕ, ЖИВОТЪТ МИ ЩЕШЕ ДА Е ПРАЗЕН!
Уроци за Отношението - Наполеон Хил днес
Уроци по Отношение - Тимъти Бентли
01.06.2009 19:16
Истината е, че не разбрах това:
Нямаш правото да отваряш очите на хората, ако не можеш да им предложиш да видят по-добър свят или не можеш да им предложиш по-добър живот.
А от къде знаеш, кое и добър живот според тях? И защо ти поемаш отговорността да им го предложиш или доставиш?
01.06.2009 19:40
Браво на тях!:)
01.06.2009 22:44
Ако си толкова загубена, както се описваш и родителите няма да ти помогнат.
Накратко пълна глупост в сила на блога.
всяко нещо на този свят следва определена цикличност, така че преглъщай временните неуспехи, и горе главата.
айде дръж се!
Беше в безсъзнание, наполовина заспала
Водата е топла, докато не откри колко е дълбока
Не беше скок, за мен бе падане
Дълъг е пътят надолу към абсолютното нищо
Припев:
Е ако нощта избяга да се крие
И ако денят няма да продължи
И ако пътят и бъде сгрешен
Заедно с това stony pass
Това е просто момент
Времето ще премине
... U2!
10.06.2009 23:14
"Червеното или синьото хапче ? ... Аз ти предлагам само истината" Насила никой не прогледва. Само когато човек сам пожелае.
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)