Хммм, казаха ми че съм орех. Дали беше странен комплимент или елегантна обида – ми не знам. Все още си тормозя празната и куха главичка и се замислям, че е по-добре да са ми казали „кратунка”, щото орехът поне е с пълнеж :)). Толкова много се тормозя, че не знам какво искаше да ми каже тоз човек и що така точно орех? И знае ли той колко много вида орехи има и колко различни неща може да ми каже с това?   Има едни орехи, които са червиви. Като ги отвориш и отвътре изскачат всякакви гнусни гадинки и гнусотийки и ти инстинктивно извикваш и го мяташ тоз орех по-далече от теб. Може да ми е казал, че съм такава – лошо изненадваща като ме погледне отвътре или пък да се опитва да ми каже, че съм червива от пари, ама аз не съм мангизлийка, така че едва ли ми го е казал, заради това, така че остава вариант 1 с погнусеното хвърляне :))))   Има едни зелени орехи, които са със зелени дрешки и парцалки и докато ги махаш се цапаш с йод в несметни количества. После трябва да ги белиш и вкусът им не е като вкус на орех, а като на... нещо друго. Ама аз не цапам – вече поне не цапам :)))), а дали ми го е казал защото смята, че съм със странен вкус или че съм твърде неузряла и зелена? Засега няма да отхвърляме тази теза.   Има и едни такива други орехи – костеливи такива, които като ги трошиш и откачаш, защото се опъват и дърпат, а най-хубавото на ядката остава под някоя част на тъпата черупка и псуваш ли псуваш и после го меткаш.   А, има и едни стандартни орехи, които малко те затрудняват, докато им счупиш черупката, но после ти доставят невъобразимо удовоствие, докато ги изяждаш. Та дали ми е казал, че съм с твърда черупка? Това комплимент ли е? На мен не ми звучи като да е на комплимент, ама знам ли ги – мъже....   Ето, виждате ли колко е трудно?  Ще ми помогнете ли? Да дам ли още факти?   Питах го какъв орех и той ми каза, че съм кокосов орех. Ето тук вече се надух – не бях обикновен орех, а бях специален кокосов такъв, партида 1981...бре, бре...кой като мен :))))   Аз обаче не разбрах какво иска да ми каже и си го попитах в прав текст:                -     Абе слънце, не те разбирам. Кажи ми сега защо ми го каза това, че нали знаеш синапсите ми са в отпуска, а аксоните тръгнаха по мъже, така че единственото нещо, което ми остава да правя е да си бия празната глава и шансовете ми да измъдря нещо са такива, каквито и да зачена непорочно.   Той се усмихна почти благородно и пак почти ме погали бащински по главата с поглед, казвайки ми:       - Виж сега, знаеш ли кое е особеното на кокосовите орехи?      - Ми не, не знам. Не жонглирам с орехи, а с обикновени топки – по-безопасно е. :)))) – усмихнато се наежих аз.      -   Ами като тръгнеш да отваряш един орех и да пробиваш дупка в него не е ясно как ще се отвори – дали няма да се спука и да се излее на най-неподходящото място върху панталоните или пък ще е такъв, който ще позволи да му пробият дупчица и кротко и доволно да го изпият.   Е, не...тук вече стана мазало. Исках отговори, а не препратки, към еякулацията, подчинението, непредсказуемостта, дупките / във всяко едно отношение/, твърдоглавието, майсторите и майсторлъка им и т.н.   Опулих се, като тъпо камилче, а той ми се усмихна още по-широко.      - Добре де, пробиването на ореха не зависи ли от майсторлъка на пробиващият?      -  Ами в повечето случаи – да, ама има едни специални орехи, които са по-различни, те те изненадват.   Много метафорично, нали? 
Е, аз продължих метафората и попитах твърде малоумно:        -     Добре де, защо ти е да ми правиш дупка?      -     Защото обичам кокосови орехи.      -   Ти сега в любов ли ми се обясняваш? – винаги съм била известна с идиотската си прямота и липсата на такт в личните отношения.      -   Не, само в симпатии – той се усмихна и искрено се забавляваше на въпросите ми.     -  Хм, вкара ме в размисъл...орех, а? Знаеш ли колко трудно ми беше да разбера значението на другите агросравнения като „цветеце”, „розичке”, „пъпешче”, „кратунчице”,  или пък  кулинарните – „сладкишче”, „пастичке” и „бонбонче”, ами сега и орехи ми вкарваш. Тъкмо ги групирах и спрях да скачам при споменаването на някоя от горепосочените сравнения, а сега – пак. Орехи и то не какви да е, а кокосови. Той се забавлявваше с престореният ми гняв и ми каза, че точно това имал предвид. А сега, ходи го разбирай, така де... как така ще ми каже, че съм орех?   Смръщих веждички, погледнах господина сърдито и му казах, че само да посмее да ми обрули орехите с неговия прът, ще му го взема и ще тренирам овчарски скок с него :)))   Ама още ме вълнува, поради що така ми каза тоз гусин, а? Нищо, че съм тъпа и не знам какво имаше предвид. Приемам го като комплимент :))))) Може да съм орех, ама съм кокосов...колко души могат да се похвалят с това, а?

P.S. Не знам защо не ми излизат тъпите тирета на диалозите :((((
P.P.S. Ура, излязоха си от ореховите черупки :)))

Сладко Орехче хахахах :):):):):)

Май никой не може да ти даде задоволителен и достоверен отговор, може би и той не знае защо. ;)))

това ли ми е казал, че съм сладко орехче? :))))

Митак,
абе има много задоволителни отговори, ама нали трябва да се правя, че ям хора, особено мъже...ама че той знае, знае - гаранция, ама ме мотляви :)))

Пакостинке, защо не рискуваш с по-разнообразна сигнализация към тоя тип? Като читател, на когото му е ясно, че ти е ясно повече, отколкото постваш, съблюдавайки формата на блог-ването и стила си, бях любопитна да узная какво ли пък биха казали читателите ти в коментарите по-долу. Защо въобще да се разговаря с човек като теб. Ами ти си го знаеш всичкото. Както виждаш, и аз нищо не казвам.