2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1322 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2007 23:42
Това е един материал, който написах за бюлетин, имащ за цел - популяризиране на ромите и подобряване на техния имидж... всъщност това си е една страница, която ще си правя всеки месец. Идеята за създаването на тази рубрика, се роди в една късна и студена февруарска вечер. Тази вечер разговорът бе свързан с междуетническите различия и ползите от тях. Съвсем естествено и спонтанно се стигна до предложението да се създаде една нова рубрика, която да се казва „Сблъсъци” /идеята е взета от едноименния филм/.
Целта и е да се представят обичайни и ежедневни ситуации, в които са попадали една голяма част от хората, които четат този бюлетин.
Различното? Опитвам се да представя една по-различна гледна точка – гледната точка на един обикновен човек, който не се категоризира като етническо малцинство... за сега. Приятно четене.
Различията... хората...етносите...
Защо толкова силно се опитваме да се отличаваме един от друг и каква е причината толкова упорито да търсим различията, които могат да създадат конфликти, но не се вглеждаме в онези малки и големи неща, които ни сближават и ни правят по-богати и по-добри? Може би това са предразсъдъци, които всеки един от нас носи, може би това е нежелание да приемаме различните от нас хора, защото сме развили условен инстинкт за това, а може би се дистанцираме, просто защото някой някога ни е казал, че трябва да общуваме с даден човек и ние сме започнали и продължили да го правим, ей така само защото така трябва.
Искам да ви разкажа една история, на която станах свидетел, която помня все още и която едва ли някога ще забравя.
Беше горещо и задушно лято, може би преди 3 или 4 години. Стоях на автогарата в родния си град и чаках автобус, който закъсняваше вече с 20 минути. На пейката до мен беше седнала възрастна жена – ромка. Изглеждаше от онези жени, които са на не повече от 60 годишни, но нещо в лицето и излъчването и подсказваше, че притежава мъдростта и опита на 100 годишен човек. Беше облечена семпло и спретнато. С малки черни велурени обувки и рокля на цветя. Личеше си, че това са дрехи, купувани много отдавна, но си личеше и грижата, която тази жена бе полагала за тях, за да ги запази в този вид. Жената имаше и бастунче – малко и дървено, чиято повърхност бе станала по-гладка от тази на обработен скъпоценен камък, но тази гладкост се дължеше на едно- единствено нещо – прекомерно използване. Беше сплела ръцете си на дръжката му, а ръцете и... черни, съсухрени и големи. Беше ги положила върху бастунчето с онази нежност, с която бе прегръщала децата си и бе ги гледала, докато заспят и с която отместваше закачливите кичури коса от челата им.
В една малка, синя торбичка до себе си, носеше две филии хляб, от които си чупеше по малко и се хранеше. Хлябът беше сух, с незнаен произход и възраст, но се виждаше как преди да премине надолу и да създаде онова усещане за ситост, към което се стремеше, дереше гърлото и причиняваше неприятно усещане, а може би дори болка. Докато се хранеше, на земята до нея кацна една птичка – малка, крехка и спретната, точно като нея.
Жената я погледна мило и се усмихна – никога през живота си не съм виждала подобна усмивка – прикрита, щастливо-тъжна и казваща „Знам, че и на теб ти е трудно”, а после... без да се замисли започна да храни птичката и да и говори, като на свое дете. Каза и: „Ех, миличка... и ти си сама, като мен. Ако ние самотниците не си помагаме и не споделяме храната си един с друг – никой няма да го направи. Само ние знаем какво ни е. Хапни си миличко, аз се нахраних...”
Изтръпнах и очите ми се насълзиха... пожелах да помогна на тази жена, но единственото за което се сещах, че мога да направя бе да и дам пари, а знаех, че е изключително неудачно. Тя излъчваше такова достолепие и гордост, че ако го бях направила, щях да я обидя със сигурност, а единственото което исках беше да я прегърна и да и благодаря, за това че ми показа тази черта на хората...
Спомняте ли си, че в началото споменах, че жената е ромка? Бяхте забравили? Аз също съм забравила какъв е цвета на кожата и или по-точно за мен няма значение, защото никога след това не съм виждала нищо и наполовина толкова нежно и истинско, направено от ром, българин, турчин, арменец....
След тази случка, бях изключително развълнувана и разказах на приятелите си за нея. Единият от тях каза: „Какво толкова те е впечатлила една циганка? С нищо хубаво не могат да ме впечатлят тези хора, затова спри да говориш така.”... не му отвърнах – тогава осъзнах за пореден път, че хората са различни, че са развили различни сетива за нещата около себе си, но най-вече разбрах, че няма значение какъв е етноса на човека, за да ти предаде поредния урок по човечност и състрадание.
Така че- разбира се, че общочовешкото трябва да търсим, то има само значение... Ако искаме да живеем заедно, разбира се, а не във вечна самота....
:)*
Не казвам, че са лоши хора. По скоро са други, с друг начин на мислене и ценностна система и просто не пасват на един модерн свят в, който ние се опиваме да се впишем.
щеше да е хубаво изключенията като тази жена да са повече ... хубаво си я описала и такива хора са наистина впечатляващи
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)