Шантави неща за шантави хора :: Винаги има причина, но нужно ли ни е да я знаем?

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.01.2010 17:10 - Винаги има причина, но нужно ли ни е да я знаем?

Автор: pakostinka Категория: Лични дневници

Прочетен: 21185 Коментари: 17 Гласове:

“You could be a sweet dream or a beautiful nightmare”

Това е рефренът, който от доста време се върти из главата ми. Не защото е една от любимите ми песни или пък защото я въртят непрекъснато, а защото тази фраза те кара да се замислиш… как различаваш красивият кошмар от сънят, който ти носи наслада? Границата е толкова тънка. Моралните норми, всички дефиниции, с които обозначаваме нещата около нас, определяме отношенията си с хората – всичко това е толкова неясно и замъглено.

Слънцето, което блести в очите ти може да е дразнител и да предизвиква слънчевата ти алергия, но може също така да е нежно докосване от любим човек, който си загубил.

Студът, който кара тялото ти да настръхва и от който те побиват тръпки може да е климатично обусловен, а може да е леко напомняне, че е крайно време да откриеш някой, който да те стопли.

Толкова силно сме се закотвили в дефинициите, с които сме се обградили. Красива, но непробиваема понякога стена, зад която се крием и по този начин се предпазваме, но и изолираме защото никой не може да дойде при нас и да ни спаси от самите себе си.

Страховете ни…желанието ни да откриваме аргументи обясняващи свръхестественото…безумието на живота в рамка…пълните ни гардероби и празните ни къщи и души.

Каква цена плащаме? Задаваме си въпроси, опитвайки се да открием истината за живота и нашето място в него и загубваме всичко стойностно.

Преди време един приятел ми беше казал, че няма значение през какво минаваш, защото в една голяма част от случаите сам избираш какво да ти се случи. Най-важният избор който правиш е с кого да споделиш живота си.

… I learn how to fly… следваща песен и пореден въпрос: „Дали отвисоко виждаш нещата по-добре?”… винаги съм си мислела, че всички отговори са в очите на хората, с които споделяме живота си, но понякога искаме да се отделим от тялото си. Имаме желание да полетим, да забавим темпото, да се отърсим от всичко, с което се затлачваме ден след ден. Лошо ли е да подлагаме дефинициите си под съмнение? Да правим скрининг, да отхвърляме и да формулираме нови? Убедена съм, че част от хората, които познавам ще кажат, че твърде много мисля, други ще се изсмеят и ще споделят, че за пореден път получавам факсове от космоса и че и това ще ми мине, но… има ценности отвъд нашето житие и битие. Има мъдрост, която съществува от древни времена. Изречението на Лао Дзъ „Ако стоиш достатъчно дълго на брега на реката ще видиш трупа на твоя враг”, може да бъде открито в друга сентенция „Ако хвърлиш хляб в реката и стоиш на брега рано или късно той ще се върне при теб”, а в българските анали може да бъде открито по начина „Направи добро и го хвърли на вятъра”. На пръв поглед няма нищо общо – едното касае войната и дефанзивата, другото кръговрата на живота, а последната – добрите дела. Защо тогава изникват в съзнанието ми? Защото всички те са свързани с търпение, приемане на живота такъв какъвто е, ограничаването на очакванията, намаляване на жаждата за мъст, потушаване на усещането за несправедливост и най-вече знанието, че има нещо по-силно, по-властно и нещо, което е над теб. Някои го наричат Природа, а други - Бог. Някои казват, че това се дължи на природния закон за нетърпене на празни пространства, а други го наричат просто кръговрат или хармония.

Има ли значение начинът, по който ги обозначаваме? Нали по-горе писах точно за това, че дефинициите ни ограничават и са стъклен похлупак, който ни пречи да се развиваме и усещаме нещата такива каквито са.

Единственото важно нещо са сетивата и сърцето ни. Какво значение има дали сме част от сладък сън или красив кошмар? Не е ли важното, че го изживяваме? Защо просто да не се оставим на случващото се и да му се насладим, независимо дали е добро или лошо, а изводите, които ще направим после…те са неизбежни – понякога човек не може да избяга от природата си.

Приятно изживяване на всичко, което ви се случва J

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

"In vino veritas, in aqua sanitas&q...
Лежерна разходка над НДК
Образа на Abraxas във филма "Jupite...

Следващ постинг

Предишен постинг

За блог.бг, но не с любов

Въпросченца...

Коментари

1. panazea - Направи добро пък го хвърли в морето!
26.01.2010 17:17

Поздрав за теб!