Милост... колко често се молим за нечия милост, а колко често искаме нечия прошка?

Аз поисках прошка преди малко повече от седмица. Направих го по модерния начин – използвайки телефона, но ми липсваха толкова много неща.

Имах нужда да усетя изсъхналата от студа кожа, покрила най-нежната длан в света. Дланта, която съм прегръщала толкова много нощи, в които съм била болна и слаба и това е било единственото усещане за радост и топлина.

Мечтаех си за това да усетя мазолите върху ръката на баща ми, появили се в следствие на грижата му за плодните ни дръвчета. Грижа, каквато е полагал за мен и брат ми, за да израстнем като големи и зрели хора.

Исках да прегърна братлето, да усетя как ме удря силно по гърбината и ме притиска силно до себе си, казвайки ми, че винаги мога да разчитам на него и че тайните ни ще си останат между нас.

Исках да усетя всичко това...исках да помоля за милост и за прошка. Исках да им простя. Исках да благодаря. Искх да им кажа колко ги обичам, но не успях – нямаше ги очите, нямаше го докосването, нямаше ги прегръдките и сълзите в очите на родителите ми, плод на старческото им сантиментално оглупяване, според тях.

Искам да ги помоля ...

-          Да ми простят за всеки път, в който съм ги наранявала съзнателно или несъзнателно.

-          Да се опитат да разберат, че съм го правила, за да прикрия собствената си болка или да ги направя съпричастни на моята.

-          Да ми повярват колко силно ги обичам и как за мен няма по-голяма ценност от семейството и че това е така, защото съм видяла тях и примера, който са ми давали.

-          Да не забравят, че знам че са необикновени хора и че слабостта и сълзите им не ме плашат, а напротив доказват ми че най-силнитесъщо плачат.

-          Да осъзнаят как всеки един момент, в който си мислят, че не съм ги гледала, аз всъщност съм ги наблюдавала и че това са моментите, в които съм се докосвала до съвършенството и до Бога.

-          Да ми повярват и да спрат да се притесняват за мен, защото съм голямо момиче и е нормално да забърквам големи каши и големи проблеми, но също така да откривам невероятни решения.

-          Да се гордеят с мен, защото вървя по собствения си път и независимо колко трудно е това аз се боря, за да сбъдна мечтите си и да бъда себе си, така както са ме учили те.

-          Да помнят и никога да не забравят, че всеки път, когато си спомням за това как са били до мен пред всяка пропаст и със сетни сили са ми помагали да я преодолея плача от щастие и благодаря на Бог, че ми ги е дал.

Искам да им благодаря...

-          За всяка усмивка, с която са ме посрещнали и за цялата любов, която са ме дарили...за това че са ме обичали така искрено и всеотдайно.

Искам да обещая...

-          Един ден ще успея да имам нужните ми пари и да ви подаря пътешествието, за което мечтаете, защото вие сте най-достойни да го получите и знам, че ще се насладите на всяка стъпка и крачка по пътя.

-          Като се прибера утре да ви поискам истинска прошка, да целуна любимите ръце и да ви благодаря с цялата любов и признателност, на които съм способна.

БЛАГОДАРЯ ВИ...ПРОСТЕТЕ МИ...КОЛЕНИЧА И ЦЕЛУВАМ РЪЦЕТЕ ВИ...