Има дни и седмици, в които не спираш да си казваш WTF се хепиендва с живота ти и изобщо за какво си говорим?

Обикновено тези времена настъпват изневиделица и връхлитат като цунами, което отнася за части от секундата, малката ти колибка, наречена сигурност, спокойствие и разбива на прах плановете ти, а понякога този звяр успява да разбие и мечтите ти.  Мъдрите хора, обаче са казали, че всяко чудо е за по три дни, за щастие не само чудесата, но и гадните неща имат дата, в която им изтича срока на годност и се скапват, демек – лошото свършва. Факт е, че някои гадории продължават толкова дълго все едно са наблъскани с всички консерванти във Вселената, но все пак... и те стават на пихтия и потъват някъде в дълбините на мръсния канал, унищожени от Доместоса на Съдбата.

Та така... как протича един такъв период от време, в който ти се случват гадорийки? Ето малка схема, която може да бъде полезна на всеки един човек, който се сблъсква с това. / Само да уточня, че за мое щастие този ми период продължи само една седмица и откачих, не гарантирам, че рецептата е същата за лайнориите, които затрупват хората за по-продължителен период от време/ Та... ще направя един малко странен паралел /лайна – бедствени събития/ на схемата не гадориите, но пък за това ще е описателно...обещавам:

1. Гадориите, т.е. лайната винаги се изсипват изневиделица. Обикновенно се случва в момент, предхождан от друг – прекрасен, щастлив, емоционално запълнен и силно усмихващ се. Гадните неща те спохождат в такива моменти, за да ти е още по-гадно, да видиш контраста, да се запиташ WTF?  и да започнеш да се озърташ неадекватно и да се пулиш малоумно. Някой философ, би казал, че ако се случват постепенно и поетапно слизаш надолу, никога не би осъзнал какъв щастливец си, но все пак на мен много ми прилича на полов акт, в който точно преди оргазма, мацката решава, че трябва да излее кофа студена вода върху пениса на момчето, за да разбере колко е гореща вагината и и колко хубаво му е било там. Т.е. малко ми е странно и неразбираемо, но все пак...

Правило номер едно е: „Кофите с лайна висят непрекъснато над главата ти и въжето се къса в най-неочаквания, от теб момент”

1. Когато започват да ти се случват гадни неща, те винаги са по няколко наведнъж. Вероятността да е само едно нещастие е нулева и в най-добрия случай можеш да се молиш за две, а ако те застигнат само две нещастия, трябва да благодариш на съдбата и кофите с лайна, че са те пощадили / тук, разбира се много зависи каква е сериозността на нещастието и т.н., но искам да кажа, че говоря за всички случаи с изключение на онези, в които никой не е умрял или не е установено, че е неизлечимо болен/.

Синтезираното правило тук е: „Когато лайната, започват да се изсипват отгоре ти, те винаги са в огромни количества”

1. След като те споходи поредица от  „интересни” събития, които според видни философи те правят по-силен, естествената реакция е непримиримост и непрекъснати опити за борба, овладяване на ситуацията и  оправяне на нещата, а също така и експериментиране по отношение различните варианти за решаване на проблема и припомняне на модела „Опит-грешка”

Правило номер три: „Когато лайната са те залели до врата, се опитваш да се измъкнеш, като мяткаш ръце и крака и изпробваш различни техники и похвати за плуване в морето от лайна”

1. Обикновено има един период, на кулминация в който нещата наистина загрубявват и стават много зле. Това е периодът, в който според всички мъдреци се изпитват силата на волята и характера ти и се установява, колко можеш да носиш и на какво издържаш най-много.

Правило номер четири: „Когато лайната са стигнали  до брадата ти,задължително е след това да пекне слънце, за да се втвърдят, да не можеш да мърдаш и да ти е още по-гадно”

1. След като си направил многократни опити за изплуване, измъкване, контролиране на ситуацията и най-вече постигане на положителна развръзка, които не са били успешни – решаваш, че е време да приемеш нещата, да се опиташ да погледнеш по-философски на нещата и да спреш да мяташ крайници, защото става по-зле:

Следващото правило е: „Затънал си до гуша в лайна, но се кефиш, че имаш естествен бронзов загар на лицето и можеш да гледаш звездите”

1. Постепенно нещата започват да се оправят и нареждат, независимо дали това става за един ден или една година. Най-интересното е, че не можеш да повярваш, че всичко е свършило и че можеш да заживееш отново така, както е било до сега. Стоиш и зяпаш тъпо и не можеш да повярваш. Това е т.нар. „пост гадориен шок”, в който развиваш лека форма на параноя, суеверие и всякакви глупости, които м ожеш да си представиш.

Правило номер шест: „Рано или късно, след слънцето завалява дъжд и лайната се размекват или пък земята се продънва и те изтичат. Ти обаче си стоиш в остатъка от лайна, защото си мислиш, че е халюцинация или че пък ако излезеш, ще се изсипят другите кофи, за които знаеш, че висят над главата ти”

1. Идва ред на хепиендчето, в което нещата се нареждат, живота ти се връща в предварително очертаните от теб коловози, настъпва утро и онова нещо наречено усмивка се връща отново на лицето ти.

Правило номер седем: „Влизаш в най-близката баня, в която се оказва, че има вана, ароматни масла и т.н., изкъпваш се и отново замирисваш на цветя, а лайната остават в миналото”

.... до следващият път, в който ще те залеят с по-голяма или по-малка сила и ще стоиш в тях за повече или по-малко време.

Извод: Най-важното нещо е да знаеш, че се случват такива неща и никога да не забравяш, че гадориите рано или късно свършват, стига да си позволиш да изчакаш последното действие.

 

 

 

Радвам се че пак миришеш на цветя!

Много романтично:-)
Мир и любов:-)
И хубави преживявания:-)

Отдавна са известни.
Жалко, че са се стоварили с пълната си сила върху теб, ама нищо ново под слънцето.
Дето викаш - измиваш се и продължаваш. Дръж се! :-)

10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.-Еклесиаст 1:10
Това за което говориш е така и се случва на всеки в живота.14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.Еклесиаст1:14
И нека да си припомним думите от Евреи13:6
. така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"
ДАНО ДА НЕ СЪМ ПРОЗВУЧАЛА СУХОВАТО !