В последно време ме е избило много на социална тематика, но няма как да пиша нещо друго, при положение, че нещата, които ми се случват ме бутат в тази посока...абе направо ме ритат.

Последните няколко дни си мисля за зависимите от наркотици. Животът ми се е стекъл така, че във всеки един момент, някъде в близкото си обкръжение съм имала някой, който се е „закачил”, а и професионалната работа със зависими винаги ми е била интересна, още преди да стана студентка.

За първи път чух историята на един хероиноман, когато бях на 14. Той беше приятел на брат ми и е бил най-малко на 23-24 години. Аз винаги съм била келеша в компанията и винаги са ме глезели като за световно /това, може би обяснява сегашният ми странен нрав и желанието ми да се занимавам с батковци J/. Откакто се помня, преследвах брат си с превозното средство на три гуми, а после искрено се вживявах в ролята на осведомителна агенция и споделях всичко видяно /оттогава ми е, неспособността да пазя личните си тайни – чужди мога, ма за мене си всичко си казвам J/. Та в компанията на братлето се бяха събрали все видни юнаци и момци – от хубав – по-хубав и от умен – по-умен.

Неусетно времето минаваше...махнах помощните гуми на колелото...започнах да се вихря с някакви мотори /е, сега някакви MZ-та бяха, да не си мислите, че е кой знае какво/, после започнах да излизам по дискотеки и така...една вечер, след дискотека седнахме на една пейка, която беше много близо – аз, една моя приятелка и Тишо /това беше един от най-желаните приятели на брат ми/. Приятелката ми реши, че иска да се прибира, а аз се  пригласих да си тръгна с нея. Тогава той ме помоли да остана и ми каза, че ще ме изпрати до вкъщи. Аз казах че първо трябва да изпратим приятелката ми и тогава. На връщане решихме да седнем на паметника и го попитах „Какво е станало?”, защото изглеждаше странно...той ми каза „Нищо” и започнахме да си говорим глупости...а аз започнах да задавам въпроси. В един момент той ми каза, че се е закачил и че е хероиноман и че отива да се лекува. Сигурно съм го изгледала много странно, защото той ме помоли да не го гледам така. Разказа ми как е започнал, сподели и защо е продължил, разплака се, когато ми каза колко дълго е отричал пред себе си че е пристрастен и колко много иска да се изчисти. Накара ме да обещая, че никога няма да опитам твърд наркотик и аз го направих. Никога не наруших обещанието си. После ме прегърна и ми каза „Не мога да повярвам, че си говоря толкова сериозно с малката сестричка на Боби”, а аз се усмихнах и му казах, че хората се променят и порастват.

Няколко дни по-късно, той замина. Няколко години след това го видях – той не ме позна, а аз не го закачих. Изглеждаше добре, но разбрах, че продължава да взема хероин – веднъж седмично...не е успял да се откачи.

По-късно, в студентските ми години имах един много готин колега, казва се Персиян. Беше много неадекватен и странен и непрекъснато  ми се подигравахме, че са му объркали името и че не е трябвало да го кръщават на Персия, а на Пресиян...той се връзваше и сърдеше...междувременно се сближихме с него и той започна да излиза с нас на кафе след лекциите или упражненията. Един ден, бяхме аз, моята приятелка и той и понеже го погледнах странно ми каза „Поопитай ме”...аз се учудих и му казах „Какво да те питам?”, а той ми каза, че знам и просто да го направя...тогава го попитах на какви наркотици е, а той ми каза, че е толкова зле, че взема всичко...само и само да накара онзи глад и болка на тялото му да спре. Опита се да събуди съжалението ми и да ме използва, за да му дам хпчета, защото в този  момент имах достъп до рецепти и можех да го направя. Аз отказах, а той се усмихна и каза, че съм реагирала правилно. Няколко месеца по-късно, той взе свръхдоза и лежа доста време в интензивното и в болницата. Изпратиха го на лечение, а след няколко дни се върна и каза, че не може....продължи, а аз се отдръпнах от него, защото го видях да зарибява едно 10 годишно дете и тогава го ударих...оттогава започнах и да го избягвам...сега, май работи в Бюро по труда, защото неговите мама и татко имаха възможности да го уредят...искрено се надявам да е спрял наркотиците.

Малко след случая с Персиян, в нашия курс дойде друга колежка – Мими. Едно от най-хубавите и интелигентни момичета, които съм познавала. Станахме приятелки и я взехме в компанията ни. Аз и моята съквартирантка я харесвахме много, но започна да ни прави впечатление, че излиза с някакви мъже по на 50 години. Една вечер, когато и се обадиха и тя отново каза, че трябва да излиза я попитах в прав текст, дали е проститутка, а тя каза: „По-лошо, аз съм слуга на дявола”...не я разбрах, затова на следващият ден я попитах отново и тя ми разказа историята си. Стандартна и тривиална...едно момче и едно момиче...едно момиче, последвало момчето...поредица от купони и наркотици – скъпи, такива...закачането...склоняването и към проституция...съгласието и, за да получи поредната доза...секса, само за едно хапче или линия...бягството... намирането... омагьосаният кръг... Малко след това тя замина незнайно за къде...скоро я видях пак...учеше и изглеждаше добре – каза, че е спряла...не знам дали и вярвам наистина, но избирам да и повярвам, защото май това понякога е нещото, което те кара да спреш или да продължиш...

В следващите няколко години се срещах със зависими, почти професионално..работех с тях и виждах какво правят наркотиците с хората...виждах как красиви и перспективни момичета и момчета, се превръщат в безлични сенки...в жалки подобия на това, което са били...виждах как им падат зъбите, слушах историите им, гледах как с всеки следващ ден стават все по-бледи и по-изпити...знаех, че си отиват...съжалявах ги и ги обвинявах...оправдавах ги и ги осъждах...обичах ги и ги мразех...исках да ги разбера, но не можех...не исках да ги разбирам, а го правех...

Видях много хора, които си отидоха...те продължиха да съществуват, но просто изчезнаха...сблъсках се с толкова много изгубени, без време души...

Най-голямата си криза изживях, когато разбрах, че най-добрата ми приятелка се е закачила. Беше ужасно...бяхме разделени – тя в единият, аз в другия край на страната...чувахме се по 30 пъти дневно...разменяхме телефони на консултанти и терапевти...чувах я как плаче и знаех, че не мога да направвя нищо...късаше ми се сърцето и знаеше, че тя е причината за това...не исках да я губя, но усещах че се случва...видях я и в момента, в който я видях – разбрах, че единственото нещо, което мога да направя за нея е да я прегърна и подкрепя. Тя се откачи...реагира твърде бързо...аз обаче я познавам и знам, че би започнала много бързо, колкото и да ме уверява че не би...всеки път, когато разбера, че е пушила се побърквам, но не защото тревата е нещо страшно, а защото знам, че тя е човек, който трудно спира, а знам че можеш да попречиш на един човек да тръгне надолу, само ако го обичаш и му показваш, че го обичаш.

В събота пихме кафе с моята приятелка и още двама души. Тя ми разказа за една наша обща позата, че се е пристрастила, разказва ми за това какви линии се смъркат и кои хора го правят, разказа ми за още три момичета, които познавам и които са на хероин – проституират, защото все още изглеждат добре, но скоро няма да могат да правят и това...тези всичките неща се случват в град, в който според всички управляващи няма употреба на наркотични вещества и всъщност всички са чисти. Това го твърдят управниците, а младите казват, че не могат да си намерят трева, защото всички са минали на синтетика – амфети или пико...това лицемерно твърдение се шири в град, в който преди две години умря момче от свръхдоза и в който в заведения в 2 часа през нощта, група момчета си правят линии на бара...да, няма наркотици, ама друг път...

Ужасих се, когато чух една история – историята на 13 годишно момче, умряло от свръхдоза...случило се е в съседен град, преди около 5 години. Това момче е започнало да взема наркотици на 8 – след смъртта на майка му. Баща му, устремен в работата си и в процеса за печелене на пари го е забравил. За него се грижела баба му. То се повело с дъщерята на един от най-известните дилъри в района, която крадяла от дрогата на баща си...и така докато не си отишли и двамата...той първо – на 13, а после и тя – на 15 години.

Не искам да коментирам...не искам да задавам стандартните си въпроси, с които завършвам писанките си...не искам да казвам нищо, освен че има толкова много смърт – нелепа смърт, толкова много хлад и толкова много прекрасни хора, които вече ги няма...някои от тях са си отишли на 13....отишли са си преди много години...отиват си и сега...

Това е .... нямам думи. Преди години четах една книга "Мементо", авторът беше чех, поляк /нямам спомени/ и се разказваше за живота на един наркоман - покартителна история. Защо някой иска да съсипе живота си по този начин?! На тези хора, според мен, им трябва много любов, вяра и подкрепа, особено на близки хора

Достатъчно неща водят до пристрастяване.
Никога не съм гледал на зависимите като зависими.
Познавам такива екземпляри и със сигурност мога да кажа, че не се различават от нормалните..
Един от вариантите да намалят ....е да минат на алкохол + хапчета.После само на алкохол, ако са по-волеви.Не са красива гледка определено, ако гледате на тях като на пропаднали, но съжалението, което им показват някои не ги прави по-силни, напротив.Сега се сещам за такива, които могат да си позволят скъпи наркотици и продължават да взимат, въпреки, че са минали хиляди "очистителни" сесии.
На много от тях мозъците им работят на различни честоти и понеже някои са творци, мисля, че ако не са взимали наркотици не биха направили толкова качествени произведения..
Една от основните разлики между "нормалните" индивиди и зависимите е че вторите са по-гладни от първите. Има една приказка, че всеки има своя наркотик.Да не обяснявам колко са случаите на депресивни състояния при наглед добре изглеждащи момичета(момчета). Обяснението за това състояние е подобно - не са си взели ДОЗАТА.
Не съветвам никой да взима наркотици - чувството на зависимост е много голямо(то е мачкащия фактор в комбинация с гладът), в сравнение с останалите, които "не взимат" и се чудят защо "така" го карат и стигат до циклещи състояния или омагьосан кръг.

как понякога животът те пази от среща с определен тип хора или точно обратното - каквото и да правиш, винаги си сред тях. Имала съм само една среща с наркомани. Бяхме на хижа с класа, те бяха пришълци. Посред нощ решиха, че имат нещо против момчетата (5 момчета в класа срещу 20 момичета) и започнаха да ги заплашват. Разбиха полилей на сантиметри от главата на една съученичка. Бяхме се втрещили от ужас, макар че гледайки назад сигурно бихме ги надвили. Ние бяхме някъде 9клас, те бяха 18-19 годишни, надрусани и неадекватни. Но ние никога не се бяхме сблъсквали с такива като тях, бяхме просто уплашени деца от елитна гимназия. Отидоха си така, както и дойдоха - неочаквано. Беля не стана. Викахме полиция - никой не дойде.

Оттогава не съм съм се сблъсквала с наркомани, ако не вписвам пушачите на цигари и на трева (и това ако не е най-голямата дрога, здраве!).

Това е проблем който го има всеки човек в крайна сметка -всеки е малко или много пристрастен към нещо и то манипулира живота му.Страшното при наркоманите-основно хериозависимите е че в един момент някъкво вещество става по-силно от теб,твоите желания,дори и любов...Имала съм 3 годишна връзка с хероиноман - може би голямата ми любов...Не издържах,изоставих го сега е на метадон, но поне е жив...Колкото и да се обичахме и да правех всичко което беше по силите ми той спираше и почваше,спираше и почваше...Просто е страшно наистина как умни и млади хора,защото първите наркомани бяха такива, се самопогубват, за разлика от сегашните които опират до хероин специално от мизерия според мен/доста е ефтино все пак/.Другото което им пречи да се откачат според мен е това че те се дърпат един друг-има нещо като завист ако другия е спрял, не във всички случай разбира се.Никога няма да забравя - срещамеприятел на моя тогавашен приятел и той зависим, като разбра че е спрял-"Бягай далече,няма да говориш с мен нито с хора като мен" просто ни изгони..месец преди да умре...
От друга страна познавам и хора от тия години които се откачиха и работят и водят нормален живот без помен от тия неща, но просто човек трябва да е много силен а такива са малко...

Да имаш причина, за да продължаваш да се бориш - тогава държиш на здравето си. И други го написаха преди мен - всеки от нещо е зависим. Колко са тези, които водят наистина здравословен живот - не пият алкохол, не пушат, не се друсат, хранят се здравословно? Дори и навикът да прекаляваш със сладкото е зависимост, той също може да те убие - е, не така бързо като свръхдозата, но е същото. За да се справиш, трябва да имаш много добра причина. Замисляла ли си се колко много хора на различна възраст вече не виждат смисъла?

A zashto "sreshti ot treti vid"? Kato che li e super rqdko sreshtano qvlenie...Po-skoro e chast ot ejednevieto, za sajalenie.

всички зависим от нещо - понятието за абсолютна свобода включва именно липсата на зависимости, но е невъзможно...за добро или за лошо...не съм се замисляла, че една от причините за да започнеш или да спреш е да видиш смисъл...и да...виждам, как хората не го виждат...виждам как си отиват млади и интелигентни момичета и момчета...и ме боли...истински, защото не е нужно да се прави много - нужно е да покажеш, че този човек е ценен и че е нужен...незнам...май е по-сложно отколкото си го мисля...
Искам да кажа на анонимен 2, че е така - че едните са просто по-гладни от другите...
Isis, аз също съм се сблъсквала с такива случаи...попадала съм в компания с агресивни наркомани и са ме удряли...имах един познат, който беше наръган с нож от такъв...и за съжаление те не са виновни - просто са по-големи хищници от нас и стават зверове, заради дрогата...
Докато четях коментарите се замислих, че заклеймяването "Наркоман" е най-страшно и най-много пречи на всички зависими да се интегрират отново в обществото да работят и да се реализират, така както го правим всички ние - зависимите от общественоприетите наркотици...

защото там, където живея в момента се казва, че няма такива хора...затова...

Ами както виждаш никъде не съм написал наркоман.
Хората и средата създават, табута, секти, групички, ограничения, заклеймявания. А в такива моменти тези
определения-характеристики могат да се окажат фатални за някои..

че таквиа характеристики може да са фатални, но знаеш ли какво - май още по-лоша е мисловната линия, че бивш наркоман няма...
И е истина, че средата създава всичко, а нашето общество е консервативно, затворено и лицемерно - обичащо да заклеймява и игнорира...тъжното е, че нашето общество това сме всички ние и че ние го правим такова, нали?

"Да,знам
че таквиа характеристики може да са фатални, но знаеш ли какво - май още по-лоша е мисловната линия, че бивш наркоман няма.."
Лоша е да,но за съжаление е твърде вярна..Проблема на тези хора е точно това - наркотиците променят мисленето /колкото и грозно да звучи понякога за добро /това е факт,но по-лошото е че дори и да се изчисти някой съвсем при първия по-сериозен проблем в живота това е първото което им идва да направят...Като се замисли човек всеки има своето бягство- с алкохол,успокоителни или квото и да е... Другото ,което им пречи е свързано с чистата химия-мозъкът не може сам да произвежда серотонин и човек губи способност да се зарадва на нещо,да е щастлив и изобщо да изпита положителна емоция без стимуланти..А представяте ли си какво е живот без радост?!

без съмнение, ,това което казваш е така. Много неща мога да кажа, но няма да го направя по една глупава причина - бързам. Само ще кажа, че не смятам за добре това, че цитираш имената на хората за които говориш - Персиян, Мими, момчето от бюрото по труда... Не знаеш дали няма да е познаят или някой друг да ги познае. Някой, който не знае за тях това, което знаеш ти.

До скоро! (по-скоро от колкото очакваш)

мога само да се опитам да си представя такъв живот и за щастие не ми се налага да го живея, но аз искам да вярвам в това, че има бивши наркомани...някак си...кара ме да възприемам нещата по-положително :)
@ Митак, прав си за цитирането на имената...не съобразих, наистина...но няма да ги сменям, защото няма смисъл вече, но за в бъдеще ще мисля и за това...мерси....
П.С. И да, беше много по-скоро отколкото очаквах...всъщност аз май не очаквах, след новината :Р

Много добре си го написала. Темата е тъжна, но такъв е живота. Съгласен съм с теб, че марихуаната не е наркотик. От нея не можеш да се пристрастиш. Тези, които пишат по-горе обратното явно никога не са пробвали. Дори калифорнийската/мексиканска трева не може да те пристрасти :) (тя е много по-силна). Продължавай с такива постинги.

Бе едно показно екзекутиране на всички наркодилъри, както и на всеки заловен да пренася и един грам наркотик през страната, би излекувало обществото от тази напаст веднъж завинаги. В Китай и в Сингапур, доколкото знам, практикуват тези високоблагородни методи, и там май нямат проблем с наркоманията.
От по-обща гледна точка, невъзможно е да се бориш с наркоманията в едно наркоманийно обществено и държавно устройство, при което една шепа неразстреляни чифути и масони са яхнали цялото общество и правят каквото си искат. Първо трябва тях да ликвидираме, а после лесно ще уредим атрактивна екскурзия до отвъдното и за наркодилърите.