Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2014 02:28 - ***
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3277 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.07.2014 15:52


 Потресе я!

Преобърна света и, със своите виждания и желание да започва да пише на нова страница, преди да е довършил старата! А беше толкова последователен и подреден във всичко, освен в отношенията си с нея.

Замисли я, защото задаваше въпроси, чиито отговори тя не знаеше.  Никога не я попита за нищо конкретно – залагаше на догадки, изпитваше умението и да разчита неговите микроизражения и знаеше, че понякога може да предвижда определени събития и обстоятелства.

Пожела, тя да сподели болката и щастието му, без да знае какво представлява едното или другото! Сподели и, че я обича, без да поясни какви са параметрите на неговата любов  и колко дълбока може да е тя!

Обясняваше и, че изглежда като фея!

Беше щастливец! Не беше познал нищо от това, с което тя трябваше да се бори ежедневно.

Харесваше маската, която носеше. Обожаваше нейният позитивизъм и розовост. Вдъхновяваше се от тях. Каза и, че осъзнава, че е галеник на съдбата.

Един ден щеше да разбере какво означава да стигнеш до края и колко различно е разголването от непрекъснатото влизане в роля. Някой ден, можеше да реши да се разголи  пред нея или пред някой друг. Това беше избор, който само той можеше да направи.

Един ден, щеше да разбере. Един ден щеше да се върне към корените… щеше да oсъзнае, че няма земя, която да го привлича така, както родното място…щеше да осъзнае, че никой не го е обичал  така, както тя  го бе правила… щеше да се върне назад и да съжали за това, че не е пожелал и не  е разпознал сигналите, ситуациите, събитията… щеше да е пропуснал всичко – възможността да се извини, да сподели, да обича и най-вече да бъде себе си.

Щеше да осъзнае… щеше да съжали… щеше да пожелае да е направил други избори и щеше да разбере, че времето за това отдавна беше отминало…щеше да осъзнае всичко това след много години, тогава, когато него вече го наричаха „дядо“ и той остаряваше самотен, неоценен и невдъхновен, а всичко можеше да е толкова различно, ако просто беше събрал смелост и беше казал всичко, което и написа в прав текст, защото тя два пъти събира смелост и той се държа като дебил – третият път… ах, този трети път… тогава трябваше да се престраши той. Това беше неговото раздаване, в което трябваше да заложи всичко и независимо дали щеше да е разорен или да обере казиното, щеше да спечели дамата – тази, която изтръгна сърцето си и го постави на масата… сърцето, с което той не знаеше какво да прави и избра да затвори очи, за да живее до края на живота си със самозаблудата, че то не съществува. 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940582
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170