Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2010 12:09 - Шантавини за пофесионалните предизвикателства :)
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4264 Коментари: 2 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

България е шантава страна. Има няколко предизвикателства, които са част от ежедневието ми – в началото на моето професионално развитие бях ужасена, а сега се забавлявам с действителността. Е, малко ми е трудно да обясня на чужбинските си началници, защо не мога да се срещна 10 дни с един вице-президент е друга тема.

Предизвикателство първо: Да вземеш подпис за 60 секунди

Тук, обичайно трябва да гониш и пресрещаш по улиците хора, на които им се плаща да стоят в едни стаи и да разписват разни документи. Ти се превръщаш в здраво стиснал папката партизанин и търчиш по улиците, защото тях обичайно ги няма по стаите им. Специализирала съм се в това – познавам всички техники на оказване на тормоз, натиск, пресрещане, притискане и винаги нося в себе си необходимите атрибути, за да създадем комфорт на шефовете, докато подписват, щото позицията им изисква да не го правят „на крак”.

Установила съм, че в България е много важно да умееш да ухажваш шефовете и партньорите си – това е така, защото обикновено са малки и неуверени хорица, жадни за слава, признание и обожание. Това е така във всички сфери, така че ако обичате, не ми обяснявайте колко различни са администрациите от бизнеса – таратанци. Просто изглеждат различно, но на съдържателно ниво – потребността им от ухажване е една и съща. И така, в редките моменти, в които откривам подходящия човек в стаята му, трябва ми много бързо подпис или устно одобрение правя следните неща:

1.       Кратко изложение - притежавам перфектни умения за съдържателно представяне на повода да съм щръкнала като плашило в стаята на шефа в 30 секунди /установила съм, че това е максимума внимание, което може да ми бъде отделено, преди да започнат да нахлуват други хора и да зазвънят телефоните/.

2.       Представяне на документите за подпис – обикновено, докато си правя изложението, слагам под носа на шефа писмата, договорите или становищата, щото да се пести време и на 30тата секунда  млъквам, давам 10 секунди за бърз преглед и въпроси и продължавам да стърча неестествено пред бюрото му.

3.       Поставяне на акцент върху важността шефът да подпише и одобри нещата – във времето 40-50-та секунда се представя много ясно защо е важно точно той, а не някой друг да изрази мнение и да одобри,поставяйки подписа си, написаното от теб.

4.       Други – в последните 10 секунди, стоя права, излъчвам самоувереност и изглеждам ведро. Обикновено това са секундите, в които шефчето ме поглежда преценяващо и претегля отново това, което съм казала или ме пита „има ли още нещо, което трябва да знам?” или подобни нещица. Обичайно, няма други неща, които трябва да знае, тъй като в 30 секунди съм казала всично необходимо.

 

И така, на 60-тата секунда имам подпис и съм доволна, а шефчето обикновено казва с усмивка:  „Изчезвай, че само ме тормозиш”.

 

Предизвикателство второ: Да  си солташак с авторитет

 

В последните няколко години ми се налага да разбирам от много неща и да правя още повече. Като тръгнеш от елементарните задължения и ангажименти на офис-мениджър, малко ТРЗм малко финансова отчетност, малко регистрации и лицензи, минеш през разработване и управление на проекти, стигнеш до воденето на преговори с големи и трудни институции, писането на стратегии за местно развитие и обучаване разни хора от селски райони и стигнеш до идентификация на културните специфики на българина и жалки опити да ги представиш по логичен и професионален начин пред чуждестранни партньори....мдам, ясно е, че съм солташак, но  за съжаление тази професия липсва в националния класификатор /време е за малко застъпничество/, но ако я имаше аз щях да съм главен солаташак.

И така, как се правя на солташак с авторитет:

 

1.       Точно и ясно конкретизиране на функцията, в която си – много е важно, когато се срещам с партньори и клиенти,  които са наясно, че правя една камара неща и съм десеторъката Радка, да им обясня, каква е целта на срещата и в качеството си на експерт в коя сфера се срещам с тях.

2.       Оставяне на време на колегите и партньорите да изложат мнението и тезата си – винаги, когато имам работна среща давам пространство и време на хората, с които се срещам да споделят позициите си и да ме информират за опасенията си. Така разговорът е структуриран, а аз имам време да подготвя отговора си.

3.       Подробно изложение на позицията и отговаряне на всяко едно от споделените опасения – най-голямото предизвикателство за мен е, когато имам среща с колеги и партньори да ме изненадат и да ми кажат нещо, за което не съм се сетила. Това е моментът, в който  получавам множествен мозъчен оргазъм, а екстазът, който изпитвам след последното си изречение, с която съм ги сразила е неописуем J

4.       Въпроси и дискусия това е моментът, в който се показвам не като солташак, а като специалист с експертиза и опит в различни сфери, тъй като това е времето, в което се говори за ангажименти, в т.ч. и финансови и се изграждат рамките на партньорството.

5.       Други – в тази част обикновено благодаря за времето, вниманието, приносът и т.н., споделям колко е била ползотворна срещата и повтарям сроковете, в които те ще имат мемори от нея и какво следва след това. Това обикновено е и момента, в който виждам как тези, с които съм се срещнала вече не гледат на мен като на солташак, а като на експерт.

И така, на втората среща вече имам подписани споразумения и договори за сътрудничество.

 

Предизвикателство трето: Да си вземеш парите, когато си си свършил работата

Това нещо не ми се получава  и нямам механизъм за решаване. Освен това си имам вземане-даване с печени и опитни в разни шашми кметове и администрация. По всички параметри и закони, това което правят е незаконно и недопустимо, но факт – не мога да си получа парите вече  8 месеца. Мъкааааа. Вече даже не ми вдигат телефоните, но пък трупам доказателствен материал за бъдещо дело J

И така, България е шарена страна и се живее интересно, а на мен даже ми е забавно :)

Усмихнат ден!





Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Икономист - браво,уловилисте квинтесенцията на административната абракадабра
08.09.2010 15:45
Кой знае защо,имам чувството,че тази тема е посветена до някъде на някои директори бизнес администрация и представлява опит на младото яре,да натрие рогите на старата коза!Направо квичах от кеф,като го четох.Има и сол и пипер и няма никакъв ташак!Ще добавя,към алюзията "да изчезнеш за 60 секунди",едно много важно нещо.
Прво и единственно правило на офис-асистента или младшия мениджър."Отваряш си добре очите и ушите и си затваряш устата и краката".Тогава успеха е гарантиран.Друг трик е да гледаш събеседника,клиента,колегата и др.винаги в очите.По възможност леко нагло без много да мигаш,като Василиса прекрасна.Ръцете никога една върху или в друта.При посока на разговор,не в твоя полза се потят и при здрависване да довиждане те издават.Ако не сте зад бюро а на мека мебел,краката скръстени само при глезените.По възможност повече мълчете.Това не Ви прави по-глупава,не сведуща или дезориентирана.Обикновенно хората искат да ги слушат и в 90% от случаите си казват всичко сами.Дайте им думата.
Завършвайте тезите си с въпроси от сорта:"Ще се съгласите ли с мен?","Не мислите ли така?","Вероятно съм права?"т.е. въпроси поддтикващи позитивно мислене към вашата теза или караща ответната страна да мисли бързо за да се съгласи.Тогава почти винаги се правят грешки във Ваша полза.
Никога не употребявайте "Повярвайте ми".Никога не давайте примери със себе си.Никога не се извинявайте.Никога не благодарете повече от веднъж.Никога не чакайте успехи от първия контакт.Никога не завирайте отсрещната страна в ъгъла.Тогава следва най-жестоката съпротива.Жените контрагенти и клиенти в бизнеса са винаги по неотстъпчиви при преговори с жена.Обикновенно стават кучки.Дадете ли им се,ще Ви изядат.С тях следва да се играе мръснишки,с подмятания на тема възраст.От сорта "сега времената,..технологиите..процедурите.. са други" или"нима Ви се струва прекалено иновативно?".
Да права сте за ниските хора.Но амбициите са им обратно пропорционални на ръста и винаги растат в аритметична прогресия.Успех!
цитирай
2. pakostinka - Скъпи ми, Икономисте,
08.09.2010 16:02
ако споделите в коя част на тялото Ви се заражда чувството, най-вероятно ще успея да Ви отговоря дали е правилно или не и дали е опит на младото яре да прегризе старата върба или е нещо друго :) А за мен е удоволствие и чест да Ви доставя удоволствие, както вече казахме - едно от важните качества е да знаеш как да ухажваш и глезиш по - висшестоящите или по-високите от теб, а аз съм го превърнала в изкуство :)
Искам да наблегна върху невъзможността в определени ситуации да си затваряш нито краката, нито устата. Ще се съгласите с мен, че е трудно, без да разтвориш крака да се качиш на стола, за да свалиш някакви класьори, а е невъзпитано, когато те питат да си държиш езика зад зъбите, особено в случаи като моя, в които той е инструмент, който използвам за демонстриране на бързата ми творческа мисъл, но като цяло съм съгласна с Вас - хората обичат да говорят и когато им дадеш пространство и изобщо сцена - те ти дават всичко - и боксьорите и козовете :) Убедена съм, че ще се съгласите с мен :)
Относно погледа - за съжаление на мен само този леко наглият и изобличаващ поглед ми се отдава най-добре. Това ме поставя в леко неприятни ситуации на моменти, тъй като определени малки хора го възприемат като сериозна заплаха, а за жените - уау, точно в десятката. Така и не разбрах, защо определени жени /тъпи селски пръчки - буквално/ ми се дръвчат и саботират и изобщо какъв им е проблема. Смятам, че подхода да натякваш възраст или нещо подобно не е добър - по-скоро трябва да показваш уважение към опита им и стремеж да се съобразиш с него - смятам, че друго не работи. Имам трагичен опит с една тъпа пръчка - координатор на проект, която в отговор на мои писма се обаждаше на един колега, който нямаше никакво отношение към нещата. Един ден, яхнала метлата я попичах защо го прави, а отговорът беше: по-лесно ми е да работя с мъже. Мдам, не е като да не яхнах метлата и да не и казах, че личните предпочитания нямат нищо общо с професионализма, но тя така и не ме разбра и още чакам пари
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940383
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170