Страната ни се намира на Балканския полуостров и това всеки го знае. Всеки знае, че се намира и на изключително важен кръстопът и всички усещаме, как преминавайки или застоявайки се, различните етноси и народи са оставили част от себе си и от своите традиции. Работата ми е свързана с непрекъснат контакт с представители на различни етнически групи. Опитвайки се, да бъда по-толерантна и знаеща проявявам своето любопитство спрямо различните културни традиции и обичаи и не спирам да се изненадвам. Май, т.нар. етнически българи сме онези, които сме пуснали най – много свободно на наследеното от нашите предци и общо взето сме теглили по една голяма майна на обичаите „Пеперуда”, „Ладуване” и т.н., то не че много млади хора в днешно време са чували за тях, камо ли да знаят какъв е техният смисъл и кога се правят. Последните няколко години се увеличава интереса ми  към фолклора на различните етнически групи, като приоритетни са ми етническите българи, роми и арменци. Страст ми са, обаче ромските приказки. Скоро попаднах на едно добро издание с ромски приказки...там се разказваше за един цар, който искал да убие всички цигани в царството си. Една от тях, отишла в полето, набрала от всички видове полски цветя и му ги занесла, казвайки, че колкото различни са цветята, толкова различни са хората и че не бива да погубва циганите. Може би сред цялата пъстрота, ромите са най-пъстри. Познавам много интелигентни и преуспели роми, но познавам и такива, които избират сами да живеят в къщи с размери на средно голяма тоалетна, които ние наричаме просто коптори. Това лято бях в Дупница...видях три ромски квартала...един богат, друг средностатистически и един истински мизерен. Видях как голи деца си играеха в калта, а в същото време родителите се забавляваха по къщите си. За първи път виждах такова нещо...всички снимки и всички репортажи, взети заедно не могат да те накарат да се почувстваш така, както когато видиш нещата на живо. В цялата тази мизерия се усещаше един невероятен дух и енергия...някакъв оптимизъм, ама не присъщият такъв, че нещата винаги могат да станат по-зле, а по-скоро, че животът е толкова кратък, че трябва да му се радваме всеки път като за последно...това усещане и мислене ме накараха да пожелая да науча повече за традициите на ромите...повечето са много хубави и някак си ми звучат странно...неприемливи са за урбанизираното ми и цинично съзнание...нещото, което обаче ме зашлеви се случи една вечер средата на декември...

Та ситуацията е следната: работна среща, която се проведе в града, в който работя и живея. На тази работна среща присъстваха представители на младежки и ромски неправителствени организации. След ползотворната работа през деня се премина към съответната полу-делова вечеря. В началото се говореше за работа и се поддържаше определено един чисто работен разговор. Някъде след третото питие, и по средата на основното ястие се заговори за една много тачена в днешно време ромска традиция, а именно първата брачна нощ и „лечението” на моминската девственост. Бях запозната с традициите, обичаите и различията в някои региони...преговорихме ги...направихме и паралел с етническите българи в миналото и етническите турци в настоящето....говорихме много за смисъла на това...за символите и най-вече за тяхното опорочаване в днешно време.

Изключително интересен е обичаят с благата ракия...всъщност  не е странно това, че се изисква червено доказателство за девствеността на момата, изляло се на белия чаршаф...не е странно, че има различни ситуации и случаи на дефлориране и че кръвта не винаги е задължителна и не винаги пее в хора...не искам да коментирам колко безумна е липсата на елементарна сексуална култура, която е толкова пагубна за младото семейство, че налага дори в случаите на реална девственост, без кръвно доказателство те да  търсят обществено приемлив изход от ситуацията /в повечето случаи момчето пуска кръв... я от ръка, я от крак или пък ако няма нещо остро от разбития му нос/ ...странното в случая е  изконсумирането на ново скрепеният съюз и изискващата се в случая огромна концентрация на полова мощ от страна на момчето, за да направи каквото и да е, при положение, че цялата многодетна рода са се скупчили около стаята на младоженците – пие, пее...вика, а от време на време даже нетърпеливо почуква на прозорчето им, та да свършват по-бързо и да танцуват с чаршафа. Не знам...аз ако съм момче, попаднало в такава ситуация  сигурно ще избия всички и ще ги изгоня...или най-малкото, едва ли щях да стигна до каквато и да е била ерекция, но не съм момче и не съм в такава ситуация....

Имаше едно нещо, което ме срази...както си стояхме на масата с представителите на неправителствените организации, едно от момичетата, което е с турски етнически произход каза, че имало и още нещо...ама ни  каза да не се сме се сащисвали, като ни каже...това, което каза е че ако случайно младоженците много се забавят в стаята...влиза някоя баба...такава по-опитна и по-знаеща и можеща, за да ги намести...

-         Моляяяяяяяяя? – почти изкрещях аз

-         Да, така е...наместват ги – каза тя, и го произнесе по начин, който показваше как за нея това е нещо естествено...станало е част от битието и и определяше отчасти и начина и на мислене...

-         Какво им наместват, бе? Това да не е някаква свръх сложна конструкция от скачени съдове, че да ги наместват? – аз недоумявах...започнах да се гавря с цялата ситуация...беше ми абсурдно...представих си го...и беше още по-абсурдно..

Представих си, момиче и момче по средата на любовен акт...с гръм и трясък в този момент влиза надъхана да помага на „младите и неуки” младоженци възрастна жена и им вика „Ей, сега ши съ наместваме, деца”...момичето и момчето се сепват...тя е безкомпромисна...хваща момчето за „меча” и решително го вкарва в „ножницата” на момичето...наистина си го представих и е колкото смешно, три пъти по-тъжно е, защото някъде наистина се случват такива неща и защото има едни момичета и момчета, които минават през всичко...през наместването, благата ракия и унизителното танцуване с окървавения чаршаф...има и други неща...има и момичета, които са върнати на семействата, качени на магарета и с лица, обърнати към задницата им...това означава, че момичетата са „нечестни”, т.е. не са девствени и всички трябва да го знаят.

Много е странна тази дума, използвана точно в този смисъл. Нечестна. Не искам да коментирам, колко честни, според всички традиции, мръсници познавам. Даже съм живяла с такива. Чупеха пишки на поразия, ама бяха „честни”.  Това са момичета, които са девствени ама само на онези места на които трябва. Иначе навсякъде по всички телесни отверстия девствеността отдавна е преминала в категорията „излекувана” и „неясен спомен от миналото...почти мъглив”.  Аз не ги обвинявам...напротив – ужасно е. Ужасно е да осъзнаваш, че си достигнал полова зрялост и че не можеш да правиш секс, любов или както се нарича, само защото има някакви обичаи, които ти дори и не разбираш, камо ли да приемаш. Нормално е да търсиш други възможности за задоволяване на сексуалните потребности и желания, които да не пречат на „честността” и „чистотата”. В днешно време, тази „чистота” е много странно разбирана...по-скоро е изкривена и невъзможна...това е традиция, която според мен отдавна е умряла, но все още се бори и агонизирайки се задържа в настоящето....традиция, която не разбирам....както като възникване, така и като символика.... какво символизира девствеността? Защо тя е толкова важна? Дали защото мъжкото его и чувство за собственост са толкова големи, че мъжете искат те да бъдат първите и единствените, които „разорават нивката” или защото това е някакъв израз за физическа и съответно и нравствена чистота...незнам аз поне не разбирам защо девствеността и кръвта на чаршафа са толкова ценни, но все пак...аз съм от онова поколение и етнос, които май не държат толкова много на традициите и обичаите си и може би, заради това всичко ми е толкова странно и абсурдно...и унизително...да, най-вече унизително...

 

наистина е много тъжно това, ужасно е, срамни са тези 'обичаи'. нали ако самите възрастни жени не са прокървили, и те си знаят категорично, че са били непорочни, как тогава биха обвинили момиче в нечестност. не са ли допускали, че ако при тях е било така, е нормално и при други да е същото, защо са позволявали това, защото е по-лесно или сладко, ако не харесваш и завиждаш на момичето, при първия сгоден случай да я опозориш. и това са жени. не, гнусни кучки са били майките и бабите ни, за да ни оставят такива 'традиции'. не съм сигурна колко са помагали майките на дъщерите си. наистина всеки път се втрещявам от тоталното средновековно безхаберие на предните поколения, а иначе били имали феноменални и дълбоки познания. не и по нашите земи.
а за първенството на мъжа съм чела чужди теории, че женското тяло пази (не знам колко време точно) генетична информация от всеки партньор, е, ако я е получило по подходящия начин.

Хахаха... прекрасно :) Дядо ми е разказвал за такива работи. Ей. Колко е хубаво, да имаш дядо. Такива са били нещата. Ама са се обичали хората...

Не знам ... традициите и вярванията са хубаво нещо или поне са били, когато спазването им е било възможно, желано и не поставяно под въпрос. Сега са абсурдни. И все пак има хора или народи, които вярват в тях и ги считат за нещо нормално и нужно.

Пък и от друга страна .. те са като правила, а както знаем, правилата винаги има начин да бъдат нарушени или прескочени - това с кръвта по чаршафа е лесно, кръв можеш да пуснеш отвсякъде ..

Но смисълът на всичко това се губи в днешно време ..

Ami ako momicheto ( ne dai si Bozhe) e bilo iznasileno? - znachi li tova che ne mozhe da se omazhi i da vodi normalen semeen zhivot?
Chuval sam che i pri mnogo aktivno sportuvane himena mozhe da se skasa...
Az sam na mnenie che partniorite triabva da si pasnat i seksualno predi da vstapiat v brak.
A. Vasilev

преувеличила нашата обща позната. Тя самата, когато тръгнала да се сгодява вече "не е била честна". И тя изобщо не го приема, това, за което ти е разказала, като част от своя бит (наместването). Да, за съжаление има места, в които се налага младоженците да цапат чаршафа с кръв, за успокоение на родата. На двете роди всъщност. Благата ракия, обаче, не е ромски обичай, а чисто българска традиция от не много далечното минало. На места в Северозападна България (за там знам със сигурност) българския етнос все още го практикува. Без чаршаф, (който младежи шеговито наричат "японското знаме"), но с блага ракия. С нея черпи свекървата и всъщност така се замества "унизителното" танцуване с чаршафа. Възрастни жени, българки, са ми разказвали, че забрадки са носели всички. И че да те види някой с пусната коса е био все едно да те види гола...

Спомням си един БГ филм, сравнително нов, но не си спомням името. Действието се развива в ранните години на 20-ти век. Момче и момиче, етнически българи се женят. Родата се е събрала, яде и пие, а младежа се мъчи вътре в къщата да вземе това, което му се полага от момичето. прави той "наместването", но кръв няма. Идва баба му, която си намотава някакъв парцал на пръста и проверява момичето с ръка. Оказва се, че девойката не е опазила честта си и блага ракия няма да има.

Та това, което всъщност се опитвам да кажа е, че сватбените обичаи по нашите земи малко условно могат да се делят на етнически. Защото са били едни и същи някога. Само че при някои са се запазили, а при други са се развили и напрактика преобразили.

че ако момичето е било изнасилено си има едни други традиции и обичаи, които се правят и в никакъв случай не остава неомъжена...а за химена - има много възможности - при активно спортуване да е скъсан, да е твърде еластичен, или една от най-честите случки - просто да го няма в следствие на гинекологичен преглед...вариантите са много, наистина...
Митко, разбрах какво се опитваш да кажеш, но не съм убедена, че е българска традиция, според мен са различни традиции, които по някакъв начин в някакво време са се уеднаквили, но има групи където все още се почитат и такива, в които се отричат...а за общата ни позната - няма значение дали е била или не е била...тук става въпрос за безумието на нещата и за издигането на пиедестал на нещо, което всъщност не е онова, което трябва да бъде и е било...
Та права е Мей, смисълът наистина се губи...или поне в днешно време...

разни идеали. За теб има смисъл едно, за мен друго, за трети трето. Нещата са безумни според теб и мен, според някой друг не са. Не можеш да правиш такива заключения. А пък аз в никакъв случай не искам да те убеждавам да си мислиш каквото и да било ;) Какво значи "... но има групи, където все още се почитат и такива, в които се отричат..."?

в крайна сметка точно това се опитвам да кажа, че смятам всичко това за безумно и нецивилизовано, но в същото време не мога да обвинявам и да наричам огромна група хора "варвари", само защото аз не приемам обичаите им, нали? Всеки е прав за себе си и от собствената си камбанария...от моята се вижда това...:)
P.S. Няма нужда да се опитваш да ме убеждаваш, защото знаеш, че няма да успееш, нали? :Р

малко си понахвърляла запетайки където ти падне. За това така се получава недоразумение между мен и теб.

ама за запетайките-знам, така и не се научих да ги слагам където трябва...ми обичам ги и си ги шляпам...радвам се, че нещата се изясниха :)

ама ме мързи да споря с теб и да ти обяснявам.

да, от гледна точка на нашата цивилизация и възпитание ... от гледна точка на тяхната си е ОК.

Ако родата ти от емнайсе века следва някви традиции и си закърмена с тях, едва ли ще ги възприемаш като нещо нередно, колкото и изкилиферчени да са.

Само дето тяхната цивилизация сега се сблъсква с нашата и става малко проблемно. Ценностите малко се променят.

Иначе по света кви работи си причиняват някой хора заради обичаи и традиции не е истина. Теб те заболява само да ги гледаш, ама тях ако питаш си е нормално, даже задължително нещо.

Outfaced, знам че нещата са безумни и нецивилизовани, но само от нашата гледна точка и знам, че за тях това е нещо, което е важно и ценят. Не разбирам само защо трябва да се съхраняват и спазват традиции, които те карат да се чувстваш не особено добре, че даже нещастен... а за сблъскването на цивилизациите - да страшно е, но аз имам познати, на които им вдигат скандали и ги гонят от у тях, защото виждаш ли те са туркини, а са залюбили българи и обратното...
А за по света...чела съм и съм гладала филмчета и да, заболява ме, но не съм сигурна, че за тях е нормално или че го приемат...в много изостаналите общества може би да, но в тези, в които съвременните тенденции и мислене са навлезли си мисля, че не ги приемат много, много...