Понякога съм си мислила колко огорчения и болка мога да понеса. Всеки път задавам този въпрос, когато поредният човек в живота ми, на когото съм имала доверие ме предаде или по-лошо - забие ножа в гърба ми до дръжката. Обикновено се опитвам да разбера кой какъв е и доколко да го допусна в живота и в сърцето си. Обикновено усещам нещата, но понякога греша и се предоверявам, а после не мога да спра кървенето и да излекувам дупката в гърба си. Всъщност за този нож знаех и се бях подготвила...ама не достатъчно добре явно, защото такова елегантно и добре премерено забучване не бях получавала...прокрадна се бавно, но решително и проряза гръбнака ми...после мина бавно и преряза няколкото сърдечни артерии...плъзна се надолу, усетих хладната му повърхност с всички капиляри, за да усетя още по-голямата решителност, с която премина през сърцето ми и го разцепи на две, а после спря устрема си чак в белите дробове...усещаш как сърцето ти кърви, усещаш режещата болка, а в същото време на спираш да плачеш...не можеш да дишаш – не само заради ножа...не можеш да дишаш, защото не си очаквал да е толкова жестоко... Да, думите раняват...ужасно много...особено когато са изречени с безмилостна жестокост, чиято причина е неразбирането или разочарованието...много повече боли обаче, когато нищо не може да спре ножа...или по-скоро, когато ти не искаш да го спреш и не искаш да се съпротивляваш...когато оставиш ръката, в която е ножа сама да спре и искаш да видиш до къде ще стигнат жестокостта и желанието да бъдеш наранен, когато искаш да разбереш кога ще изгасне пламъка на стремежа да бъдеш унищожен в очите на човек, когото доскоро си наричал свой приятел... Да, боли...да, това е метафора...да не ме е убило наистина и според поговорката ще стана по-силна...но всяко действие има своето противодействие...едва ли ще отговоря по този начин...едва ли ще тръгна да отмъщавам...по-скоро ще замълча...ще се натоваря с преглъщането на неизказаните истини и огорчения...ще понеса негативите...ще приема обвиненията...но няма да ги забравя...няма да забравя нищо и най-вече думите и ножа...ще го запомня, за да мога следващият път, когато допускам някой до себе си да си спомня за това колко боли и да бъда по-внимателна...

Де да беше толкова лесно. Просто да бъдем по-внимателни :( Лошото е, че идва най-често от хора, от които най-малко сме очаквали ..

Прости, но не забравяй... (така е умно).
Но да не забравяме, че човекът е единственото животно, което повтаря една и съща грешка два пъти (това дали е глупаво?).

само не трупай негодувание, че така няма да е по-леко..

Въоръжи се с усмивка, за да си напомняш, че от теб зависи какво ще допуснеш за стимул и кое за пречка.

тя неволята учи, а и не е толкова трудно да си внимателен...поне аз си мисля така, защото знам, че трябва да се науча :)
Lemonpie, и според мен повторението на едни и същи грешки не е глупаво, просто означава, че изоставаш малко...ама всичко може да бъде наваксано :)
Wildroses, аз взех решението...няма да ги оставя неизказани...всичко трябва да се каже в този случай...чакам само малко емоциите ми да се поукротят, че иначе няма да е конструктивен диалога :-)

А основанието, причината за ножа в гърба? Замислих се кога аз съм злобна към близък човек и казвам неща, от които го боли - когато съм огорчена. По принцип не съм от търпеливите, но някои хора не разбират от първи и втори намек, та се налага да се натвърди, и тогава...
Просто предположение - не е зле да знаеш какво е превърнало приятеля във враг, за да се предпазиш за вбъдеще, включително от собствените си грешки.

каквото и да ти отнеме живота остави го да си отиде...лесно е на думи ....колкото до прошката тя е най-вече заради самите нас...това което не ни убива ни ранява но това не ни прави по-силни мисля...

но се преживява!
Самата аз преди месеци се разделих с много любим приятел, а едва снощи успях да се "сбогувам" с него, тук, в блога си... Двама мои приятели пък след 15-годишно приятелство се скараха заради ...жена... Гаджето на единия пристана на другия...
Хубаво е, че си се "отприщила" тук, в блога... Другият вариант е да се скриеш някъде и да си поплачеш... Не помага особено, но все пак е нещо...
Късмет занапред!

тази история е много дълга, а решението за дистанция бе изцяло мое...знам, че направих много грешки - опитвам се и сега да ги поправя, но е много трудно...понякога е по-добре да не се опитваш да размръзяваш ледовете, защото те просто се смръзват още повече...аз знам за грешките си и искрено съжалявам само за едно, че дължах разговор, а не го дадох...искаше се само това...а аз се изплаших...или просто избрах това, което ми беше по-лесно в момента, което определено беше грешен избор на един не особено силен човек...
Letisi, знам че по принцип няма нищо празно...че всяка ниша се запълва и че ставаме по-силни...и сега съм достатъчно силна, за да проведа този разговор...
Sunset, да трудно е но се преживява...караниците заради жени или мъже между приятели са нещо, което не мога да проумея и се надявам да не ми се налага да осъзнавам, но понякога самите ни "приятели" правят нещата лесни с поведението си и желанието им да ни смачкат...мдааааа...мисля че е така... :)