Уважаеми другари и другарки, сладури и сладурковци,

кака ви Пакостина последната седмица мята крачоли и пръска чар, не в златна а в зелена Прага и достигна до няколко фундаментални извода:

1. Ако искаш да откриеш реката, не се изкачвай по баира.

Никога, ама никога не забравяйте, че определено има разлика между „на север” и „нагоре” и „на юг” и „надолу” . Забравянето на тази разлика отне на мен и на спътничката ми повече от 5 часа, в които обикаляхме не особено туристическата част на Прага и търсихме, криещата се от нас река Витава. Не спрях да си задавам въпроса, как въпреки, че бяхме с карта, знаехме че търсим „Старое место” и по-точно „Карловския мост”, все се озовавахме на място, напълно противоположно на това, към което бяхме вървяли. Интересен феномен – вървиш в правилната посока /съгласно картата/, по правилните улици и се оказваш на другия край на града.  По време на това обикаляне не спирахме да се питаме как може тази Прага да е толкова празна и непопулярна? Та нали преди да отлетим, бяхме прочели че се посещава от милиони туристи всяка година, бях чела в самолета за готиният кмет, изкачил Алпите и влюбил се във феноменалната Прага и нейната приказна атносфера още като дете и къде по дяволите бяха всички хора и специалната атмосфера? И къде по дяволите беше шибаната река? И тогава ни осени великата мисъл – реката тече в долините и е там, където е най-ниско. Огледахме се – стояхме на върха на странна улица и осъзнахме как цял ден сме се изкачвали, но не достатъчно за да видим реката – в НИСКОТО.

1. Ако трябва да избираш, избери картата, дори да имаш най-силната интуиция във вселената.

Докато се лутахме нещастно по улиците и вече бяхме безнадеждно посинели от студ / 10 градуса/,  с намокрени и джвъкащи обувки /не спря да вали, а моят чадър остана в шкафа в БГ/, неспособни да открием реката, но вървящи в правилната посока – надолу си поставихме,  амбициозната и неизпълнима задача да намерим аптека. И така, докато зяпахме църкви и катедрали, паркове и маганизи - се оказахме „извън картата”. Мдам – знам какво ще попитате, вече са ми го задавали този въпрос. Ми, ей така картата ни беше на широкия център и като го казвам имам предвид Прага от 1 до 4, а ние се озовахме в квадрант различен от тези, които ги имаше на картата и как се беше случило това ли – ами осланяхме се на силната си и добре развита интуиция. Виждахме църква и хоп – интуицията ни казваше, че трябва да тръгнем в тази посока и че точно това е ключа за портата, како Пенке. И хоп, както интуициите ни пееха „одата на радостта”, така се оказваше, че хората, които питахме ни показваха посока, която беше напълно противоположна на нашите интуационни навигационни системи и ние намусено тръгвахме в оказаната посока, за да се озовем на следващото неотбелязано и много далечно от крайната ни цел място.  Решението? Използваш картата и не правиш нито крачка, без да свериш с нея – великата и праведната. Ако решиш да послушаш интуицията си – то тръгни в противоположната посока.

Плюсовете? Определено видяхме голяма част от нетуристическа Прага и мога да ви кажа къде ссе намира смешният магазин за бельо със сутиени на витрината, окачени върху дантелено перде и аранжировка – вази с изкуствени и изсветлели цветя. Някой друг знае ли го, а? J

1. Ако си харесаш нещо в нетуристическата част  – купи си го ВЕДНАГА.

В деня, в който се скитахме из нетуристическата част на Прага открихме уникален базар с уникални неща, подходящи за близки приятели и познати от А до Я. Тъй като това беше първият ни ден и все още не бяхме открили центъра с неговите привлекателни сувенири и сувенирченца, взехме дружното решение да регистрираме името на площадчето /щото го нямаше на картата/, да открием ориентири и в края на престоя си да се върнем и да напазаруваме армагани като пощуряли. Да, ама не. В края на престоя ни станахме свидетели на ускореното разглобяване на шатрите и опаковането на стоките в кашони. Нищо не помогна – дори малоумното ми скимтене и влажните ми сини очи – нищо – не хора, а канари – казаха ми, че са продавали до преди 2 часа и вече са преброили всичко. Бях неутешимо разочарована. Налагаше се да променя подаръчната концепция,  а за да стане ситуацията още по-гротескна се появи една гугутка, която кръжеше ниско около мен, издаваше странни звуци и по мое мнение искаше да ми свие курабийката, ама аз не си я дадох – стисках я и си я пазех.

1. Ако имаш фотоапарат с малка карта, преди да помъкнеш лаптоп и преносима памет се увери, че си си взел необходимият ти за прехвърляне кабел

И така, бодро и с усмивки си хванахме полета за Прага в 6.50 сутринта. Шляпахме активно цял ден. Уверихме се, че имаме батерии, зарядно за тях, работещ компютър и всичко и снимахме на воля. Да, ама вечерта, разбрахме че нямаме най-важното нещо – кабел за свързване на фотоапарата с лаптопа, така че си останахме с опцията да снимаме до запълване на картата, да си оставим резерва от 20 снимки, които са в паметта на фотоапарата и поради тази причина имаме около 130 снимки на нетуристическата част на Прага и не повече от 20 от популярната и централната, но нищо – винаги можеш да си смъкнеш такива снимки от сайтовете за фотография – друго си е да имаш тези, които аз притежавам J.

Другото важно нещо, което да провериш, освен наличието на нужния ти кабел,  преди да мъкнеш за лудо лаптопе да провериш настойките му за wireless, защото в противен случай просто си мъкнеш нещо, което тежи и ти върши работата на пишеща машина, а когато си в Прага, такава определено не ти е нужна.

1. Ако си казал 10 пъти кога ти каца самолета – по-добре остави писмени доказателства и го напиши

Дамата, с която бях  в Прага е невероятна. Невероятна в смисъл, освен че е изключително забавна и спокойна е и силно разсеяна и се оказа, освен с невзет кабел за източване на снимки и с забравено зарядно за телефон. Тя, като един професионалист трябваше да проведе поредица от разговори с клиенти, намиращи се в Щатите и поради часовата разлика и незнанието на кое крайбрежие се намират и услужих с телефона си последния ден – денят, в който летяхме, за няколко часа. Тези часове се оказаха доста фатални и напрегнати за голяма част от близките ми. В моментът, в който сложих картата си на телефона си той извъня нервно, а от другата страна чух истеричният глас на майка ми, която ме попита: „Кацна ли вече?”, аз отговорих, че все още не съм излетяла и тя ме попита „Ама как, нали кацаш в 12 на обяд? Сега е 6 часа?”. Отговорих спокойно на мамчето, че кацам в 12 през нощта и че ще и се обадя и да не се притеснява за мен, след което изключих телефона, защото и моите тоци, бяха започнали да отлитат. В 23.00 часа, аз успешно кацнах на българка земя, взех си багажчето и започна голямото висене за такси. В този момент започнах да се обаждам на хората, които държат на мен и на които държа, че малкото дизастърче се е върнало живо и здраво и да не се притесняват. Докато говорих, чувах как някой  неистово ме набира и се опитва да говори с мен, ама нямаше как – трябваше да прекратя единият и тогава да почна другият разговор. В моментът, в който приключих видях, че Боби/момичето, с което живея/, ме е търсила 4 пъти. Обадих и се, а тя ми отговори по следния начин: „Ти, къде ходиш, побъркахме се. Каза, че ще се прибереш в 12 и ще минеш през офиса. Три самолета кацнаха. Реших, че си изтървала този в 12, но като не се прибра с този в 17 часа, вече се побърках. Знаеш ли колко се притесних?...”. Разговорът продължи по този начин, а на мен ми стана много гадно, че двама от хората, които обичам най-силно са изживели този кошмар с полета и така са объркали часовете. Никак не ми е ясно как може да кажа такова нещо, при положение че знаех кога излитам и кацам и омрънках цялото северно полукълбо за ранния час на заминаване и късният такъв за пробиране. За да не се случват такива неща обещавам преди да тръгна нанякъде:

-          Да пиша часовете на излитане и на кацане на самолетите ми, както и правилните дати

-          Да дам телефоните на колегите си и на хората, с които пътувам на тези, на които държа, за да може ако се случи нещо да се обадят...или просто да дръннат ако ги подгони параноята.

-          Да им изпращам съобщения всеки път, че съм пристигнала жива и здрава, като доказателство, че ще продължа да ги тормозя.

 Други изводи:

- Ако ще се возиш на корабче по която и да е река си вземи най-малкото пуловер и яке – духа, студено е и е влажно

- Внимавай какво и как говориш – в Прага е пълно както с български туристи, така и с българи, които работят в заведенията и магазините там. Освен това Чешкият е славянски език, така че не е особено трудно да те разберат за какво говориш и ако си невъзпитан,  може да си изпросиш боя.

- Не влизай в метрото и  не се качвай на градски транспорт, без да имаш карта, защото това ти гарантира озоваване на място, неизвестно за теб, отдалечено от целта ти и изяжда голяма част от времето ти.

- Българският върви повече от английския, особено когато си в заведение в нетуристическата част на Прага.

- Ако гледате светлинното шоу на фонтаните, то знайте, че музиката е на Шостакович, а не на Дворжак, Рахманинов или който и да е друг. Освен това има един вход и един изход и преди да влетите вътре, попитайте дали е входът – ще избегнете една неприятна ситуация, в която охраната ви спира и ви третира като идиот.

Прага е уникална, прелестна, вълшебна и докосва всяко нежно, романтично и прашясало любовно  кътче в теб..

Аз имам нова любов. Казва се Прага и  искам да я споделя един ден с моята истинска любов.

За финал - песента, в която се влюбих :)

ехх... все едно съм бил с теб.... заболяха ме краката от четене...

разсърд сериозно, ако пак дойдеш и не дадеш знак за белег, че си тук

да знаеш колко изморително е да ходиш с мен, слушайки ме :)))

Бамб,
следващият път ще ти се обадя, ама срещата трябва да е на някоя спирка на метрото на линия С - тях всички ги знам :)))

където кажеш, там. Само на "Хлавака"* е малко е гадничко
*Централна Гара

там най-интересно ме гледаха като слязох и най-много ме заговаряха :)))

lucky u!!

защото бяхме общо 18 англоговорящи жени, които се опитваха да осъществят контакт с някой местен, за да ги упъти в правилната посока...така че определено бяхме късметлийки :)))
Ама и ти можеше да свирнеш - малко указания да дадеш, да не се лутам като нещастна патка :)))

и екстрасенските си възможности и момента, че си толкова близко ми убягна :-((((
а тия местните които щъкат там и на родният им език да ги попиташ резултата пак ще е същият. Брата на едно наше момче му беше на гости и го питал "Абе какви са тия странни хора дето пият нещо от картонени кутии и жлачат кучета на канап" Това в картонените купии е евтино вино, дори не мога да си представя какъв боклук е ....брррр. Та, по-добро описание на меснтие "холмлесаци" не бях чувала