Опитвам се да заспя и призовавам на среща съня, който, както е известно е по-малкият брат на смъртта. Щом е по-малкият брат, няма нищо опасно. Лошото е да не те прегърне сестра му, голямата.
Неизвестно защо, но тази нощ в главата ми е истинска бъркотия. Мисля за разни човешки истории и най-вече за това, че днес голямата сестра на съня е прегърнала мъжа на колежката Ива. Мисля си за лъчезарната и дъщеря, която е на осем години, за сините и очи, за усмивката и.
Мисля си за високия, усмихнат млад мъж, чийто труп в тоя момент лежи в моргата. И постепенно мисълта ми отскача към други хора и към други истории.....
......А утре и в други ден малкото момиченце ще пита майка си, защо татко вече го няма......
.....Не ми беше удобно да питам Ива къде ще погребат мъжа и, сякаш това има значение...
Орландовци, Малашевци, Бакърена фабрика......какво значение.....Ако бе умрял в Англия щяха да го кремират. В Англия няма гробища, земята е собственост на кралицата и тя не я дава за гробища.
А ние постоянно разширяваме гробищния парк и все не достигат места, но това едва ли интересува дъщеричката на Ива, която ще иска да знае къде е нейният татко.
Когато Ива се обади по телефона плачейки, успя да каже само, че се е случил някакъв инцидент. Инцидента в повечето случаи е само един миг....Един миг, в който може да се сбогуваш с живота.....
....Някога обичах да чета Сенека: „Та в това е именно нашата грешка, че гледаме на смъртта като на бъдещо събитие. А голяма част от смъртта е вече настъпила: времето, което е зад нас е в нейно владение”....
....И в мислите ми неусетно се появява моят състудент и приятел Тошо от Русе, който казваше: „Майната му на Сенека, я да пием още по едно” Аз не възразявах. Изобщо, мислех, че макар времето да тече, то съвсем не изтича чак толкова бързо......
....Всекидневното суетене за хляба, всекидневните грижи, твои и чужди, всекидневното лутане без посока, всекидневната гонитба на скучни удоволствия....А смисълът?
Смисълът на какво?.......
...Не мога да заспя.....въртя се буден със затворени очи....ставам, включвам компютъра и намирам на „ харда” оная песен....слагам слушалките и потъвам в нищото, докато рефрена пробива ушите ми........
„Не казвай: пак ще бъда тука утре.
Не казвай: пак ще те обичам утре.
Не казвай: пак ще те целувам утре.
Защото утре, утре, утре
Ще съмне може би без теб или без мен.
