2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5640 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2010 10:31
Преди време се сблъсках с едно момче със синдром на Даун. Вървях по улицата, заслужала се в музиката в плеъра си, непризнавайки хората около себе си и отричайки света, такъв какъвто е. Напоследък ми харесва да се обличам като дебил. Слагам кецовете, разделям косата на две опашки, намятам суитчера и отивам на работа. Нямам шефове, никой не може да ми прави забележки или препоръки – всичко, което се случва, дори аз в олигофренското си облекло сме истински – ние сме тук и сега. Както и да е ….един от тези дни, в които изглеждах като говедо и се разминавах с говеда се сблъсках с човек. Закъснявах с повече от 15 минути за работа, както обикновено. Носех в ръка едно от любимите си списания. Вървях с темпото на универсален войник, докато не се срещнах с него – чудото на утринта ми. Блъснах се челно, списанието ми отлетя в ляво, папката в дясно, а плеърът не спираше. Песента беше на Джейс Евърет и се казваше дявол – беше ми странно. Едно момче се беше появило и беше съумяло да пръсне багажа ми в три от възможните четири различни посоки на света и въпреки всичко аз бях тази, която се чувстваше зле.
Стоях на тротоара, слушах песента, а той дойде при мен, държейки папката и списанието. Попита ме какво чета, а аз му отвърнах с контра въпрос – не може ли да прочете? Репликата му ме изненада. Той ми спомена за баща си, който смятал, че да четеш е загуба на време и когото той уважавал, поради, което така и не се науил да чете. В резултат на което детето не можеше да прочете заглавието на списанието, което аз мъкнех.
Той седна на стъпалото на магазина, пред който се бе случило всичко и ми каза, че всеки негов ден отминава, стоейки пред него. Започва деня си с таксиметровия шофьор, после го продължава с момичето от вестниците и го завършва с чиновника от министерство на земеделието, който му дава един лев. Замислих се и се натъжих. Избрах да не мисля. Момчето разбра и просто ми каза: „Моля те, не ме подминавай, без да ме поздравиш, когато ме видиш”.
И до ден днешен вървя и единственото сигурно нещо е, че поздравявам, не само малкия сладур, но и всеки човек, защото това, което научих е нещо, което не мога да напиша и което изисква уважение към всеки. Както и да е, малкия човек го няма напоследък. Липсва ми. Надявам се да е на някое хубаво място и да го обсипват с авокадо и череши .
11.10.2010 03:04
Със сигурност малкия човек е добре :)
Карамбол,
и аз така мисля ;)
Тъжно, но истинско.
Дано наистина е добре!
06.01.2011 20:50
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)