Напоследък дните и нещата, които ми се случват се повтарят.

Ставане след едночасови опити на алармата да ме събуди. Блъскане във вратата. Клатене от спалнята до кухнята като новоизлюпена патка.  Осъзнаване пропуска на банята – връщане и безуспешно плискане със студена вода.  След това се връщам отново в кухнята и следва  10 минутно издирване на кафето, дистанционното, цигарите, запалката и всякакви простотии, докато не видя, че са там, където са били винаги – на масата и в шкафа.  Следва щракане на канали, пиене на кафе, душ и осъзнаване, че отново съм закъсняла за работа. Бързо обличане, след качествено изриване на гардероба и установяване сериозна липса на подходящи дрехи.  Нахлуване на удобни обувки и напускане на суит, суит хоум.   После се връщаме до портата на моята крепост, за да проверя дали съм я заключила по правилния начин, защото е много специална, а аз – бързайки, пропускам да наблюдавам този процес. След, което слагам слушалките, вървя около 15 минути до офиса, срещам едни и същи намръщени хора. Днес една леля ми се усмихна на светофара и ми каза, че съм много свежа, а аз и се усмихнах и отговорих намигайки „Защото се изкъпах” J

Всяка сутрин виждам човека, седнал на парапета пред един хранителен магазин, който решава кръстословици. До преди една седмица беше по тениска, а днес се беше оборудвал с яки и шапка. Всяка сутрин  подминавам едни хора с много въжета, стоящи по улицата. Така и не разбрах какво правят и защо мятат на всички коли, които минават покрай тях, но явно са търсени. Те са като травеститите на Македония или проститутките на Витоша и Пенчо Славейков – никога не виждаш клиентите, които ползват услугите им, но знаеш, че ги има. 

После минавам покрай охраната, после втора охрана. Вземам кафе и минерална вода и се качвам в офиса. Слушам съседа си по стая как се кара с някого по телефона. Често се засичам с един младеж, който работи на моя етаж и в когото постепенно възпитах кавалерско отношение. Вече не ме изблъсква от асаньора в стремежа си да се качи пръв – пуска ме преди него и дори казва „Аз ще натисна копчето” /прави го с леко перверзна усмивка. Интересно е как може нещо такова да звучи перверзно, но факт/ J

По някое време физиологичните ми потребности надават вой и отивам да ползвам тоалетната – четири поредни дни една и съща жена прави опити да нахлуе в нея, докато аз се възползвам от услугите и. Четири поредни дни се запитвам защо не чука на вратата. Дали защото е свикнала не тя, а нея да чукат или е въпрос на възпитание, което липсва? Днес се случи същото. Отново не почука, а аз излязох и казах: „Може би ще е по-комфортно ако преди да се опитате да нахлуете, просто проверите  дали теренът е свободен”. Не съм сигурна, че ме разбра.

Разбира се, че ми се случват и много различни неща.

Вчера открих живо насекомо в салатата си, а сервитьорът каза: „Сигурен съм, че не е от кухнята – там всичко е наред. Може би е паднало от тавана”  WTF?!!. Бях изумена и единственото, което казах е, че е твърде вероятно и аз да съм го извикала или материализирала, чрез силата на мисълта си, но нека не изпадаме в детайли, а да си го прибере преди да е литнало, а аз да се разпищя от ужас.

Тази сутрин се събудих и след мен се излюпиха две приказни същества – едното на 25 години, а второто на година и половина. Прекрасно е как това променя събуждането ти, а усещането е  толкова розово и бонбонесто.

Снощи се запознах с един младеж, а с този, който ни запозна проведох най-абсурдните и брутални разговори, които съм водила последните няколко месеца. Днес се запознах със съседа си по стая – оказа се роднина на един мой бивш шеф. Каза ми, че ще ме взема на спартакиада през октомври, защото съм отговаряла на психологическия профил на канените да присъстват.

Вчера се включи противопожарната аларма в сградата и излизайки забелязах сладкото момче, което работи в съседство. Хм, не знаех, че има такива диаманти на етажа ми. Днес, както и утре ще се оглеждам за него J

Днес, както и вчера се опитвам да издиря няколко души и днес, както и вчера, докато потъвам в рутината, откривам уникалността.

Днес е един усмихнат и сладък ден ...поредният такъв. Надявам се и утре да е толкова ухилен, че даже и повече J