ТЯ: Искаш да ти отговоря в съобщение или в скайп?

ТОЙ: Както предпочиташ, но ако тук ти е по-удобно, давай тук да си пишем

ТЯ: Вече започнах  да ти отговарям на съобщението във фейсбук и ще го получиш след малко

ТЯ: готово

ТОЙ: А аз сега аз ти отговорих. Нали знаеш за сърдитко-петко?

ТОЙ: Не знам кой-крив-кой-прав, но съм категоричен, че не си права! А това, че ме ревнуваш, може само да ме радва, въпреки че признавам -наистина бях загубил всякаква надежда, да те видя някога отново.

ТЯ: Поредния отговор във фейса – така структурирам мисълта си по-добре.

ТОЙ: още от 9 март насам, просто - ми изглеждаше вече химера. Толкова явно и открито ме отхвърляше, че вече не смеех и да звъня, признавам и сега ти доста ме изненадваш с това, което ми казваш.

ТЯ: както и да е - знаеш, че вчера е за вчера, нали? :). Днес е почти утре, а вчера не се състоя - така, че нещата са различни.

ТОЙ: Знам само, че изпитвам много силни чувства към теб от много време насам и не си мисли, че като съм искал да ти идвам на гости, е било само за секса. А с това момиче…не знам. Виждаме се от  съвсем скоро. Вече се изпокарахме, а и ме обвини, че съм бил силен характер със собствено мнение, а тя била свикнала да й се отговаря "да, мила", така чееее…10х за пожеланията, но не вярвам нещо да се получи

ТЯ: знаеш, че това няма нищо общо с мен и теб и че караницата ви за музика е част от „дребните неща”.

ТОЙ:  Хехе, дребни неща…едно от дребните неща, заради които се разделихме с бившата ми, за която толкова плаках на рамото ти беше, че не съм й бил дал тя да ми попълни данъчната декларация, а съм я бил дал на счетоводителката в офиса и това го направи на проблем световен и съдбоносен, така чеее…точно нааай-дребните камъчета винаги обръщат каруцата…цитирам те

ТЯ: Моля те, не се оправдавай за това, че продължаваш напред и просто развиваш отношенията си с други жени - това е прекрасно и съвсем естествено.

ТОЙ: Нямаше как - загубих всяка надежда за нещо с теб.

ТЯ : Знам!

ТОЙ: А толкова много исках да бъдем заедно….и все още го искам!

ТЯ:И аз искам, но явно закъснях…просто

ТОЙ: Не,  не си,

ТЯ: ... това се нарича естествен ход на нещата

ТОЙ: ….но съм малко объркан, защото бях убеден, че нарочно ме режеш и отбягваш, и наистина си задвижих нещата в друга посока. Аз наистина не вярвах, че изобщо ще се видим…

ТЯ: СПРИ, моля те!

 ТОЙ: …за това и вчера се изненадах толкова много, като ми се обади ти

ТОЙ: Ок, спирам!

ТОЙ: Само едно искам да кажа - чувствам истинска обич към теб и спирам да говоря

ТЯ : Аз изпитвам същото към теб, но просто се разминахме…за малко. Продължи, моля те.

ТОЙ: защо тогава толкова месеци не позволи 1 единствена среща? Защо? Толкова копнеех и страдах, но не си го признавах, естествено. Само 1 час да беше - ми беше достатъчно. Не говоря за времето, когато ти беше извън София. …Ради, обичам те и го знай каквото и да се случи! Може да ме баннеш, да ме изключиш от приятелите си, ако искаш, но аз винаги ще искам да бъда с теб и до теб! И това не го пиша, просто за да те умилостивя, а защото така го чувствам от доста време насам,  затова и толкова страдах, като ми отказваше

ТЯ: Никога не бих те баннала, знаеш го и знаеш, че много държа на теб - ти си едно съкровище, но истинско и безценно такова. Аз също те обичам, но това, че си продължил, както вече казах е толкова естествено и не те обвинявам или осъждам, напротив -  аз просто ще се оттегля, а ако ти трябва някой ден приятелско рамо - знай, че го имаш в мое лице.

ТОЙ: Но аз искам Нашия си миг! Искам да изживея любовта с теб!...а сега ти ще ми затвориш всички врати, само защото в момента наистина съм объркан.

ТЯ: СПРИ

ТЯ: СПРИ

ТОЙ: то този момент вече няколко месеца трае

ТЯ: СПРИ

ТЯ: …моля те!

ТОЙ:…. докато ме режеше. Спирам

ТЯ: Няма да затворя нищо

ТОЙ: Ти нали ти каза да продължа?

ТЯ: Просто ще ти позволя да продължиш с друг, защото там имаш възможност да изживееш много други и също така истински мигове. Аз имах шансове, просто закъснях и ти нямаш нищо общо с това - повярвай ми…ти си слънце…отдай се на това момиче, както ти можеш да се отдаваш и се надявам тя да го сподели и да ти отвърне по същия начин…наистина се надявам

ТОЙ: Съмнявам се, че ще се получи, така или иначе,  иначе - (bow)

ТЯ: Моля те само за едно не се съмнявай, защото ако се съмняваш няма да позволиш на любовта да зачене и да се развие.  Съмнението убива всичко - просто се отдай и забрави за мен и извинявай, че просто се появих в неподходящия момент и те обърках.

ТОЙ: Как така ще забравя за теб?

ТЯ:… няма да го правя повече, наистина.

ТОЙ: Не се появи в неподходящ момент. ЦЯЛ ДЕН чаках да звъннеш и копнеех да те чуя!

ТЯ: Не е правилно, знаеш го - не може да копнееш да чуеш някой, който не е до теб... каквото и да е и да имаш някой, който да е до теб…ще оправиш нещата с нея

ТОЙ: Тъпото е, че следващият път, когато те потърся, ти няма да ме приемеш, както не ме приемаше всички тези месеци, през които упорито чаках…затова казвам, че ще ми отрежеш всички врати ;(

ТЯ: Да те приема как? Знаеш, че не е така… знаеш ли какво?

 ТОЙ: Не! Знам само, че те обичам

ТОЙ: наистина

 ТОЙ: истински

ТОЙ: но бях убеден, че е несподелено, а се оказа, че не било съвсем така, което вече ме обърка окончателно

ТЯ: Искаш ли да направим нещо?

ТОЙ: защото не ти закъсня, а аз избързах и то само с дума…какво нещо да направим?

ТЯ : Да си представим, че последните 32 часа не са се случили, да си представим, че не съм ти се обадила снощи, че не сме се чули днес и че не сме си писали и  да си представим, че правим единственото правилно нещо, което може да се направи, а именно - да дадеш шанс на това, което естествено си направил - на новия човек в живота си.

ТОЙ: (handshake) съгласен, но това означава, че следващия път, когато пак почна да ти пиша, ще бъде пак същата песен - молба за среща и тогава ти вече ще имаш своето право да ме отхвърлиш, вече като победител

ТЯ: Зависи следващият път какъв ще е статуса ти и защо ми пишеш, а и никога не съм имала желание да тържествувам не и по този начин.

ТОЙ:  дано да е така

ТЯ: Може да не поискам да се видим, но това може да се дължи и на факта, че ти си щастлив с новото момиче /което ти желая/, но което ще ме прави мен по-малко щастлива и няма да е тържество, а само желание да намаля болката. Знаеш ли, едни и същи действия могат да се възприемат по много различни начини, опитай се да видиш палитрата от мотиви, а не само тези цветове, които съдържат цветовете на страховете ти.

ТОЙ: А ако реша да избера теб пред нея?

ТОЙ: Ти какво би направила?

ТЯ : Не го прави - аз вече имах своя шанс и го пропилях, но всеки човек има право на такъв, просто забрави, че сме си говорили последните 32 часа.

ТОЙ: ок, разбрах. Това означава, че и аз вече загубих своя шанс с теб

ТЯ: Не!

ТОЙ:… който чаках толкова дълго време

ТЯ: не, не знам  какво означава…означава, че просто се разминахме, сега...

 ТОЙ:…. но съм сигурен, чеако пак почна дате търся, ще последват нови 10 месеца откази, увъртания и отрязванки

ТЯ: Никога не можеш да си сигурен в това

ТОЙ: така е… не мога, но така го чувствам само сега

ТЯ :… но нищо не ти гарантира и че няма да е така, просто се отдай на новото усещане. Бъди с новото момиче, разкрий себе си.

ТОЙ: няма да е същото, както това, което исках да бъде с теб.

ТЯ: Така е – аз не съм тя и тя не е мен. Всяка една от нас ще ти донесе различни усещания. Какво искаше да бъде с мен?

ТОЙ: Аз искам теб! Искам да бъдем нещо повече от приятели, това, което аз исках да ти кщажа през всички тези месеци, когато се опитвах да те изкарам от вас за 1 час… от 9 март насам, че и преди това дори, може би дори още от 7 юли мин година  - от първата ни среща,  която стана досущ както нещата, които си пишехме с теб тук в продължение на цял месец и дъжда, и целувките…и всичко…това беше най-странното вълшебство, на което съм ставал свидетел и дори не вярвах, че наистина се случи и още си я спомням онази божествена първа вечер с теб…и толкова искам пак да се повтори…да се повтаря

ТЯ: :), поръчахме си дъжд на първата ни среща, нали? Беше толкова прелесно :)

 ТОЙ: Да, именно - всичко стана точно като по поръчка, всичко се сбъдна точно така, както си го пишехме в скайп, уж на майтап. Беше най-невероятната вечер още тогава се влюбих в теб  и през цялото това време си таях, кътах и отглеждах тази любов към теб - тайно от теб, а ти си мислеше, че съм просто човек, който те използва като приятелка за секс.

ТЯ: А зашо никога не ми каза?

ТОЙ: Казах ти защо

ТЯ: Щеше да ми е толкова лесно да се преборя със собствените си демони

ТОЙ: Прочети пак отговора ми на първото ти писмо - там казах всичко така или иначе, всичко онова, което чувствах толкова силно и от което толкова ме болеше…още повече, че тогава изживявах и раздялата с бившата ми и в същото време преглъщах и твоето отхвърляне, въпреки че бяхме изживели с теб тооооооооооооооолкова щастливи мигове…малко бяха, но са безценни…и незабравими, безсмъртните  мигове с теб – феята, която може да контролира сихиите… и си ги искам пак!!!!!!!!!!!

ТЯ: (hug), съжалявам…наистина не знаех

ТОЙ: Знам, че не знаеше. Нямаше как да ти ги кажа, докато тичаше след Лъчко и после - докато беше командировки и после, когато ме отхвърляше. Исках да ти ги споделя всички тези неща, но не можех, защото…не знам защо…не знаех как ще реагираш …не знам

ТЯ: Ти си прекрасен

ТОЙ:Да и затова ме отхвърляше половин година.

ТЯ:  И си най-вълшебният  мъж, с който съм се срещала в живота си

 ТОЙ: Ще срещнеш далеч по-добър от мен, но поне ми се искаше да изживеем нашия миг двамата с теб.

ТЯ: Как си представяш нашия миг?

ТОЙ:… полят обилно с любовна глазура, поръсен с много щастие и овкусен с милиарди целувки…от онези нашите, безкрайните, дето имах чувството, че траят часове…толкова прекрасни целувки само твоите целувки са ми доставяли най-пълното и истинско щастие от целуването - да си призная правичката

ТЯ:  :), ласкател :)

ТОЙ: Подчертавам отново  - НЕ ти пиша тези неща, за да те омилостивявам, а защото са такива за мен и така ги чувствам, така съм ги чувствал откакто те познавам макар и да не съм го споделял, но то беше, защото ти не ми даваше възможност

 ТЯ:   Знаеш, че съм изкривена и извратена и колко много ме е страх?

ТОЙ: явно затова и толкова съм хлътнал до уши в теб

ТОЙ:… по теб