На самопровъзгласилите се герои, шерифи, мъченици и султани.

 

Борците за правда и свобода, невидимите герои, които безлично, но активно коментират и обиждат са навсякъде във виртуалното пространство, в т.ч. и в родните блогове.

Истината е много проста, но явно хората, респ. блогърите – повече.

Всеки един скандал води до повишен интерес към участниците в него, свързаните с него дейности и лица и отклонява общественото внимание от темите и събитията, които са безрезултатни и водят до срив на рейтингите или популярността на даденото лице.

Не се занимавам с ПР и никога не съм проявявала интерес, но ако се върнем назад във времето ще открием скандали и войни, извършвани само, за да се насочи интереса на света или обществото към определени хора, които да получат трибуна, за да могат покрай малките си революии, да покажат колко са велики и колко е важно да бъдат величани. Ако Ивайло не беше свинар и обикновен селянин,  щеше ли да се обръща толкова голямо внимание на уменията му на военачалник, без да познава военното дело?

Дуализмът и противопоставянето съществуват още от сътворението на света. Ако го нямаше Дявола, Бог щеше ли да бъде толкова добър и опрощаващ и ние щяхме ли да разберем това? Ако ги нямаше Содом и Гомор, щяхме ли да знаем какво е божият гняв, на какво е способен и да изпитваме страхопочитание пред него и страх от неспазването на божиите заповеди и липсата на разкаяние? Ако го нямаше божият гняв, щяхме ли да имаме представа колко голямо е опрощението, което дава?

Както и да е – ако погледнем  в миналото си, ако се огледаме в настоящето си, ако мислим за подобни неща като четем блоговете и новинарските сайтове, ще установим, че противопоставянето е ежедневие и е най-евтиното средство да се печели популярност и обществена подкрепа.

Сблъсъкът на две противоположни тези предизвиква разделяне на общностите, в които се състои сблъсъкът и създаването на полюси, а докато бедните душици хабят енергия и време, за да защитават или нападат, за да печелят кауза, която са захапали като къшей хляб, то лицата, стоящи в основата на противопоставянето трупат точки и стават все по-популярни.

Замислете се колко хора изказваха позиции за скандала Дянков-Първанов, колко го направиха за нелепото изказване на Божидар Димитров и реакцията на Борисов, но колко от вас си спомнят за тях? Кой спечели от тези неща – главните лица, създателите на скандала.

Жаждата да се бориш и да защитаваш кауза понякога може да е суета. Може да е добре или зле прикрито желание на някое малко човече да бъде забелязано, като се качи на една голяма вълна. Друг път може да е просто искрено намерение на едно чисто, но използвано и манипулирано същество. Възможно е да бъде и просто конформизъм и публична подкрепа на лицето, натрупало по-голяма подкрепа и популярност.

За годините, в които съм в блог.бг, наблюдавам същото нещо – имаше шерифи, тролове, нападнати, незащитени, рицари без копия и множество копия без рицари.

Празнодумството и воденето на безсмислени битки са национална черта, а блог.бг  е една представителна извадка на обществото и нагласите му. Извадката е  представителна и е не по-малко представителна от тази на българското семейство, която видяхме в Биг Брадър Фемили.

На финала на Биг Брадър Фемили, станахме свидетели на новото риалити /”за интелигентна и отбрана аудитория”/ - Бай Блогър Дебили.

Наслаждавайте се, воюващи братя и сестри, но  знайте: понякога не са нужни думи, за да защитиш позицията си, а друг път – една дума може да те превърне в убиец, в т.ч. и на свободното слово и правото да отстояваш позицията си.

делата им ще ги познаете. :)
Но позиция не се защитава само с тях...

Много добре написано!

Хм, тука грешиш приятелю. Лидис си е със сакато Аз. Отдавна си в блога и трябва да си идентифицирал инвалидите. И не всеки инвалид предизвиква съответното съчувствие. Разликата е, че някои като нея просят и кълнат, ако не им пуснеш лептата. Останалите са просто едни от нас. И ние ги приемаме...
Всички си имаме лице, макар и анонимно за по-голяма част.

При Лидис е гримаса...

и честно казано, не ми се и иска да задълбавам, ащото придобива махленски измерения. Все си мисля, че повечето хора тук са интелигентни...

Има доста истина в това, което си написал! Но можем да го променим, стига да имаме желание!
Поздрав!

това означава ли, че тези, които говорят, защитават се и ние слушаме са хора, които не познаваме, защото няма дела? И ако не познаваме дадени хора, как можем да сме убедени, че позицията им е права, камо ли да ги подкрепим?


Мартито,
мерси :)

Анонимен,
сигурно си прав. Факт е, че за годините пребиваване в блога са ме смятали за мъж, в т.ч. хомосексуалист, наричали са ме лесбийка, обвинявали са ме във всякакви неща... всеки е виждал в мен, това което е пожелал да види. Нали се сещаш за една мисъл "Изкуството е в очите на гледащия", така че от нас зависи дали виждаме гримаси или феи, не мислиш ли? :)

Angpiskova,
въпросът не е в този конфликт, а в цикличността и слепотата на хората, но както и да е ...

винаги можем, въпросът е да го пожелаем. Важен е пътят, който изминаваме, за да пожелаем да променим нещата. Промяната не се случва на принципа стимул-реакция, а осъзнато, т.е. знаейки какво искаме, ще знаем какъв е смисъла на думите ни и обратното - знаейки смисъла на думите и отговорността на действията си, то знаем и каква би била промяната, която ще направим.

едно е да спориш за кауза с открито лице, съвсем друго да правиш дребнави боричкания заради самите тях....

да проследя този спор, но, честно казано, и аз вдигам ръце! Интригите, които познавам, ряпа да ядат!
Е така ли си осмисляме живота? Ами значи, всички други проблеми са ни решени...

Пакостниче,
Е то и аз те сбърках:))) После разгледах профила.
Аз не съм казал да питаме огледалото.
Ама това, за което писах, го виждат и слепци

Angpiskova,
Понякога и тъй се случва. Интригантът да вика „Изтрийте интриганта”.
Блогсвят:))

ако се замислиш ще откриеш, че всеки един от нас се крие малко или много. Може да сме искрени в писанията си, но дали сме такива в живота? Т.е. кое е истинското ни лице - това тук или това в ежедневието? Въпросът за поведението и различните социални роли, вълнува обществата от момента, в който е паднало робството и индивидуалността е имала възможността да се изрази, но... провокациите са нещо хубаво, лично аз смятам, че по този начин можеш да накараш хората да отхвърлят социално приемливите маски и да видиш поне едно от истинските им лица и ако ти не си успяла все още да разбереш, че точно това се случва, то те моля поне да помислиш над думите ми :) А за живота - всеки има правото да избира как точно да го осмисля и дали изобщо да го прави.
П.П. Лично аз харесвам провокациите, смятам, че те ме дърпат напред и нагоре :)))

Анонимен 3/10,
мдам, не си първият, едва ли ще си последния - явно звуча повече като момче, отколкото като момиче, но пък според всички мои офлайн познати това е повече предимство, отколкото недостатък /особено в комплект с големи очи ;)/.
А иначе...не съм съгласна с мнението ти, че това, което си написал се вижда и от слепци - те определено виждат повече, отколкото ние, но ...екзистенциалният въпрос е в това какво избираме да видим, защо и коя е частта, която остава невидима?
Усмивки :)))

Днес разкрих истинското си лице!
А за написаното съм съгласен с теб, УСПЕХ!

Поздрав за постинга! От тези конфликти, печели само този, който създава интригата и е наясно какво прави.