Всички знаем мисълта за птичето, което кацало един път на рамото. Израснали сме с усещането, че шансът да срещнем определен човек е еднократен и трябва да си мъдър в преценките си и бърз в решенията си, за да не го пропуснеш.

Приблизително от 10 години се оглеждам  за птици– инсталирала съм всякакви сензори и радари, позволила съм разполагането на ПРО в душата си, за да пропъждам хищниците и чудовищата, които биха проявили интерес към тази територия.  Разруших всички стени и барикади и осигурих пълен достъп на всичко, което има крила и може да бъде определено като птица до моя свят.

Учили са ме, че пълното саморазкриване и искреност в намеренията и отношенията са  единственият начин да си сигурен, че птичето е кацнало на рамото ти, защото те е припознало като дърво, на което да свие гнездо, а не защото те е помислило за ябълка, а ти всъщност си слива.

Последните 10 години се опитвах да си представя моето птиче. Лягах на поляната, гледах облаците и знаех, че моето птиче няма да е стандартно. Винаги съм си го представяла като нещо средно между лястовица, пеликан и пингвин. Питах се често как точно ще кацне на рамото ми, ако вземе грациозността на пингвина и как ще ми пее на ушенце, ако е унаследил клюна на пеликана?  Забавлявах се, гледайки облаците.  Чувствах се добре, мислейки за щастливия край, който ще настъпи някой ден. Бях убедена, че моето птиче ще е различно, защото винаги съм знаела, че съм различна.  Като бях малко момиче не харесвах приказките на Шарл Перо, а тези на Оскар Уайлд. Като пораснах и всички покриваха нормативи от секс, натискания и бройки, аз се учех да карам колело и мотор. След това, когато всички колекционираха дрехи в гардероба си, аз събирах мъдростта на хората, с които се срещях в една тетрадка.

Последните 10 години позволих на всички птички, които пожелаха да ме видят. Показвах се такава, каквато съм . Показах им вятъра и непрекъснатата променливост на състоянията им. Запознах ги с люляците, които им разказаха за обожанието  ми да се обсипвам с тях, Представях ги на Нейно Височество Любов, която им показваше огромните си обеми и споделяше, че е необходимо да се построят допълнително складове. ..показвах всичко – промяната и развитието, вярата и красотата, слънцето и дъгата, която флиртуваше с лъчите му. Споделях всичко, защото знаех, че само така, че открия птицата, която ще кацне на рамото ми. Моят малък и изроден Лясто Пингви Пели… който ще обожавам, точно заради нестандартността и уникалността му.

Последните 10 години никоя от птиците не пожела да кацне на рамото ми. Имаше много птици, цели ята. Всяка една от тях беше запленена от различни части от мен. Едни искаха да се възползват от цветята ми, а други  бяха просто паразити и изяждаха семената ми. Никоя от тези птици не кацна на рамото ми и не пожела цялата мен.

В дни като днешния осъзнавам, че хората не се разминават. Те просто не се срещат. Няма нищо по-реално от това тази година да отида на фестивал в Мароко и нищо по-илюзорно от това да срещна човек, който да ми бъде партньор.

 Днес, вбесих един женен мъж, казвайки му, че не мога да правя секс с него. Вбесих го с желаниято си да бъда с него и невъзможността да го направя поради факта, че ми се предлага единствено посещение по домовете, гарантирана твърдост на инструментите и продължителност на работния процес. В пакета бяха включени съпруга и още една любовница, а също така дискретност, липса на комуникация и забрана за поява на публични места. Нарече ме страхливка, защото му кажах, че не мога.

Днес, един колега ми се обади в момента, в който заплаках и ми каза, е просто е искал да ме чуе, защото е имал усещане, че нещо не е наред с мен. Каза, че ще дойде да пием бира и все още го няма.

Днес, мъжът, в който все още съм влюбена ми се обади на връщане от работата си. Попитах го закачливо каква е причината и дали съм му липсвала, а той ми отговори, че на него никой не му липсва, което ме накара да се задавя в сълзи.

Днес, осъзнах, че съм като супермаркет, в който политиката е да се предлагат полуфабрикати. Всичко в мен е наполовина. Всичко е сурогатно.

Днес, разбрах, че е крайно време да спра да се надявам да се появи птичето ми, защото съм голямо момиче и нямам време за губене в безсмислени надежди.

Днес, осъзнах, че основната ми функция в живота на хората около мен е да пълня дупки – времеви, сексуални, емоционални, професионални….

Днес, бях на интервю и преди 5 минути ми се обадиха, че подписват с мен.

Днес си казвам „И какво от това, като нито един от хората, с които искам да го споделя не е до мен?”

 Тъжно е, когато единственото нещо, с което можеш да споделиш емоциите, успехите и промените си е компютърът и малцината хора, които четат блога ти.

Затова…крайно време е да сляза на земята.

Моля, приветствайте новата Радостина.

 Тази, която за пореден път посече мечтата си за малката изродена птичка Лясто Пингви Пели.

Не е илюзорно, определено.:) Но трябва да знаеш, че Лясто Пингви и т.н. може да бъде и сокол, и славей, и албатрос, и лешояд дори - и всяко негово лице ще ти е още по-интересно от другото...Всяко перо може да бъде различно.:)

ще се сблъскате, ще се познаете, ще кацне. Вероятно на даден етап ще има трудности в задържането. Сигурно и някое и друго ако ще цъфне на рамото ти. От време на време и перушина ще хвърчи - и от двама ви. Но ще си е твоето птиче - уникално, единствено, неповторимо. Само пази непокътната онази част от душата ти, която е за него...

аз лично не те познавам, а пък за жена много трудно могат да се правят преценки без да знаеш външния й вид, защото 90% от успеха й с мъжете зависи от него.
за напредъка в кариерата поздравления, но жена с кариера въобще не си вдига привлекателността в мъжките очи.
мотивационните глупости от рода на "всяка жена е принцеса, която ще намери своя принц" ги знаеш, че не са така в живота. най-важното е човек да направи една реалистична преценка за себе си и да се цели в своята лика-прилика на сексуалния пазар. иначе само разочарования.
хайде късмет!

знам, че проблемът е при мен, но не мога да разбера защо едните ме искат само за перкане, а другите за всичко останало и не мога да балансирам нещата ;)

Vsi4ko si idva s vremeto, Pakostinke, ponqkoga e po-hybavo da si jivee6 s nadejda, me4ti i o4akvane na ne6to hybavo, otkolkoto da sre6tne6 tvoqta pti4ka..i da strada6 ot nevuzmojnostta ne6tata prosto da sa nared, da znae6, 4e tova e 4oveka, no da te boli, edno sladko-gor4ivo..

A kolkoto do spodelqneto s komputera..trqbva da ti priznaq, 4e tvoqt strahoten blog mi e ot krai vreme vuv favorites, i vseki put, kogato se 4yvstvam na dunoto i iskam da kre6tq, i nqma kak da izleq vsi4ko, koeto se e nasubralo v men, ti otvarqm bloga..i se rovq, i 4eta stari i novi tvoi tvoreniq..i nqkak si 4rez tvoq stranen, krasiv, 4ist na4in da pi6e6 mi vru6ta6 nadejdata..v kakvoto i da e. Prosto trqbva6e da go spodelq. Blagodarq ti, Pakostinke ;)

е толкова различен и необятен и цветен
и всяко нещо, което се случва не е нито хувабо, нито лошо, а урок от който да излвечеш полза или момент, на който да се насладиш...
А пък пингви лясто пеликан няма в естествена форма, ще трябва да си намериш начин и да си го създадеш, също като крилата версия на Франкенщайн.

Я дай по весело, то било купон при теб :)

я се вземи в ръце! Ти си твърде малда, но и за съжаление също толкова зряла! Повярваи ми живота тепърва предстои! И аз не веднъж съм изпадала в подобни мисли, при това съм доста по- голяма от теб, но винаги се сещам за мой приятели ,котйто се срешнаха когато бяха на по 36-7, ама каква среща беше само....сблъсък!
Та сега ти предлагам да си живееш живота и да се се наслаждаваш на това ,че морето още ти е до колене, а другото, ще се случи, повярваи ми!

Смея да кажа, че след вечерта, която прекарахме в обща компания имам някаква идея за теб. Просто не показвай всичко от себе си. Едните ще те искат за "перкане", защото си истинко предизвикателство - Хималаите на Централна Северна България, нещо като кацането на Луната и т.н. Другите ще те искат за всичко друго без "перкането", защото леко плашиш, а някои мъже ги е страх от силно уверени жени в леглото и извън него. Съвет, който не трябва да давам :) - Другия път когато приближи птичка си затвори с една идея устата и си прибери с още една идея деколтето - хахахаха. Показвай се по малко :) И УСПЕХ!!!

Ах, анонимни, смея да твърдя, че ми направихте мат с пешка и затворих напълно устата си, а деколтето ми се засрами и само се прибра :)
Има едно нещо, което ми е твърде интересно, кога точно и къде попаднахме в обща компания, в която успяхте така да ме дисектирате??? :)))