Не познавам човек, който да не псува отявлено разни бюрократи. Понякога псувните са адресирани към цялото бюрократско котило и съсловие.

С мои колеги открихме най-подходящото определение за държавните и общински служители, а именно „буквояди”. Това са едни хора, които по цял ден четат разни нормативни документи, изисквания за стандартизиране, процедури за провеждане на търгове и т.н. Това са също така едни хора, които много успешно прекарват деня си в обяснения колко са заети, как липсва координация между различните изпълнителни органи и как всъщност те са единствените, които го духат.  Когато не обясняват колко са заети и не четат разни закони, комуникират с представители на разни управителни органи или влизат в ролята на следователи, защото така и не е ясно кой експерт от дадено министерство може да отговори на въпросите, които са поставили.

Буквоядите са силно концентрирани върху документацията. Когато управляват проекти, единственото което е важно за тях е да знаят наизуст указанията и договорите и понеже указанията се изменят постоянно, експертите в министерствата също, а нормативните актове  противоречат с други такива, които в повечето случаи са от по-висок ранг, се чудят какво да направят, за да успеят да получат парите си по договор, което означава да отговорят на абсурдните изисквания на министерствата на фона на липсващата експертиза на служителите им.

Буквоядите имат усещането и самочувствието, че знаят и могат всичко. В повечето случаи това са хора от малки населени места, в които професионалистите са кът, а ако ги има бягат като ужилени от администрацията. Буквоядите са издигнати на пиедестал, защото нямат конкуренти.

Хоризонтът на буквоядите никак не е широк – той се ограничава до документа, който четат в момента.

Комбинативното мислене не е присъщо за тях, защото това би ги направило лоши служители. От служителите в държавната администрация се изисква дисциплинирано изпълнение на разпоредбите на шефовете без да се мисли за ефекта от това. Ако си комбинативен, значи си от лошите. Създаваш опасност за шефовете си, защото хем можеш да изпълниш разпоредбите им, хем можеш да си отстояваш своето и така да ги подхлъзнеш.  Абе като цяло комбинативността никак не се котира в нашата администрация, а и като цяло в нашата родина.

Буквоядите се ужасяват от експертите. Настръхват при мисълта, че ще се срещнат по работа с някой, който може да има повече познания от тях и може да им предложи решения на даден казус. В такива срещи, буквоядите губят себе си и представата си за рамките, в които се разполагат, защото това са големите сблъсъци на виждания.  Едните искат да направят нещата така, че да си отчетат проектите, а другите искат да направят нещата така, че въпреки абсурдните изисквания нещата да се случат и да се постигнат целите.

Буквоядите гледат единствено документацията. Хората са значими дотолкова, доколкото да фигурират в разни списъци, които им позволяват да отчитат успешно дейностм която често е симулирана .

Буквоядите са опасни. Те са ограничени, но имат власт. Влияят върху решенията на тези, които ги вземат.

Буквоядите се интересуват единствено от сроковете спрямо висшестоящите, но не и от тези спрямо зависещите от тях. Лично аз знам за няколко случая, в които буквояди са фалирали бизнес, който е изхранвал десетки хора в бедни райони. Фалирали са бизнес поради мърлящина, некомпетентност и мързел.

Въпросът за буквоядите в държавната администрация е като казусът с яйцето и кокошката.  

Дали буквоядите правят системата ни толкова нефункционираща или нефункциониращата система произвежда единствено урудлив продукт наречен „буквояд”?