Признавам си, че често избеснявам. Всъщност никак не съм от спокойните и уравновесени хора. Понякога толкова избочвам кочината, че не знам какво и на кого съм го казала. Единственото нещо, което ме спасява, е че знам как да се извинявам, а го правя и безпроблемно.

Всъщност нещата, които ме вбесяват до един са свързани с хората. Както казваше един мой познат „Там, където има хора или гетото става Рай или Раят – гето”. Много дълго време спорех с него и се опитвах да утвърдя тезата си, че има хора, които могат да оценят Рая и да го съхранят такъв, ама не – установих, че никак не е вярно това.

Ние, в България страдаме от един синдром, който аз наричам „Свински”. Обичаме да се търкаляме в  тиня и изпражнения, но в същото време много държим кочинките ни да са изчистени, като смятаме, че нашата кочинка е най-чиста, подредена и че отговаря на всички условия и изисквания, които има някаква неопределена и безстатутна „свинска експертна европейска комисия”.

Този поведенчески синдром е част от народопсихологията ни и е жизнеопределящ и жизнеутвърждаващ. Манталитетът, свързан с Вутевото неблагополучие, метнатите през терасата използвани памперси, люпенето на семки върху  културно-историческо наследство,  крещенето в градския транспорт и най-вече стремежът да не се излагаме пред чужденците и непукизмът пред своите…да, свинският синдром ни държи непрекъснато на гребена на кафявата вълна.

Всъщност в България хората са мързеливи. Обединяват се, за да променят нещо единствено, когато тази промяна ще им спести усилия и ще им позволи да прекарват повече време в кочините си.

Свинският синдром е свързан и с усещането за собсвени величие и гениалност. Често свинете, издигнали се в свинската йерархия произвеждат освен огромни количества фекалии и тонове простотии. Правят го защото смятат себе си за природно гениални и държат всички около тях да ги третират като свински Месии.  Отнасят се с пренебрежение не само към представителите на по-висшите видове, но и към своите. Зачитат свинските старейшини дотолкова, че да създадат условия, в които да ги удавят в собствените им изпражнения, да кажат, че е било естествена смърт или самоубийство и да заемат тяхната кочина, която да напълнят със своите собствени фекалии, които както знаем миришат на рози, лавандула или люляк.

 И да, избочила съм кочината. Правя го често и непрекъснато, защото

се опитвам да правя тоалетна там, където няма канализация. Правя го, защото се изморих да живея на двора, сред фекалиите и лицемерието.

Правя го, защото все още има несвине, но за съжаление свинете се котират по-добре и ме управляват.

Дали за тази свобода са дали живота си всички онези хора във войната 1877-78 година?
Освободихме се от турско, за да изпаднем в свинско робство? 
Прекрасно.
Честит Ви 3-ти Свиномарт, неуважаеми Дами  и Господа.

 

Предлагам да си направим група- " Утописти- за избочването на кочината". Поне да не сме си самостоятелни единици крещящи в таъмното!

ти ли ще поведеш дружината или нашият прекрасен приятел? :)

Да те разпнат на петолъчка ;-).

Наком, дали е възможно да ме разпнат на сърп и чук? Или поне на звездата на Давид? :)))