Днес е 28-ми.

Денят, в който изтича крайният срок, който си бях поставила.  Фиксирах тази дата преди 3 месеца. Дадох ти достатъчно време. Дадох ти време, за да ме приемеш и поискаш или намразиш и отхвърлиш. Всъщност нищо от това не се случи. Ти просто стана студен. Започна да ме избягваш и знаеше, че няма да повярвам на репликата ти, че не го правиш съзнателно.  Всъщност ме улесни.  Дистанцията и съзнателното ти игнориране последния месец направиха нещата малко  по-малко болезнени…за мен, а и за теб.

Днес правя нещо, за което на теб не ти достигна смелост.  Днес поемам инициативата и започвам монолога. Правя го, защото знам, че не обичаш подобни разговори. Обичаш хората да се досещат сами, защото така е по-лесно и по-чисто. Да, но аз съм от онези хора, които държат нещата да бъдат изговорени, защото не съм телепат. Споделям мислите си, засипвам тези около себе си с хиляди нереални герои и невероятни истории, които са част от ежедневието  ми. Аз не говоря, аз крещя. Ти беше казал, че харесваш  мълчаливи жени, нали? Да, днес ще те улесня. Днес те освобождавам от себе си.

Освобождавам те от твърде експресивните си реакции на обичайни и безразлични за теб неща.

Освобождавам те от идиотската си радост и вдетиняване, които изпитвам, когато навън вали.

Освобождавам те от историите си за топло мляко, аромат на курабийки и хора, които са си предани и се обичат.

Освобождавам те от глупавите си страхове и мании.

Освобождавам те и от антуража шантави приятели, които вървят с мен и които понякога не можеш да разбереш.

Освобождавам те от  себе си, такава каквато съм и такава, каквато ти не прие, нито пък отхвърли.

Винаги съм предпочитала да ме заболи от казаните истини, пред това да си строша зъбите от стискане и премълчаване. Затова днес крещя.

Крещя защото ме боли. Защото, когато хората се срещнат, позволяват на страховете си да са оправдание за това да се разминат.

 Крещя, защото видях чудото в очите ти, а ти не ми повярва.

Крещя, защото съм разбита на парчета и защото виждам как кръвта ми изтича, а аз съм парализирана и не мога да ги събера обратно.

Крещя, защото заслужавам да ми кажеш всичко това в очите или поне да не си така безмълвен.

Крещя, защото единственото, което мога да направя е да те пусна. Няма да се боря за теб, защото това означава да се опитам да те променя, а не искам. Харесвам и обичам теб, такъв какъвто си. Ако се боря за теб означава да те накарам да направиш нещо неестествено. И без това вече обърках достатъчно нещата в главата ти и те моля да ме извиниш. Сигурно е вярно това, което ми каза, докато слушахме Висоцки – сигурно наистина сме твърде различни, но не аз съм тази, която счита различието за препятствие. Ти си този, който дори не се опита да види богатството, което носи сливането на тези светове.

Ако искаш да спасиш душата си, а не знаеш как просто трябва да позволиш на някой да ти покаже пътя към спасението и да хване ръката ти, докато се бориш с демоните си. Трябва да позволиш на някой просто да бъде до теб.

Всъщност, днес за последен път натрапвам себе си. Моля те само за едно. Моля те да се опиташ да видиш поне една малка част от красотата в себе си, която видях и заради която те обичам толкова силно. Моля те, дай шанс сам на себе си. Моля те, повярвай в доброто, което носиш и което си ми казвал, че изваждам в теб. Аз не съм магьосница – не мога да разкрия нещо, което не съществува. То е там. Позволи му да излезе. Изкрещи го. Бъде себе си. Бъди такъв какъвто си и какъвто се страхуваш да се покажеш, че си.

Ще ми липсваш.

Ще ми липсват приказките, които ми разказваше.

Ще ми липсва блясъкът на очите ти, заради който се влюбих в теб.

Ще ми липсва нежността ти и искрената ти момчешка плахост.

Ще ми липсват случайните и неволни докосвания.

Ще ми липсват разходките в планината.

Ще ми липсва ходенето за гъби.

Ще ми липсват абсурдните ситуации на сблъсък между възприятията ни.

Ще ми липсва гледната ти точка, която ме правеше по-земна  и по-овладяна.

Ще ми липсва всичко.

Ще ми липсваш ти.

Всъщност ти вече знаеш това и направи избора си, затова…. Затова  те освобождавам от себе си.

и знам че те боли , но постъпваш правилно.
и не се заблуждавай, че различията ни обогатяват. ограбват ни, ала сега ти не го знаеш.
и слава богу.
защото можеше да го разбереш твърде късно, и болката пак щеше да е неизбежна, но щеше да си загубила много от себе си и да си платила цената.
та така.

и утре е ден, дето се вика

И утре е ден и то какъв... започва нашият месец с усминати и топли бяло-червени комбинации :)

Сама, Свободна и Независима...Някъде те чака нещо по-КАЧЕСТВЕНО !:)))
Късмет !

Но крайни срокове няма... още по-малко в чувствата, бих си позволил да допълня. Освен това сроковете се удъжлават, възстановяват (когато са изтекли), подновяват, това им е хубавото, особено, когато зависят от самия теб :))

мдам и аз разчитам на това, а и нали е пролет - да се надяваме, че ще разцъфне нещо ново и красиво :)

Pontis,
и си прав и не си - зависи от гледната точка, защото ако наистина си осъзнал колко си изгубил и колко пропуснати ползи си натрупал, може би крайният срок е категоричен :).
Благодаря ти

Веднъж с теб говорихме за това ,че не бива да пропускаш своите шансове отдавики се на това да чакаш нещо, което е минало, аз вярвам ,че ти си по разумна от мен и ще отгърнеш страницата по - бързо :))

проблемът е, че когато нещата не са се реализирали е трудно да разбереш дали си пропуснал шанса или просто никога не го е имало или просто нещата се зараждат и предстои да се случат.
И не, не съм по-разумна от теб, но искрено ще се надявам да отгърна страницата бързо, защото там някъде ме чака човек, който ще ме обожава такава, каквато съм :)

Da! Sigurna sam, winagi idva tozi moment! Imai samo tarpenie!

Когато говори сърцето вси4ко мъл4и и слуша...така когато сега 4ета какво си написала разбирам колко страда душата ти.И все пак незнам за твърдението "противоположностите се привли4ат"но за мен важи обратното.Желая ти ЛЮБОВ,която те изпълва със щастие и която те кара да преливаш от него!!!