Един мъдър човек /каквато моята особа не е/ е казал много преди мен „Дай на глупака власт и му гледай сеира”. Солидна маса от последователи са го повтаряли и са превърнали тази мисъл в рефрен, описващ обществото в България.

Удивително е мисленето на хората в България – ние сме преди всичко сеирджии и в никакъв случай отговорни за решенията си. Всяка ситуация, която изисква определен избор  и отговорност се избягва до последно, а когато нещата станат неотложни се разболяваме. В момента актуален е свинския грип, преди това беше птичи, предшестван от лудите крави, които обсебиха света.

Отношението към лидерите ни формирано като резултат от това житейско верую.  Лесно ги идентифицираме като глупаци, след което с удоволствие наблюдаваме сриването им. Често не ги избираме, като по този начин се освобождаваме от отговорността да заявим сами пред себе си, че тези глупаци имат власт и заради нас. Предпочитаме да сме пасивна публика, която не участва в процеса на вземане на решение, защото само тази позиция гарантира последващото освобождаване от отговорност.

Тогава, когато решим да се намесим, тогава когато решим да дадем властта на умните хора се оказва, че те или не я искат или ги няма и … кръгът се затваря. Притеснен от личното усещане, че не можеш да ззавършиш процес, който си стартирал или започваш да мотивираш умните или избираш да си сивия кардинал, стоящ зад глупавите.

Кое е по-добро и дали комфорта е свързан с правилните избори?

По-комфортно е да си сивия кардинал – избираш един глупак, когото манипулираш и който се появява в публичното пространство. Този глупак се опиянява от властта, която му е предоставена и интереса, който предизвиква и … това е достатъчно.

Правилният избор е да държиш на качеството и да настояваш да стоиш до умен  човек – такъв, какъвто рядко ще намериш или пък трудно ще убедиш. Правилната позиция е да даваш властта на умен човек, а ако той реши, че  е необходимо да я споделя с теб – просто създавате партньорство.

Един мъдър човек, когото имам честа да познавам, скоро ми каза:

„Мили мой, Санчо – нещата не са толкова прости сега, както когато ходихме да се борим с вятърните мелници. Тогава беше достатъчно само да грабнеш копието, да стиснеш коня между краката си и да влезеш в битка, която понякога е неравна. А сега…единственото, което е останало от нашето време е репението да стискаш или да не стискаш крака”

 

 

 

вълнения.
хъгс, сачмо, дай да забием свободата на върха на пръстите си , поради липса на други по виртуални копия ))))))))

няма съзнание, няма и гражданско общество, което да регулира действията и бездействията...
а и е в пъти по-лесно да прехвърлиш отговорността на някого другиго....., който след някакъв период от време просто "да си измие ръцете с теб".....
ех Ради, тези мисли ми пресядат с кафето, но те гушвам за поста!!!!

като си сложа копия на върха на пръстите и ми казват, че съм приличала на една видна спринтьорка или вещица, ама в преносен смисъл - да, това ни остава :)))) Кисес :)

Пикола,
съжалявам, че развалям вкуса на кафето ти, ама не е ли време за вино, а не за кафе? :) Прегръдки и от мен :)