-    - Защо никога не си флиртувала с мен по този начин? – зададе ми въпроса, след като сладкия сервитьор беше донесъл третия ми за вечерта „Абсолют” с репликата: „Третото питие за такива шармантни дами като Вас е от заведението”,  а аз му бях отговорила с: „Ще запомня заведението и приказното момче, което ми донесе питието”

Не знаех какво да му отговоря и замълчах за половин минута.

- Защото, за да флиртувам е необходимо да е взаимно. Тогава, когато няма сигнал е като да се усмихвам на стена – знам, че ще съм сладка, но също така съм предварително сигурна, че няма да ми отвърне.
 

-   -  Сигурна си, че няма да ти отвърна, ли? – попита той и ме прониза с поглед.

-   - Давал ли си ми сигнали, че ще ми? – отговорих му, арогантно и леко надменно, аз.

Той се притесни – винаги е бил сладко и срамежливо момче, въпреки, че историите за сексуалните му подвизи, които съм чувала, не го показваха като такъв.

Представата ми за него беше лесна за описване – красиво и забавно момче, което винаги е получавало жената, която иска. Не знаех кой от всичките образи, с които се срещнах беше истински – дали този, който ми говореше, че винаги получава, това, което пожелае или онзи, свързан с притеснението и сигурността, която търсеше преди да предприеме каквато и да е инициатива.

В началото си мислех, че може би ме харесва. После ми декларира индиректно, че съм просто поредната овца, с която си запълва вечерите и на която разказва за старите времена, когато е имал всичко, за което е мечтал. Сега, бях убедена, че ме харесва като боксова круша върху която да излива емоциите си, а боксовите круши не флиртуват, нали?

- Да чакам ли отговор или просто да сменя нетактично темата? – отпих от водката си и го погледнах изпитателно.

- Всъщност, какво ще кажеш да си викаме сметката?

Извадих пари и я платих, след  което той мълчаливо ме закара до вкъщи. И двамата знаехме, че тази вечер е ключова. Той не знаеше колко много исках да бъда с него, а аз не знаех нищо за това какво се случва с мислите и чувствата му.


  It was or it wasn"t the end?

 

 

сега това малко тъжно ли е или.. Тънка струна е жената, а любовта още повече.

това истинско ли е или.... струните са тънки, вероятността да се скъса някоя - голяма :)

само от тази фраза "момче, което винаги е получавало жената, която иска" може да ти стане ясно истинско ли е.
такова момче няма на света. то и брад пит не е получавал винаги която жена иска. особено сега леля ти анжелина като го строява да сменя памперси на 5-6 циганчета...

дека е на дядо ти хурката? Ако се окаже, че другото е истина? Ще ми покажеш ли хурка, стан и фърчило? :)))

подобна ситуация... и аз това се чудя края или не, и ако не с колко сме го отложили?... Поздрави!

всъщност краят беше поставен, което елиминира отлагането му.
За щастие, понякога епо-добре да теглиш черта, отколкото да поставяш тирета :)