Светът откачи! Всъщност направо си изтрещя и то не как да е, а мноооого здраво.

Едни приятели зарязват гаджетата си и ми обясняват колко много ме обичат /познаваме симптоматиката на болестта „скоростно да освободим едната дупка, за да я заместим с друга/.

Други се разделят по взаимно съгласие с тях и страдат с месеци по заченатата, но станала жертва на спонтанен аборт, любов /запознати сме и със синдрома на „кастрирания Казанова”/.

Трета група електрони около мен пък се жалва от дълбоко и пагубно „безебие” и не може да разбере какво и защо се случва.

Част от познатите ми пък, са в прекрасен и напоителен еблив период – бройката и имената на партньорите/партньорките им се помнеха само в началото, после започнаха да получават кодови имена като „русата”, „кучката”, „нимфоманката”, „този с големия нос”, „мускетарчето”, „мецанката” и т.н. Добре, че има доста флора, фауна и характерни физически белези, за да се постигне добро систематизиране.

 

Странни неща се случват, скъпи Санчо.

Снощи едно момче ме попита дали вярвам в лошия късмет и то в серийният такъв. Никога не съм се замисляла за това. За мен лошият късмет е нещо, което не подлежи на дисекция – той просто се назовава.

Замислих се за него...всъщност не вярвам. Вярвам в лоши събития, които ти се случват, за да ти подскажат нещо, което трябва да научиш и/или направиш.

Вярвам в любовта. За мен голямата любов не е жена или мъж. Голямата любов е сбор от всичките ни любови – любовта към партньора, родителите, кучето, котката, приятелите, природата.... това е голямата любов. Тя не е един човек и няма едно лице. Голямата любов е като пъзел, всяка част от който е с лицето на някой или нещо, което обичаш.

Вярвам в прошката – в истинската такава. Извадена от контекста и събитието. Прошката, чрез която не казваш „аз съм по-благороден и по-велик от теб”, а тази, в която казваш „пич, искам да продължим да сме на една маса”.

Вярвам в оздравителния процес. Вярвам във вълшебствата. Вярвам в това, че съм фея и че вълшебната ми пръчка е душата ми.

Снощи едно момче ме попита защо продължавам да се занимавам с него. Аз отговорих, че го правя, защото знам, че е добър и защото има нуджа само от това и той да повярва, че е добър. Снощи написах една бележка и после я накъсах на десетки малки парченца. Снощи разбрах, че купуването на подарък е само част от церемонията и че най-важно е как той ще бъде приет. Снощи разбрах, че няма значение колко любов влагаш, ако човекът отсреща е като черна дупка.

Днес осъзнах, че най-голямото ми богатсво е моята вселена – населена с олигофрени, шматки, самотници, емоционално объркани интелектуалци, вербално агресивни романтици, убийци на мечти и вълшебници, които ги съживяват.

 Днес осъзнах, че всички тези неща усмихват живота ми.

Днес едно „добро утро, сънувах те” ме усмихна.

Днес, искам да благодаря на всички, които са се докоснали до вселената ми и които въпреки токовите удари, продължават да са част от нея.

А как искам да докосна пингвин.... 

 

П.П. Да, знам, че съм кифла и като такава позволявам всичко – бой, трещене, сръбско, обичане, събличане, тичане, обричане, отричане  и т.н. :)

 

П.П.П. Моля всички, запознали се с днешните ми простотии, да ме извинят - просто ми се пишат глупости :)

:))))))))
хей! усмихвай се повече ;)

ми усмихвам се, ама днес ми беше по-специална усмивката :))))

Е защо да те извинят. На мен ебливата част на постинга ми хареса много. Също така се впечатлих и от другата част, която възбуди екзистенциалистките ми тънки струни, заплетени някъде в привидно хаотичните ми мисли. :D

ми как защо - защото си спамя и си се рея като пеперудка от цветенце, на храстче и накрая става бозичка :)
А относно възбудата - кои точно струни? :)

Доста свежи глупости като цяло ;)

Е как кой тези моите струни. :)

мерси... :)

Смани,
е, да де, ама кои по-точно и къде са ситуирани?

Пакостинка ситуирани са някъде там. Кой познава толкова добре себе си, че да може с точност да каже.

все пак, предполагам познавате тялото си достатъчно добре, за да дефинирате поне областта :)

госпожице аз ви говоря за духовни неща и прочие, а вие пак ме връщате към ебливата част на постинга ви. :D

то аз така, защото петък, лято, а и вие започнахте с нея, с което окончателно фиксирахте вниманието ми върху тази част :)

кривя душата и аз се центрирах върху тази част. Както казвате лято е на и всеки му се ... ходи на море. :)

вие ухажвате ли ме? :)

Една усмивка струва повече от пръстен с диаманти. Хареса ми енергията и истинския аромат на твоя постинг.
Усмивки! И поздрав!

за бурканчето сладко от малини остава ли? :)

благодаря ти...ароматът е много важен - събужда сетива, които не си предполагал, че притежаваш :)

Смани,
разбира се - аз държа на думата си, но...вие трябва да ме ухажвате по-активно :)

Здраве само да има, па боят и трещенето се понасят лесно!
Поздрави!
:))))))

Изглежда аз съм прекалено объркан или ти си някакъв особен тип човек, но мисля, че ти липсва нещо първично... нещо, което сегашния ти живот не ти го дава! Не ме разбирай погешно... Нещо от целия този пъзел ти липсва. Караш ме да си купя куче. Отдавна в главата ми се върти идея за някоя пале. Футболен мач или рок концерт също биха ми подействали добре.
Изброи някакви категории хора, но ми се струва, че трудно някой ще намери коректната принадлежност... Или само при мен е някакво комплексно и размито.
Винаги нещо му липсва на човек, но някои хора просто обожават ролята на лишен и потиснат. Всички искаме всичко да ни е наред. Пътят е да не бъдем крайни максималисти

мачкане на цици! :)))

инак верно светът е изтрещел тотално. добре че, ние сме от последните, които още се държим :D

верно требе здраве, ама и здраво дупе...и за двете :)

Анонимен,
сигурно си прав, сигурно ми липсва нещо първично, вторично и третично.И да, знам, че ми липсва нещо от пъзела - може би е кучето, човекът или пък концерта на фън ловин в Бургас?


Потребителскоиме,
издаваш секретна информация - исках да изненадвам кандидатите :)

привечер е...

Оп, Нещо не съм се идентифицирал май, за което съжалявам.
Можеш да почнеш от концерта, а за кучето не се чувствай длъжна. Айде, спирам, че заприлича на чат стая в IRC блога

за съжаление, май ще трябва да започна с кучето или да изчакам някой да ме заведе на следващия концерт, защото този няма как да го отбележа :)
А за чата - ти пък...хората по 50 коментара си разменят, ти от два се притесняваш :)

Защо не пробваш някой път да излезеш на билярд с приятелки? Щеки меки, топки, дупки... :р На мен много ми се е искало да играя дарц и да хвърлям стрелички по снимка на някоя бивша приятелка или някой политик, който много ме дразни. Спира ме това, че е някакъв отчаян опит за отмъщение. Може би, ако съм на 38-40 градуса, ще го сторя, но в трезво състояние, никога

често ми се случва да излизам и да играя билярд или датрс с приятели, но тези топки и щеки не ме влекът, въпреки че са доста популярни в порноиндустрията :)

Не го приемай толкова навътре... Само се пошегувах... Недей го обръща на порно индустрия. Не се сдържах да не се направя на остроумен

не съм приела нищо навътре - определено има място за още поемане, а за порното...нямаше как да го обърна в друга посока - учили са ме да позволявам да ме водят :)

Дано да имаш до себе си свестен човек, който да те води. От мен толкова по темата. Имаш пълното ми съгласие да изтриеш някои от коментарите ми, които са ти се сторили неуместни

неуместни коментари,а и да имаше - аз не трия, никога.
Пък за този, който да ме води- в днешно време овчарите не се срещат често :)