„Знаеш ли какво? Знаеш ли защо? Защото ни харесва да го правим…”

Така започва песента, която слушам докато се промъквам бавно от сутрешният си емоционален срив към нормалното си състояние, благодарение на  енергията, вливаща се тялото ми. Енергията на студените душ и кафе, която се бори с мрачните мисли, които обземат съзнанието.

Нетипична събота! Започна с погрешно включила се аларма, неочаквано телефонно обаждане и неприятния вкус в душата на смес от лична неудовлетвореност и истинска и крещяща самота.

Какво е любовта?Да, знам, че е илюзия. Знам, че идеята за любов се пробутва, за да се получи останалата част от пакета – душеприказчик, сексуален партньор, някой, който да запълва времето ти, съквартирант, човек, с който да делиш сметките...

И все пак…в света, в който живея, любовта – тази свързана със споделеността, партньорството, допълванет и вдъхновението…тази любов съществува.
В моя свят, цветята умират, ако не им се усмихваш и не им позволяваш да отвръщат на усмивката ти.

В моя свят, няма по-голям комплимент от това да допълваш някого.

В моя свят любовта вегетира, но това е защото аз не избирам да я убия. Аз съм тази, която я измъчва и я моли да издържи още малко, защото знам, че ще намеря подходящият препарат, който да унищожи плевелите. И тя ми вярва, а аз ставам свидетел на агонизиращата и смърт. Тя ми  вярва, защото е Любовта!

В моя свят, най-важното нещо, е да позволиш на хората, които обичаш да правят избори, които не одобряваш. Никога не съм се замисляла, какво се случва, когато  дадеш на тези хора пълната свобода. Как те разбират – като човек, който обича или като човек, който не се интересува? Как можеш да отправяш посланията си така, че да бъдеш правилно разбиран?
В моя свят, един от най-големите грехове е да осъждаш и критикуваш хората, а в същото време това, което получавам са непрекъснати критики. Критикувана съм за това, че имам собствено мнение, че се боря за това, в което вярвам, че съм твърде млада, твърде мъдра, твърде своенравна, твърде несериозна, твърде сериозна…критикувана съм за това, че нямам партньор, че имам много приятели, че се разпилявам, че нямам дете, че чета книги, че обичам да плача на филми, че не се притеснявам да скачам в локвите, че мечтая за секс под дъжда, че съм мръсница, че съм наивна…

Колко критика може да понесе един човек? Колко от високите изисквания и стандарти може да покрие? На някой пука ли му, какво всъщност се случва с мен? С истинската мен?

А един от най-интересните факти е, че хората правят изводи за теб самия по нещата, които НЕ си казал. Не говориш за тежките моменти в живота си, следователно нищо такова не си изживял. Не споменаваш за предателствата, с които си се справял, следователно всички винаги са били до теб и са били искрени. Никога не говориш за това колко кърви сърцето ти, следователно не можеш да обичаш.

Да, моят свят умира. Любовта издъхва. И знаете ли кое е най-тъжното? Вече дори аз самата не вярвам, че  нещо може да оцелее. Аз съм тази, която ще убие любовта в собствения си свят, защото ако аз повярвам, че нещо ще живее, то може и да оцелее, но повярвам ли, че ще умре – то просто издъхва...а все по-малко вярвам, че Любовта в моя свят може да оцелее...

haresa mi mnogo

haresa mi mnogo :"В моя свят, най-важното нещо, е да позволиш на хората, които обичаш да правят избори, които не одобряваш"


а иначе тя така лесно не умира ,само с една мисъл :) и после една неделя се събуждаш по-влюбена от всякога може и все в същата любов или в някоя друга,ама знаеш че не става въпрос за партниорство, доверие, секс или каквото и да е друго, просто става дума за илюзията на едно чуство което е реално колкото кафето и душа и повече..

радвам се за това :)

Бамб,
аз знам, че не умира, но за съжаление много се мъчи милата ми, но не мисля, че тази неделя ще дойде...на мен ми хареса, това, което написа - че чувството е толкова реално, колкото са кафето и душа, че даже и малко повече :)

са много драматични, сложни и противоречиви.

не мога да отрека, мога само да допълня - освен това са и доста мелодраматични, нали? :)

Постингът е добър и силно контрастира на зайко байко. :)))

не са ли именно контрастите солта и пипера на живота и в отношенията между хората? :)))

госпожица Пакостинка. Щателно установявам това в момента във вашия блог. :))))))))))))

ще го приема като комплимент уважаеми Смани, защото в противен случай, това би предизвикало употребата на много къри :)

Няма да умре. Това би било лесния вариант,а както се казва-за мъки сме родени:Р Защото тази събота се чувстваш така, някоя от следващите пак ще подприпкваш по облачета and so on, and so on :) Просто си емоционална и прекрасна.
По-кратко казано: и туй ша мине:))))
Целуфффф и трябва някоя събота пак да повторим Заимов. Мечо дори не е ужасен хахаха И ти изпраща поздрави, между другото:)

знам, че е така и че и това ще мине, а за Заимов нали се сещаш, че Радка е винаги готова :)
А щом Мечо не се плаши, значи наистина е ГОЛЯМ :)
Поздрави и цалуфки и на двама ви :)

в тая посока съм мислила често...до скоро...сигурно съм престанала да вярвам и съм я Убила...Любовта...Ти не го прави...вярвай и чакай докато дишаш...

за съжаление, доколкото се познавам няма да я убия, ама яко ще се мъча :)

Хубав е твоя свят,не го променяй и не се променяй !

много благорадя :)