Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2009 19:02 - Ако ви нямаше...
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2313 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 01.06.2009 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Когато бях малка, родителите ми ме възпитаваха, че независимо какви са реалностите около теб, можеш да ги промениш. Аз вярвах! Знаех, че ако искам да не ходя с дънки, а с изсулени панталони, мога да го направя. Знаех също така, че трябва да поема отговорност за избора и решенията си.

Знаех, че всяко нещо има цена и купувах умерено.

Бях един разбунтуван и агресивен потребител на ъндърграунд културата с всичките и атрибути, позитиви и негативи.

 

Когато станах тийнейджър, родителите ми, продължиха да ми казват, че мога да променям света, но ми показаха, че е много важно да не си сам. Показаха ми, че няма нищо по-важно от съмишлениците, но не като количество, а като качество. Показаха ми, че няма нищо по-добро от това да получаваш подкрепа от най-близките ти хора.

Знаех, че подбора на хора е важен и се държах агресивно и дистанцирано.

Бях един позитивен млад човек, знаещ какво иска и до къде може да стигне в преследване на убежденията си. Знаех какво мога да загубя и как да открия начин да се справям със загубите.

 

Когато завърших висшето си образование, родителите ми ми казаха, че общественото положение на хората около теб е важно и че тяхното не би могло да ми помогне.

Знаех, че трябва да се справям сама с всички предизвикателства. Знаех също така, че мога да се справя, защото бях научила важни уроци от хора с „неподходящ” ранг в обществото.

Бях един млад човек, който вярваше, че може да докаже на околните си, че няма значение от къде си, а какъв си.

 

Когато преживях първото си любовно разочарование, хората около мен ми показаха, че малко са нещата, които са по-ценни от усещанията ми в този период.

Знаех, че са прави, защото тези чувства ми показаха, че всичко минава, че „утре” няма значение и че „днес” е всичко.

Бях един човек, който се учеше да казва „днес” нещата, които чувства и мисли и да не се притеснява за мнението на околните,

 

Когато напуснах първата си работа, където оставих голяма част от сърцето и мечтите си, хората около мен ми показаха, колко много значи някой да вярва в теб и в умението ти да променяш света.

Знаех, че ще успея да създам това, което беше разрушено отново и че този път ще е по-красиво и ценно.

Бях един човек, който се върна на „старта”, който разбра, че не е важно какво сме създавали и имаме, а какво искаме да създаваме и към какво се стремим.

 

Сега, не знам нищо, освен едно:

Нямаш правото да отваряш очите на хората, ако не можеш да им предложиш да видят по-добър свят или не можеш да им предложиш по-добър живот.

 

Сега, не знам какво искам и към какво се стремя. Не знам нищо.

За първи път в живота си се лутам по този начин и усещам неуспеха си във всички аспекти от живота си – личен, професионален, емоционален... 

За първи път в живота си усещам, че съм „несправяща се”  и „неуспяваща”.

 За първи път съм загубила вярата си и знам, че това е хубаво, защото за пръв път в живота си трябва да я открия сама  и да погледна в себе си.

За първи път осъзнавам какво е да си заклещен в момента и разбирам колко ценни са били уроците на родителите ми и на хората около мен.

 

 

За пореден път искам да им кажа: БЛАГОДАРЯ ВИ! АКО ВАС ВИ НЯМАШЕ, ЖИВОТЪТ МИ ЩЕШЕ ДА Е ПРАЗЕН!




Тагове:   уроци,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smileysmile - Да, родителите са основата, от к...
01.06.2009 19:07
Да, родителите са основата, от която детето поема по своя път... Хубав пост! Поздрав (: !
цитирай
2. анонимен - Поздрав за признателността и от мен!
01.06.2009 19:16
................................................................................
цитирай
3. victoriavselena - много ми хареса
01.06.2009 19:24
чудесно е,че си в период на преусмисляне, на проверки, почистване и подреждане. Хубаво е, че се чустваш "незнаеша" така ще си отворена за нещо ново.
Истината е, че не разбрах това:
Нямаш правото да отваряш очите на хората, ако не можеш да им предложиш да видят по-добър свят или не можеш да им предложиш по-добър живот.
А от къде знаеш, кое и добър живот според тях? И защо ти поемаш отговорността да им го предложиш или доставиш?
цитирай
4. анонимен - Хубав постинг, рано или късно по пътя оставаш сам,
01.06.2009 19:40
стъпките са напред, назад, настрани, спъваш се, ставаш, продължаваш, минаваш през всичко...Чест за теб и откровението в последните ти думи, но поздравленията са за родителите ти!
Браво на тях!:)
цитирай
5. smani - Защо
01.06.2009 20:12
ли и аз се чувствам така!?
цитирай
6. tili - Животът е колело -
01.06.2009 21:51
върти се бавно или бързо и позицията ни постоянно се променя. Като спре - и животът си е отишъл.
цитирай
7. анонимен - нямам думи
01.06.2009 22:44
поредната измислена балтавня.
Ако си толкова загубена, както се описваш и родителите няма да ти помогнат.
Накратко пълна глупост в сила на блога.
цитирай
8. dorichela - Да намериш сама пътя си е много по...
01.06.2009 23:48
Да намериш сама пътя си е много по-добре, отколкото да ти го посочат... Ще успееш!
цитирай
9. stone - хайде, мамино детенце
02.06.2009 09:27
родителите са, за да те оправят до 18 г. след това на кого ще разчиташ, освен на себе си?
всяко нещо на този свят следва определена цикличност, така че преглъщай временните неуспехи, и горе главата.
айде дръж се!
цитирай
10. krissstina - :)
02.06.2009 13:43
Припев:
Беше в безсъзнание, наполовина заспала
Водата е топла, докато не откри колко е дълбока
Не беше скок, за мен бе падане
Дълъг е пътят надолу към абсолютното нищо
Припев:
Е ако нощта избяга да се крие
И ако денят няма да продължи
И ако пътят и бъде сгрешен
Заедно с това stony pass
Това е просто момент
Времето ще премине
... U2!
цитирай
11. ngc7293 - Пакостинке....
03.06.2009 00:52
... много мело-драматично го раздаваш душата.... и то точно на 01.06..... не те ли е срам???
цитирай
12. анонимен - отваряне
10.06.2009 23:14
Нямаш правото да отваряш очите на хората ... ?
"Червеното или синьото хапче ? ... Аз ти предлагам само истината" Насила никой не прогледва. Само когато човек сам пожелае.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940410
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170