Напоследък имам много работа. Както казват повечето ми приятели „крайно време беше да започна да работя по повече от 4 часа на ден, за да изкарвам парите си”.

Да, но покрай работата и цялото офисно напрежение разбрах какви шефове не искам да имам – не искам тези, които имам в момента.

Намирам се в една прекрасна ситуация с шефка, която се оттегля, ама не съвсем и шефка, която идва, ама не съвсем.

От два месеца в офиса има нова дама, която трябва да поеме всички управленски фунции, за да може самозабравилата се и непрекъснато санкционираща стара шефка да си работи като експерт и да ни остави на мира. Да, ама не. Както е казал народа – „Курец, бате”.

Старата ми шефка /тази, която вербално се оттегля, а реално – никак даже/ е авторитарна и санкционираща. Тя не е лош човек, но никой в офиса не може да ходи на по-прекрасни места от тези, на които тя е била, никой не може да говори за новите си парцалки, ако тя няма такива, а ако обувките ти са за по-малко пари от 100 евро – не ставаш. Да не говорим за ситуациите, в които си имал неблагоразумието да изкажеш мнение, различно от нейното и да го подкрепиш с аргументи, така че да я обориш, тогава е по-добре да се покриеш до края на деня. Тя е изключителен нервак, страда от мания да контролира всичко, има травматичен опит, че всеки иска да я прецака и дебне като доберман.

Иначе не е лош човек, но е лош управленец.

 

Новата ми шефка е пълната и противоположност. Тя е спокойна и екипна. Разпределя ангажименти и има неща, които никога не прави, като например – кафе или преглед на служебната поща. Обсебена е от личния си живот и по 2-3 часа на ден разказва за децата си, пътешествията си, диетита и клиентите в старата си работа, които е прецаквала.

Новата ми шефка не е лош човек, не е и лош управленец – просто е разсейваща и обсебваща.

 

И двете не са в близки отношения с техниката, но новата си го признава. Инатът и егоцентризмът на старата шефка, днес беше причина да се предаде проект 10 минути преди крайния срок. Нежеланието да позволиш на някой, койно може да свърши работата за 2 минути и жаждата да властваш – костваха много – имаше вариант да не успеем с крайния срок.

 

Ситуацията беше абсурдна – таблица с дейности, които са направени на отделен файл от мен и новата ми шефка и която само трябваше да се копира във формуляра за кандидатстване, стана обект на следните процедури:

1. Отваряне на двата файла – маркиране на таблицата ред по ред, поставянето и в апликационната форма, без премахване на старата таблица, която се залепи на дупето на новата. Старата ми шефка каза: „Смотани компютри – сега ако изчезе информацията ще убия някого”. Последва реплика от моя страна „Моля те, дай да я оправя за една минута”, а отговорът беше „Не! Аз мога”.
2. Маркиране на двете таблици в апликационния формуляр и общо изтриване. Последва паническата реплика „Ето, от това се опасявах. Радостина, никога не доизкусуряваш нещата си”.
3. Гениално откритие – „За да се копира таблиците в двата файла трябва да се с еднакъв брой редове” и последващо броене на редовете от едната таблица и вмъкване на 38 реда в старата таблица. Тук отново казах: „Създаваш си двойна работа, моля те дай да оправя файла”, а отговорът „Радостина, какво си направила, защо във файла, който ми даваш таблицата е в жълто, а във формуляра е бледо оранжево? Какво си се правила на майстор пак?”. Отговорът ми беше, че просто съм копирала таблицата и съм създала нов документ и че няма значение какво е станало – цветът се сменя за 2 секунди.
4. Пействане на таблицата от отделния файл, в апликационния формуляр, като полетата, отбелязващи графика на дейностите липсваха. Репликата на старата ми шефка: „Гледай сега, какви са тези неща, които си направила – нещо си си играла с файла”. Тук новата ми шефка се обади и каза: „Дай, Ради да оправи файла”, а отговорът беше – "Аз и аз мога да го оправя, ама някой трябва да ми диктува месеците".
5. Разпечатване на готовата таблица. Репликата беше: „Ма какво е това светлото, което си сложила, то  нищо не си личи, затова не се е копирало”. Това беше моментът, в който казах: „Предполагам, че не съм ти необходима и че ще се оправиш сама, нали?”, а отговорът – „Не, някой трябва да ми диктува, които са месеците, за да попълня графика с дейностите”.
6. Новата ми шефка взе разпечатаната таблица и започна да диктува времевият график дейност по дейност, а аз просто излязох.

Цялата тази дейност отне 30 минути обработка.

Искрено се възхищавам на търпението на новата ми шефка и не разбирам ината на старата ми такава.

 

Та така, започнах с това какви шефове не искам, нали? Е, не искам нито един от шефовете, на които попадам цял живот и все пак, ако трябва да избирам, предпочитам новата, защото тя поне пази гърба на хората си.

 

А, необходимо ли е да обяснявам как каквото и да направя трябва да го свеждам до знанието на двама души и как двамата имат различни становища, а аз съм тази, която трябва да реши проблемът, без да оплеска нещата?

 

Хах...за абсурдните ситуации по организирането на едно обучение, ще замълча, защото не е истина нещата да се случват по този начин и да са толкова сложни с 5 души в офиса.

я погледни какво става извън офиса :)))

А, винаги има риск шефът ти да е голямо чудо. Но има и много свестни шефове. То за това си има и виц. Каква е приликата между малкото прасенце и новия шеф? Незнаеш каква свиня ще стане накрая! :-))

При вас е весело. Луди са май всички. Колкото и да е трудно, не им обръщай внимание, иначе ще луднеш и ти.

и ги поставяй при свършен факт. :)))))

ти беше станала шефка? помня голямата дилема миналата година. как така има и две други шефки над тебе?

никога не съм ставала шефка - преди около година се чудех да стана ли или не, а ако питаш мен ако бях станала щеше да има яко ебанйе и либоффф и яко потимство за бългаският род ;)

сега за тебе щяха да пишат "оф пък тая гъска шефката ми..." :-)