Преди време прочетох някъде в интернет пространството: „Няма каузи – има пазари”.

Изсмях се и продължих живота си на съвестен благотворител и хуманист, защото бях убедена, че циничността не е пуснала толкова дълбоки корени. Днес си спомних за тази мисъл, докато слушах лекция за социалното предприемачество и направих странна аналогия...аналогията с пазара на каузи.

Всички знаем, че върви „Вип Брадър” и че слоганът тази година е „Имат ли звездите сърца?”, а целта е да се подпомогнат 8 каузи.

Гледаме айдълите и между песните слушаме за трагичната история на Виктория, като целта е да се реши една лична трагедия и да се постави на дневен ред проблемът с домашното насилие.

Преди няколко месеца, БГ звезди се правиха на маймуни, за да осигурят по-добър начин на живот на децата в Могилино.

Пускаме другите канали и виждаме рекламите за популяризиране на услугата „Приемна грижа”, слушаме за концертите които са част от кампанията “I Can Too”, a от Уницеф ни призовават да помогнем на децата с увреждания да отидат при своите приятели.

 

В началото не ми дремеше, кой и какво прави или пък доколко използва обикновения човек. Не ми пукаше, защото знам, че всеки позволява и избира сам колко манипулиран и лъган да е.

 

После се замислих каква е връзката между шоу като „Вип брадър” и социалните каузи?

Установих, че няма такава – има единствено полза. Има огромна печалба, генерираща се ежедневно, защото българите са съпричастни, съчувстват и помагат.

Тези българи, които пускат смс-чета, убедени, че помагат на милите деца от домовете, едва ли се запитват колко пари са взели ВИП-овете.

Тези българи, които се радват всяка вечер пред телевизорите си, виждат човешкия облик на звездите и плачат или пеят заедно с тях, не могат да допуснат, че някой ще поиска пари, за да отправя послания и да помага на хора с увреждания.

Тези българи са наивни. Те не виждат машината и индустрията.

Това са човешки същества, които не могат да мародерстват и да убиват, освен ако някой не ги поведе. Те няма да изпращат смс-и, освен ако някой не ги призове.

Тези българи не знаят много неща. Те не знаят, че по-малко от 50% от сумата отива за каузата – другите средства са за мобилните оператори, продуцентските къщи и покриване на хонорарите на звездите, които имат сърца, но които не могат да отправят послания безплатно, защото посланията струват пари.

 

Тези българи не виждат  манипулацията, защото са част от новата реалност. Тази реалност, която създава телевизията. Българи, заключили в килера критичността на мислите си и избиращи да се доверяват сляпо.

Тези българи виждат трагедията на едно момиче на телевизионния екран и се впускат да правят подписки и групи в нейна подкрепа.

Тези българи не задават въпроси, не виждат печалбата аз продуцентите от една такава история. Тези българи не виждат съшитата с бели конци стратегия, осигуряваща по-висок рейтинг. Те просто действат първосигнално.

Тези българи виждат страданието и правят всичко възможно, за да го ограничат.

 

А в България страданието се оценява само тогава, когато се плаща на звезди, за да изказват послания и да призовават, но никога не питаме колко ни струва да чуем това послание и каква ще е цената, за да последваме призива?

В България аз домашно насилие се говори само, когато стане част от риалити формат, но никой не пита какво се случва със закона и защо е отхвърлен за пореден път?

В България за децата от Домовете се сещаме, когато BBC направят филм и ни пеят политици, но не се обръщаме към съответния министър, за да го попитаме защо се случва така, че български деца да живеят по този начин?

В България затваряме очите си за проблемите, с които се срещаме всеки ден, изолираме къщите си, за да не чуваме как крещят съседите и пускаме телевизорите си.

В България никой не пита какво се случва с смс-ите, колко са получени, каква сума е набрана и каква е тази, която отива за конкретната кауза.

В България никой не пита защо нещата се случват по този начин. Аз се попитах и днес осъзнах отговора...В България няма кауза....има пазари.

 

П.П. В България от близо една година съществува Единен дарителски номер, който  предоставя възможност за дарения чрез SMS на абонати на трите мобилни оператори  в България. Убедена съм, че нямате никаква представа, за това, защото не е VIP, този е само HUMAN…

Дарителството от този вид е грабителство.

в България няма ясна концепция за дарителство :)

Дай на народа хляб и зрелища....трагедийте са зрелища, когато са с дъх на клюка. Супер шит. Какво друго да се каже по въпроса....

хората не питат какво се случва с парите им...те не дават, защото вярват...те дават, защото искат да ги програмират и да са марионетки...искат някой да им казва кои са печелившите каузи и даже не питат защо са печеливши ;(

....думата идва от "творя благо". Къде е благото едни "звезди" да събират едни пари, които никой и никъде не отчита за какво се харчат? И как аз творя благо за една кауза, като парите ми отиват в джоба на продуцент или публична личност? И кой печели повече, каузата или "звездата"? Като са толкова ербап за благотворителност, защо не го направят безплатно? И еднократно дарение, без значение от сумата ще промени ли генерално нещата? Африка оправи ли се с еднократни дарения, НЕ. Отговора е повече от очевиден, но някой в телевизията си е написал домашното по народопсихология. И сега бере плодовете, за сметка на обикновенният, средно не-образован човек. Ама не е луд, който яде баницата :)