Кучетата са навсякъде около нас – в магазините, в заведенията, в офисите ни. Някои от тях са културни и възпитани – лежат си кротко пред входовете на блоковете, но други са силно отворени – те налитат на намаленията, блъскат се по улиците и показват остри кучешки зъби, когато решат да се усмихнат.

Едните кучета серат по улиците и се налага да внимаваш, докато ходиш, а другите кучета серат навсякъде. Можеш да откриеш продукти от храносмилателането им върху бюрото си, в хола си, а много често и върху дрехите си. Вторият вид кучета са непредвидими.

Страната на кучетата се нарича Кучеландия.

В Кучеландия няма бани, защото на националният им празник правят конкурс за най-осран и изцапан с чужди лайна кучеландец.

В Кучеландия няма и кенефи, защото малките кучеа са възпитавани да се изхождат навън – сред природата, използвайки мтодите „вдигане на крак”, „надупване”, „клякане с подскачане” или „Завиране на пръчка за клизмоизвършване”.

Кучеландия е рай. Най-големите помияри са качени на пиедестал, за да се преодолеят комплексите им. Те държат скиптъра и носят короната, а на националния празник, след конкурса за осиране има такъв и за гъзоблизане. Социалната политика на Кучеландия е завидна – дава се мощен тласък напред на най-куците, сакатите и краставите.

Ветеринарите в Кучеландия са прогонени, защото тя е демократична страна и уважава кучетата си, независимо колко крастави са.

Кучеландия е страната, в която няма значение как лаеш – важно е какво е направил кучешкият фризьор с козината ти и дали имаш достатъчно пайети на елечето си.

Добре дошли в Кучеландия, защото България е страната на кучетата, които серат навсякъде. Страната кенеф – искаща да свалят макета – кенеф.