Мрачно е.

Светът плаче, умирайки.

Хората линеят и не знаят кое е правилно и кое грешно.

 

Жената в парка се беше подпряла на пейката и едва поемаше въздух.

Любимото ми куче беше ранено и гледаше с празен и отчаян поглед.

Момчето, което блъсна дядото, не му се извини – дори не се обърна.

Просякът на Витошка миришеше на гниеща плът и ми стана лошо, когато се разминавах с него.

Чистачките на улицата подвикват грубо на хората.

Пичът от „Паркинги и гаражи” на нашата улица тази сутрин не ми се усмихна.

Не успях да направя, това което бях планирала, но пък си изготвих нов план.

Птицата на прозореца  отказа да яде от трохите, които и хвърлих.

 

Хората, на които им пука слушат истории за милиони животи и гледат света единствено през прозореца си.

 

 

мрачно е, ама то винаги е такова преди изгрев слънце. или преди най-красивите залези.

светът плаче и умира, ама винаги се ражда отново. всъщност, тогава също плаче. част от вечния цикъл.

правилно и грешно са едни от най-относителните понятия на света.

по-долните случки са част от живота. всички имаме лоши моменти. дето се казва "няма винаги да е така"..

но си права за едно - светът е красив, дори когато е тъжен.

"Живота не е толкова страшен, само така изглежда. И вълците не са толкова лоши, просто са гладни и уплашени. И черното не е толкова черно, само ние така го виждаме понякога. Не всеки ден е толкова студено, мрачно и дъждовно. Има много слънчеви дни, има пролетни дървета, има цъфнали череши и вишни. Има красиви нощни улици и пътеки в планината. Има вселенска тишина и синьо-зелени морета. Има огньове и житни полета. Има влюбване, има топлина и съвсем мъничко болка след това. Животът е разходка. Тичай или крачи бавно и винаги се оглеждай. Тази забравена планета е ужасно красива."

светът ти се усмихна снощи :) аз също.. .. .. :)

:):):):) .......100000х100000:)

че е така разнообразен и ние сме направили този избор?!