Признавам си, че причината да седна да пиша днес е поста на hara73.

 
Понякога темата за насилието влиза и в професионалните ми отговорности, но само понякога.

Извън стерилността на професионалната среда, когато говорим за насилието остава единствено личното отношение и воля и горчивината – тази, която не можеш да преглътнеш и запушва гърлото ти толкова зверски, че понякога не можеш да дишаш.

Понякога, когато буцата запуши всичко остава единствено крясъкът, като плах и жалък опит изхвърлим насъбралата се мръсотия.

Всеки ден в офиса звънят жени, които търсят помощ и всеки ден историите са различни.

Едната е пребита от приятеля си, друга от сина си, трета от брат си, а четвърта – просто от някой непознат на улицата.

Никой не може да отрече, че насилието ескалира, но какво прави всеки един от нас, за да се променят нещата?

Какво правим?

Скачаме пред парламента като плюем всичко и всеки и отричаме направеното до момента, без да предлагаме конструктивни решения?

Търпеливо си стоим в къщите – крепости и чакаме бурята да отмине, молейки се, да не наруши спокойствието ни?

Изслушваме и съпреживяваме, молейки се това никога да не се случи на някой от нас?

Превключваме каналите, натровени от лошите новини, които ни заливат и си пускаме романтичен филм, молейки се да измие угризенията, които изпитваме от нищо- неправенето си?

Самоизолираме се и излизаме с „безпроблеми” хора, защото грижите, които имаме са твърде много?

 

Какво правим, мамка му?

Какво правим, за да не бъдат пребивани нашите деца в училище?

Какво правим, за да не бъдат изнасилвани нашите сестри и приятелки на улицата?

Какво правим, за да не бъдат счупвани от бой приятелите ни в дискотеките?

 

Нищо!

Просто скачаме пред парламента и плюем и обвиняваме, а промяната е толкова лесна.

Промяната започва от нас и е свързана с гредата, която първо трябва да извадим от собствените си очи.

Промянта започва с това да познаваме институциите и да знаем как да реагираме в кризисни ситуации.

Промяната започва в момента, в който реагираме и действаме.

Тогава, когато зачитаме институциите и преговаряме с тях, а не обвиняваме.

Тогава, когато уважаваме.

Извинявай, скъпи българино, но ти не си заслужил промяната си, защото дори когато отиваш да скачаш за промяната се биеш и защото доказваш все повече, че не си достоен да живееш дори сред макаци, а претендираш за демократичност.

Ами като са ти такива претенциите – извади гредата, излекувай си окото и тогава започни да искаш.

Като са ти такива претенциите прочети наколко закона и се запознай с процедурите и тогава скачай.

Като се смяташ за толкова велик го покажи и ако може, без да млатиш.

 

П.П. Любимата ми реклама, показваща нещата, такива каквито са и нас, такива каквито сме.

 

 

Знаеш ли, може да съм песимист, но мисля, че много малко може да се направи по въпроса: "какво правим за да не биват прибивани нашите деца в училище"
Каквато и акция да се проведе срещу насилието сред невръсните, както и да се мъчат родителите индивидуално да ги възпитават, много трудно ще се получи, след като и големите се държат точно като деца и е модерно да бъдеш арогантен, минава за готино и сред големите да налиташ на тези които смяташ за по-беззащитни. Не винаги е с шамари както по училищните коридори, но и такива крайности не липсват. Те не са най-страшните, най-страшно е, че по друг начин, но със същият ефект, големите показват мускули, вдигат самочувствие. Както дете което не иска да мине пред общността си за "слабак", тормози по-слабото, така правят и по-големите за да се вдигнат в очите си. Интригите на работните места, грубостите за показване на мъжкарство и извън тях, между съседите да речем или да речем в интернет форумите, че и в блоговете, какво са "тролите", ако не големи хора които се държат като жестоки деца, изявяващи детската жестокост. И то да бяха само тролите - бял кахър. То е идеология днес, да се мачка душа, да се мачка мислене, да се мачка под предлог, че това е личното ти мнение, чуждото мнение. Под предлог, че си критичен да плюеш някого, конкретно и не за друго, а защото си дълбоко в себе си, сигурен, че е по-слаб и не може да се защити. При подобно поведение у възрастните ще има и насилие из училищата.

С тези думи се съгласявам с всичко написано по-горе.

Скоро говорих по тази тема с полицай, и бях потресена от факта ,че нямали никакви правомощия над домашното насилие...а всичко друго било тяхна работа, но това включва най- вече наблюдения!! Е каква е тази полиция!!

мен пък можеш да ме помислиш за свръх-оптимист, но смятам, че могат да се направят много неща.
Няколко предложения:
1. Да се правят кампании, които да развиват уменията на младите хора да се справят в ситуации на насилие и с насилници.
2. Да има достатъчно психолози, които да работят с насилниците в училище и с техните жертви, както и с родителите на двете страни.
3. Да се използват различни видове специалисти и терапии.
4. Да зачитаме институциите и да се обръщаме към тях

Прав си, че част от лошите примери се дават от големите хора и от всеки един от нас, но насилието не се е превърнало в идеология днес - погледни паметниците, около нас - всички са на пълководци или лидери, които са се прославили и са били величани, заради това, че са насилвали и убивали.
Така че, смятам, че насилието е идеология откакто съществува света, просто днес трябва да се променят подходите за решаване на проблемите

не е съвсем вярно, че полицаите нямат никакви правомощия, защото не е така, но няма да се занимавам със закона. Най-тъжното е, че повече от 1/3 от подадените в съда жалби са оттеглени от жертвите.

това ,че си мислим ,че на нас точно това няма да се случи . Ето на мен , молбата ми се е сбъднала , на мен точно не ми се е случвало , но се случва с много хора ,всики ден ,всеки час,всяка минута и болката е не само физическа , остава психическата травма , а там раните не зарастват . Възрастния ще намери някакъв начин , ще го преживее , но когато ства въпрос за подрастващи , те са още крехки и там наистина е много по страшно ...Всеки път когато ,чуя стиховета ...аз съм човека ...няма начин да не изтръпна.

аз пък се сетих за children see, children do..
нямам какво да коментирам тук. аз самата не знам с какво да започна, за да променя нещата, въпреки че много ми се иска.
тъжно е в какво се превръщат децата от подобно "търпене" заради тях и от модела, който виждат.
с кампаниите и психолозите можеш да накараш някого евентуално да се замисли, но често е само това - самотна, кратка мисъл.
а по отношение на уважението към институциите.. май липсва взаимност. на мен лично ми е трудно да уважавам някого, който се държи с мен като с боклук или в най-добрия случай като с неприятно досадно задължение.
и да - всеки път започва от първата крачка, ама тя коя е? и кой трябва да я направи?
аз може да съм израстнала духовно от факта, че се старая да проявявам търпение и разбиране към непознатите хора, ама как това влияе на цената на картофите в Иран, м?

освен успокоението, че на нас това няма да ни се случи също толкова страшно е и оправданието, че когато се случва на другите, това не ни засяга. Ако знаеш колко такива случаи има...

Тотен,
права си, че процесът на уважение е двустранен, но той трябва да започне от нас - тогава, когато ти уважаваш институцията и специалистите, като места, на които се срещаш с експерти, които могат да ти помогнат, когато търсиш помощ и се обръщаш към тях, тогава и техният имидж ще се подобри, тогава ще започнат да работят, законите ще започнат да се подобряват.
Не можеш да генерализираш по този начин и да казваш, че навсякъде те третират като боклук, защото с представителите на колко институции си се срещала? Колко от тях са се държали с теб така?
А първата крачка е свързана с това, че нещата започват от теб, че имаш проблем ако не знаеш как да реагираш в такава ситуация, ако не знаеш кои са институциите, към които да се обърнеш, ако не можеш да замислиш поне трима души около себе си по тези проблеми. Тогава, когато ти можеш да излъчваш послания и то позитивни, само тогава можеш да си убедена, че децата ти имат шанс да се справят в една такава среда.
и още нещо, не става въпрос за проява на търпение и разбиране - напротив, говоря за това да нямаш търпимост към насилието във всяка от формите му, а картофите в Иран - трябва ли да се оправдаваме с цената им?

не съм съгласен с белята, аз бях учен от баща ми да толерирам, да бъда учтив и ядях шамари редовно. веднъж папа явно му беше писнало от мойте оплаквания ) ми даде картбланш, счупих няколко глави, намалиха ми поведението.... и сега възпитавам сина си така.а агенции, клубове и пр. заеби я тая

опасявам се, че не си ме разбрал- последното нещо, което ще чуеш от мен е да кажа на тези, които са били насилвани да са толерантни и да търпя. Говоря за това, че има и много други методи, освен раздаването на шамари и чупенето на глави за справяне със ситуацията и това не го казвам, защото трябва да звуча интелелигентно и високопарно, а защото го знам от личен опит.
А за сина ти - ти си този, който най-добре знае как да го възпитава, но смятам, че нетърпимостта към насилието е много важна.

да се карат на хлапето че е опляскал някой, а не да го гледам опляскан

това е алтернативата, според мен
А замислял ли си се за това, че може да реши проблемите си с опляскването, без да пляска?

възможно, или биеш, или те бият. средно няма .

за една реалност на крайностите, в която хората са жертви и насилници, но има такива, които никога не са влизали в нито една от ролите, такива, които са успели да оцелеят, без да насилват и да се докажат също без да насилват.
Крайностите и агресията са опасно нещо - не можеш да създаваш мироглед, който е свързан с това, защото един млад човек днес ще набие съучениците си, които го шляпат по врата, утре жена си, която не се съгласява с него, а след това и децата си, защото не изпълняват повелите му.
Възпитаването в насилие е тънък лед, но това е личното ми мнение.

за иранските картофи - не се оправдавам, задавам въпроси на експерт. аз съм проста потърпевша и то такава, която не си е знаела правата..
аз говорех за търпение и разбиране към вече споменатите институции. и повярвай ми единици са представителите им, които се държат нормално.
по въпроса с коричеството - ако държиш ще изброявам. някои мога и поименно да ти ги кажа.
не генерализирам без основание. и аз не обичам обобщенията.

ако скочиш, ще паднеш

ти явно работиш в тази област. за жените, дето ги биели мъжете им, не мога много да коментирам, макар че една голяма част от тях сами са си виновни, щото си избират секси лоши момчета, вместо някой скучен мухльо с малка заплата, пък после се чудят що биел. и не го напускат, а търпят. но хайде, както казах, не съм компетентен.
но за боевете в училище мога да коментирам, защото и по мое време (1980-те и началото на 1990-те) си имаше боеве, и големите тогава казваха, че те като са били малки са ги биели, така че явно е един вечен цикъл. и са ме били, а и аз съм се бил като ми е прекипявало, и са ме джобили (аз не съм джобил никого). вярно, гадно е, особено когато не излезеш победител, но търпиш - така се става мъж. това е част от израстването на момчетата. ако не се боричкат с другите момчета в двора, как после в живота ще се преборят с конкуренция за работни места, за жени, въобще за успех в живота? тази конкуренция не е с бой, но е много по-свирепа!

както се казва в една приказка "Ти си знаеш най-добре"

Vasilan,
така е, но ако не си на леда, дори да скочиш няма опасност - защо избираш леда?

Каменски,
това с жените, които си заслужавали боя, защото си избирали големи и лоши момчета, а не бепарични мухльовци беше бая голямо изхвърляне. Означава ли, че ти си безпаричен и неориентиран шамандур, след като не биеш момичето си?
Много ме кефят и твърденията, че жените са виновни за това, че ги бият...как точно? Виновни за това, че изразяват мнението си? Че излизат с приятели? Че търсят разнообразие? Няма човек, който да е виновен за това, че са го пребили, защото насилието не е средството за справяне с проблемите.
За училище и конкуренцията - точно за това ти говоря - уменията, които притежаваш, за да се справиш с конкуренцията ще помогнат да се справиш и с насилието в училище - лошото е, че никой нищо не прави, за да се придобиват подобни умения.

Нямате ли си работа че се занимават с глупости. Кой кого бил или не на бил. Тези който ги бият и си седят значи им харесва те не се нуждаят от съжаляние.
А това че кой е мухло и кой не. Някой се раждат с този приз не зависи от заплатата или от каквото и да било.
Живота е супер готин живееш , смееш се , тъгуваш, веселиш се, срещаш любовта на живота си и умираш...
Наслаждавайте му се както на вас ви харесва.

Хайде чао от Батко ви

ми имаме си работа, но си нямаме глупости и затова се занимаваме с неглупости, ама както му се вика "въпрос на гледна точка".
И да, животът е готин, ама има хора, на които им е отнета възможността да се наслаждават на живота, щото леко ги счупват от бой и ги тъпчат. Ма колко му е, нали?

Хайде, батко - чао

Има моменти, в които сблъсъкът няма алтернатива. Но Ви уверявам, vasilan, че е възможно. Не теоретизирам. И после и двете страни бяха толкова доволни :)

Вижте, истината е, че в повечето случаи, когато насилието изглежда неизбежно, от двете страни на линията стоят просто хора, които са изнервени, уморени, чувстват се ощетени и само чакат някой да им подаде ръка.

изключително прав си, особено в частта за ръката