-         Ще се върнат хората.

-         Аааа, не вярвам.

 

Това е реплика от „Писмо до Америка”. Разговорът е култов, а срещата уникална – срещата с Дафина.  Дафина, която казва „Мястото е тъжно, но аз не му се давам”.

Защо се даваме толкова лесно?

Защо спираме да вярваме в хората и в доброто?

Защо не вярваме в Бог?

Защо не вярваме в себе си?

Защо нямаме мечти?

Защо забравяме кои сме и с кого сме вървели по пътя си?

 

Напоследък си мислех за хората – обикновените и малките. Тези хора, които са същите като мен.

Мисля си за жената с артрит в болницата, която едвам ми написа фактурата и на която някаква тъпа пернишка пръчка се разкрещя зверски грубо.

Мисля си за жената пред църквата днес, която продава цветя за по лев и за стоящият в близост до нея човек, който те подгонва веднага, щом си купиш цветя, искайки ти същата сума.

Мисля си за хората, които обичаме и които се страхуваме да не загубим.

Мисля си за усещането, което имах преди една седмица., когато стоях сгушена в леглото си. Не бях усещала прегръдката на родителите си по този начин от много време. Бяха се вкопчили и впили в мен – стискаха ме по начинът, по който се държи човек, за когото знаеш, че ако пуснеш никога няма да се върне.

Страхуваха се...Прикриваха се...Умираха. при мисълта, че нещо лошо може да ми се случи.

 

Мисля си за усещането, което имам, когато миг преди да се наложи да направя нещо сериозно и отговорно, приятелите ми ме питат „Искаш ли да дойда с теб?”

 

Мисля си за усещането, което имам когато мога да бъда себе си и виждам, че идвам повече на хората, но са с мен и ми се радват – защото това съм аз.

 

Кога ще се върнат хората ли?

Те никога не са заминавали. Не и от моя живот.

 

Благодаря ви и ви обичам. А вие знаете кои сте 

П.П. И да, липсва ми усещането да съм обичана, но само понякога - тогава, когато забравим какво сме един за друг.

я ГУШ! ... така и така това стана модерно, а пък от малко сантименталност глава не боли.. много ;)

я МЕРСИ ! :)

ууууу... сега остава да гледам love actually и да се разрева прилично и картинката ще е пълна.
:)

Странно, но сантимент вълната ме е ударила и мен под форма на мъгла обаче......в метереологичен спект, де. :) Уж! хаха
цалюфки и от мен, белот и 4 валета на безкоз:Р

едно по едно:

Защо спираме да вярваме в хората и в доброто? - защото хората по природа не са добри и гледат себе си преди всичко, а доброто гледат само тогава, когато вярват, че ще им се върне (на този свят или онзи)

Защо не вярваме в Бог? - защото го няма

Защо не вярваме в себе си? - лузърите не вярват в себе си, иначе биха били delusional. повечето хора са лузъри. Q.E.D.

Защо нямаме мечти? - виж по-горе

Защо забравяме кои сме и с кого сме вървели по пътя си? - виж първото

хайде сега горе главата! светът открай време си е такъв, но не се е затрил :-)

ми хайде де к'ъв ти е проблемът - пускай го и реви и без това сега сезонът е силно подходящ :)

Жулинката,
мъгла, а? При мен е под формата на сняг - мяг, ама такъв какъвто го виждам само аз, пък за валетата на без коз - редовно ми се случва ;)

Каменчо,
аз имам коренно различно мнение:
Смятам, че хората по природа са добри но се израждат в следствие на тъпият живот, който избират да водят и в името на парите, т.е. продават природно заложените им качества.

Убедена съм, че има Бог и/или някаква сила.

И лузърите имат право да вярват в себе си, най-малкото защото по природа са добри, т.е. могат да вярват най-малко в собствената си доброта.

Мдам, нямаме мечти, защото ги продаваме.

Забравяме кои сме, защото се продаваме.

А за главата горе - вдигнах я, ама светът не е бил такъв или поне моят свят, този, в който съм живяла и който познавам.
Усмифффки ;)

i az vqrvah v podobni neshta...posle se sybudih..mechtite se eksploatirat po bezkrupulen nachin zatova se otkazah ot tiah , predpochitam da sa chisti , nepodpraveni makar i v minaloto