Замислям се колко често просто стоя и наблюдавам живота отстрани.

 

Понякога нямам сили да заговоря момчето, която всяка сутин ми се усмихва и ми пожелава слънчев ден.

 

Понякога нямам сили да изкрещя колко  ме боли, защото съм изхабила всичко, за да пресъздавам изкуствена усмивка.

 

Понякога не мога да гледам усмихващите се хора, без да се разплача.

 

Понякога не искам днес да свършва, защото знам, че утре няма да успея да направя това, за което не събрах сили и защото знам, че утре ще съм още по-разочарована.

 

Понякога искам да унищожа всичко, до което съм се докосвала някога, за да не остане следа от съществуването ми и да изчезна безследно и завинаги.

 

Понякога искам да не съм обичала никога, защото така няма да познавам усещането за изтръгване на сърцето ти.

 

Понякога наблюдавам и просто дишам. Живея механично. Ходя на работа. Вървя. Срещам се с притятели и познати. Понякога просто дишам, облегнала се на стената със затворени очи и слушам.

 

Слушам забързаните хора...

Лаещите кучета....

Разплаканите деца....

Крещящите си един на друг, родители....

Падащите кестени....

Умиращата природа....

Разбитите усмивки...

Стенещите души...

 

Понякога забравям да отворя очите си. Протягам ръце напред и просто тръгвам. Ориентирам се на къде да вървя по препятствията, които срещам. 

Понякога пропадам в дупка, друг път в септична яма.

Понякога ме блъска кола, друг път трамвай.

Понякога прегръщам дърво, друг път отблъсквам човек.

 

Понякога, когато ме заболи отварям очи, за да видя тъмнината или заслепяващото ме слънце...

Понякога проглеждам, за да видя колко болка мога да понеса...

Понякога се изправям и продължавам...

Понякога се свивам и заспивам на улицата...

Понякога ме ритат, а друг път ме завиват...

Понякога срещам хора, които се усмихват и ме прегръщат...

Понякога ги отблъсквам....

Понякога....

 

Сега?!

Сега ги прегръщам.

Сега ги обичам...

Сега им благодаря...

Сега съм красива, щастлива и добра...

Сега просто вървя и се усмихвам и сега знам, че утре ще заговоря усмихващото се момче.

Сега знам, че усмихващи се хора ме чакат да се появя.

Сега знам, че обичам и че съм обичана.

Сега знам, че имам всичко.

И сега...благодаря на всички.

потрисаш ме.Много яко си го написала, а песента просто кърти в прибавка.
Мога да ти добавя само едно нещо - Буда е казал - животът е страдание.Може би затова толкова често не щем и да чуем за истината, извън тази която сме си изградили за да ни е удобно.И само в любовта правим жертви, и се събуждаме за светът такъв какъвто е - наистина красив и прекрасен.Само когато сме влюбени и обичани, или когато умираме.

Понякога чета само теб за деня...
Понякога казваш всичко..
Понякога боли...
Понякога все едно аз сам писала това...
Понякогa ми се иска наистина да сам го направила...
Понякога е болезнено от такива мисли....
Сега неискам да го мисля повече...
Сега ми бе достатъчно, че прочетох толкова силни неща...

онова предното нали го заговори, че и се прегърнахте даже, пък накрая нищо.

How much pain can you take, before your heart brakes ?
:)))

...реплика от филма "Американски прелести" :
"Понякога си мисля,че на света има толкова много красота, че не мога да я понеса..."


Добре дошла в живият живот на живите хора!

ПО(някога)ЗДРАВИ !!!

просто се усмихваш и усещаш, че усещането е истинско а не просто гримаса за пред хората, която си изградил за собствена защита!
Поздравления!

И като спреш да се самосъжаляваш, какво, ще свърши светът? :)

А

ако знаеш как ме зарадва с този си коментар,,,ама сериозно :)

Пип,
нямаше ме дълго - как си сега и какво ти е достатъчно СЕГА?

Абе Каменчо,
само трещене ти е на теб в главата - нали се разбрахме, кака ти е Р-О-М-А-Н-Т-И-Ч-Н-А ;)

Митак,
повече, отколкото предполагаш :)

Фенрис,
понякога просто се понасяш и усмивката идва сама ;)

Анонимен,
ми светът продължава да се върти, а ти, като спрял да се самосъжалява човек, се усмихваш :)

Аз не съм спрял, просто се чудя ако спрем повечко хора едновременно, дали няма да вземе да спре ;)

А

ама да не вземе да се върти по-бързо, че тогава ще стане мазало - ще се въртим и ще повръщаме ;)

Е, сефте, все едно си предрусал с нискокачествени амфетки :-)

А

Сякаш всеки път, когато боли, си свидетел на едно предателсство на живота, към теб. Не бива да боли. Все още съм достатъчно близо хронологично до спомена, когато не болеше. Но вече избягвам желанието да се върна там. Остава и да приема, че щом сега (когато) е тъжно, то скоро ще бъде различно. Надявам се - задълго. И още се надявам да има повече запомнящи се щастливи дни, отколкото по-тъжни. За да си мисля, че животът не е страдание. А и да е - и това също можеш да го намериш при Буда-писанията, човек е по голям от живота си.

Човек е по-голям от живота си. Аз съм по-важна от това, което трябва да свърша. Ти си по-голяма от тъгата на един изгубен ден. Дано имаш спомени, които говорят ясно за това, че си по-голяма от делата си и че ако има критика (самокритика) ти си недосегаема. На критика подлежат достижения или хорски действия и твоите в това число. Но да си човек е наистина значително постижение. С което вече можеш да се гордееш!

Кой пръв повърна?

А

А=Анус

О, поредния задклавиатурен боец, проектиращ собствения си ректален спазъм под формата на агресия...

А

Ти трябва да си някакъв прекрасен човек.

благодаря.

Анонимен и Pimp,
моля Ви момчета - бъдете мили и не така в блогчето ми ;)

Анонимен,
не знам какво е да се друсаш с нискокачествени амфети, но съм сигурна, че първи повръща този, който е взел именно от тях, така че в този случай си ти ;)

Placebo,
ех, ако нещата се случваха, така както искаме и хората бяха такива за каквито се представят...ех...благодаря и много усмивки ;)