Написано с Крис

Всеки път, яйцата са изпържени по различен начин и всеки път, разпознавам еднаквостта в различието.

Стоим в „Одеон” – приглушена атмосфера, червенина по бузите, бляскави искри някъде между миглите и първото раждане... раждане на нещо общо, на нещо общопреживяно...поредната цигара и дим в тъмнината...мисли в безмислието и отминаващите тролеи...красота, която е на една цигара разстояние...среща с непознат или пък познат. Провокация...промяна...крайност, която те кара да преминеш отвъд...отвъд предела на разума си... Живост! Кавички! Без удивление!  Докосване, без прегръщане! Слятост! Нови приятелства! Наздраве за старите приятелства! Слети хоризонти! Безграничности и крайности!

 

Часът е 23.13!След 3 часа, (защото обичаме запетайките), прекарани в пиене на бира и в компанията на ексцентричен артист с антураж от два ангела, които си бяха оставили крилата, защото са под прикритие и ние (трите грации под прикритие)...опс...основната идея беше изгубена току-що. Изпъля между отворената врата на заведението и се шмугна при костенурките Нинджа, използвайки най-близкия телепортатор, а именно – шахтата на ПОПА.

Пакост има факсове. Крис се радва, че си е у дома. Двете са щастливи, че са заедно и че могат да творят това, което е трудно да се нарече творчество, но си е тяхно и не би могло да се случи ако горепосочените обсоятелства не бяха на лице.

Крис клати глава съгласително. Пакост почти грухти в опитите си да сдържа смеха си. Крис винаги усмихва хората. Носи слънцето със себе си, а на Пакост това слънце и липсваше.

Странно е как, когато слънцето го няма за определено време плевелите избуяват, а овощните дървета започват да умират. Слънцето, водата и любовта – трите най-важни неща в живота на човек, а ексцентричността – това е щипката сол, която напомня колко съвършени са трите съставки. Ексцентричността е наркотикът, който употребяваш, за да избереш да бъдеш нормален.

Крис намери „М”-то!!!Намери и щастието...без да го търси...среща го в спомените си преди години...малка и луда,но решена да промени света.Изплашена,че е сама...преди да ГО срещне.Човекът и приятелят,шутът в гъза...пакостинка в целия си блясък и тинейджърска упоритост.И ето го след години(седем на брой,моля,не го използвайте срещу нас) седят си,пият бира,пишат и...чувстват...така както не са чувствали отдавна...отдадени и цели...щастливи и осмислени...събрани в шепите на заедността...

А Крис е толкова сладка...малка и скрита зад огромния монитор, бореща се с изличилите се букви и с „М”-то, търсеща запалката в тъмнината и знаеща много добре къде е тя самата в нея (или поне много добре преструваща се, че е така)... Пакост-съмняваща се във истиността на всичко,подава запалката...не си говорим...НЕ СИ МЪЛЧИМ!!!аман от това Ч). Така е – трудно е със съвременните технологии, а беше толкова лесно навремето – писма на обикновена нерециклирана хартия и касети на R.E.M. Колко сложен стана изведнъж живота ни – нови технологии, нови среди, нови предизвикателства, големи разстояния, нови новини. Изведнъж...нещата се промениха, но точно в моментите, когато Крис е с Пакост времето спира. Те просто са те – тук и сега. Всяка с драмите си и всяка с другата.Те просто се случват...подобно на събития...безсъбитие.Няма битие.Има ТЕ ,с цялата съвършеност на несъвършения им живот.Заедно и щастливи.И Те двете се случват,така както се случи и това...

А колко много им се живее...искат да усетят всичко, искат да бъдат част от всичко. Искат да се влюбват, да ги боли, да постъпват безразсъдно, искат всичко „тук и сега”, защото и двете знаят, че може да няма „утре” и защото са наясно, че животът това са бира, цигара, тролей, усмивка, прегръдка и сълюзи в очите, когато изписваш това.

И двете не липсват нищо.И нищото не им липсва.Нищото мисли за тях.Те закъсняват.Успиват се.Правят грешки.Къде правописни,къде любовни...но няма нищо неестествено...защото те са природата и природата допуска безгрешните за свои съвършени деца.

Единственото нещо, което ще им липсва ще е това да бъдат заедно, да говорят глупости и да си бият шутове в задниците, когато някоя види, че другата затъва, но тъй като това няма как да се случи, защото много добре се познават и усещат – нищо никога няма да им липсва, докато са заедно.

Вярвате ли в приятелството? Ние да, защото независимо от разстоянията, странните и иксцентрични хора, които срещаме и абсурдните ситуации, в които попадаме сме заедно и имаме честта да знаем, че сме Приятели.Такива,за които няма писано в книги...няма филми и истории.Ние-необикновени в своите обикновени обувки!Вървим и трошим токчета всякакви.Ние сме приятели с обувки.Защото знаем,че Господ дава чифт обувки на всеки,но на никого не завързва връзките! А нашите връзки за обувки са завързани,така че пакостинковата дясна обувка е лява на крис...и обвързано-завързани си се спъваме по улиците,падаме и ставаме...заедно!

И се обичаме – искрено и истински и ни липсват другите обувки – лачени, жълти, лилави, мразени, обичани....всъщност нищо не ни липсва... Майната им! Майната ви!

 

Ние сме тук и сега!

Браво! И аз така забивам на моменти с мои приятелки. Търси се "М' - то обаче, да забия с него хехехе:) Поздрави, Радост, и чакам да се видим наистина наживо. Мисля, че ще стане добра вечер:)

о, крис! ... :)

аз, претворявайки се в Нищото, искрено съжалявам за изпуснатия момент снощи, в който трите грации станаха две.

каката от калякска, крис-крос

"М"-то се намира - кога с много натискания и изтривания, кога от първия път - важното е да не се отказваш, а за пиенето - този месец ще е - ай промис :))))

Абс,
О, сладост, о, прелест, о, критик наш най-любим!

Тотен,
Споко, аз почнах да свиквам - за блонди не знам :))))


Диги,
не това е Дъ Бигест КРИС...не е кой да е, ей.

pakostinka, няма да коментирам това. повече изобщо и съвсем.

Браво, да ви завиди човек на безметежността.
А къде е кристина?

понякога, колкото и да ни е гадно е по-добре да замълчим и да не коментираме...и аз така ще направя, а така ми се иска да имам шапка-невидимка и пръстена на Арабела....ехххх...мечтки ;)

Анонимен,
някъде наоколо - сигурно троши токчета негде ;)

а не си теглите от торенти?

сме мили и добри момичета и не подкрепяме пиратството :)