Бях там. Гледах залязващото слънце и си мислех за всички красиви моменти, които споделихме.  Мислех си за всички глупави ситуации, от които ме измъкваше. Мислех си за големите ти ръце, които така обичам...ръцете, които ме карат да се чувствам малка.

Бях там. Гледах вълните и си спомнях как си играеше с косата ми и се закачаше с нея, защото приличала на цунами с неустановена сила. ..казваше, че там крия оръжията си. Махаше очилата ми и ми казваше, че не са ми нужни, защото искаш да усетя, чрез устните ти вълните, ангелите и любовта.

Бях там и ми казваше как аз съм единствената светлина и как ако мен ме няма нищо няма да има смисъл. Целуваше ме. Усещах пръстите ти, които изписваха по кожата ми огромната ти нужда да споделяш залезите с  мен.  Тялото  ти напяваше нежно за огромното ти жалание  да обичаш точно мен и да споделяш всички залези с мен.

Тук съм.

Оглеждам се в дъното на поредната чаша. Не знам коя е. Броях ги до петата – после...после изпаднах в безпаметност. Мъглата ме пое, а сълзите ми ме удавяха в себе си.

Саморазрушението.

Както му остава на човек, когато се почувства опустошен? Какво ти остава, когато споделиш с някого всички малки и красиви кътчета от съществото си и накрая той си тръгне, грабвайки душата ти, без дори да се обърне?

Кога разбираш, че е късно? Колко дълго можеш да се извиняваш? Колко искрено можеш да съжаляваш за раните, които си причинил?

Преди време ходих на лекар.

Погледна сърцето ми и ми каза:

 „Мило момиче, забелязвам сериозни щети, нанесени последните няколко години. Дълбоки рани, които са нарушили функционирането на всички предсърдия и камери. Знаеш ли, мило дете – никога не съм виждал такова нещо. Сърцето ти прилича на плячка, за която са се борили множество хищници и лешояди и която по случайност не е унищожена.”

Попитах лекарят колко време ми остава, а той ми каза, че ако открия подходящия каргиолог и хирург , може да надживея чинарите, но ако взема грешното решение днес може да е последният ми ден.

Всъщност...оказа се, че взех грешното решение.

Днес е последния ден.

Гледам залеза и си мисля за човекът, който опустоши всичко красиво в мен. А го бях предупредила. Бях споделила всичко, което лекарят каза. Знаеше всички рискове. И въпреки всичко ме уби.

Не съжалявам.

Има някакъв чар в това да усещаш как животът се изтича от теб.

Започва от крайниците ти, които просто изстиват. После изтръпват. Студенината после обхваща стомаха и гърдите ти, а най-увреденият ти орган остава да тупти до последно.

Шибаното сърце. Увредено и почти мъртво става свидетел на смъртта ти.

Знаеш ли, любими, не съжалявам.

Ти ме уби, за да живее егото ти.

Аз умрях такава каквато бях, за да ликуваш ти.

Превърна ме в същество на командно дишане.

Ликувай.

Аз не съжалявам.

Много по-лесно е когато си мъртъв.

Много по-лесно е когато единственото пулсиращо нещо в теб е репродуктивния ти орган.

Дали ще ти благодаря?

Не, един ден ще видиш децата си, такива каквито ти ги създаде – безчувствени и студени.

Време е да запаля камината и да се наметна с одеалното – изкуственото сърце не се справя така добре с изпомпването на кръвта.

И знаеш ли, какво не знаеш?

Залезите с изкуствено сърце са много различни и са много по-красиви – просто идва мигът, в който свикваш със студа.

My mother found difference in my two legs before we've gone out. I also have fobia: I am fearing. By the vibrations moths produce.

Гледала ли си филма " Мексиканеца"? Там имам една култова реплика: "...кога разбираш ,че трябва да сложиш край?"
А отговора е : "Никога!"
Това е и драмата на нашия живот...

и все пак го направи, нали..
надявам се, че това те кара да се чувстваш по-добре, въпреки че не виждам как..
Радост, не мога да ти кажа друго, освен това, което чу вчера.
НЕ СИ умряла. това че си в ада нищо не значи.

В ада май сме две, но предпочитам май да съм умряла...

аз се притеснявам единствено от вибрациите, предизвикани от преминаващите трамваи, защото не знам дали панелката ще устои ;)

Пипил,
аз мисля, че след третият път, в който не си разбирал, се научаваш да слагаш край много лесно и го правиш, като няма начало ;)

Тотен,
всъщност нищо не съм направила - просто бях малко в ада, а сега съм НАД нещата...отново ;)
Благодаря....за вчера ;)

Сохо,
хайде да се омитаме вече, че и на мен ми писна в тези кръгове

e pisan sabale u 1. forty one?

мдам, сабале е писан...проблемация?

скъпа сохо, много повече от две сме.

Радолипкен, вчера си е за вчера. :)
надявам се наистина да си, но съм съмнително човече.
ще те видим довечера.:)

да ти кажа съмнението не е хубаво нещо - трябва да вярваш на другарчетата си и да, ще ме видиш довечера - в цялата ми прелест ;)

нали знаеш.. вярата, доверието и другите глупости не идват ей така, особено пък след дни като вчерашните.. :)

му беше на вчерашния ден, освен, че се срещнах с една нова Инквизиция?

не просто нова, ПОДОБРЕНА и силно мотивирана :)))
а нищо, денят си беше pretty standard..

не мога да разбера защо всички са решили да ме замерят с моите камъни...я моля ти се, иронията си е моя територия...
Обмислям вариант да се оттегля я под някое дърво, я в някой бункер...тези каменни дъжнове ми идват в повече ;)

блогът, като начин на живот:)

щастлива съм, че затвърдих това твърдение. Моля, използвайте настоящия ми пост, като доказателство пред колегите си - воайори ;)

pakostinka, нали знаеш, че въпреки това те обичам?

нали знаеш, че и аз те обичам, но въпреки това ще ти върна камъните - прави място за тях в дворчето си :)

ха ха, аз в мойто дворче отдавна отглеждам планини, бонзаи и мандали.
нали знаеш за кристалното същество с аурите..
всичко е част от световния баланс, та в тоя смисъл кво са още 200 - 300 камъчета..
:)

Каменоломна. Стоп, благодаря ;)

има приятели,които ще ти се развикат,за да разбереш,че не си умряла.Има приятели,които ще сте сритат по дупарата достатъчно силно,че да се вдигнеш поне на педя от пъстта,в която си...има приятели,които си плачат с теб тайно за монитора и не предлагат нищо повече от искреност,чаша вино и това да те изслушат.Имаш нужда и от трите вида приятели...имаш нужда от себе си най-много...

допуснах студовете на аляска в сърцето си и сега съм по-жива от всякога.Ледът и самотата имат своята красота и място...не се плаши от себе си...все още можеш да обичаш....мен:)

а дали бихте ми позволила да обичам някой друг освен вас, като например мякой с хоботче?

положението при мъжете е почти огледално на женското, ето, вижте:

http://www.youtube.com/watch?v=UQhiavrY2JY

:)))

krissstina, надявам се, че поне теб чува, щото явно въпросната пръст (която е с малко по-воден и леко отпадъчен състав всъщност) вече явно доста е влязла в ушите и, че пооглушава.

така е и при мъжете е така, но някак си по-бързо им действат лекарството - секс, наркотици и алкохол :)
И да, видях ;)

Тотен,
бе стига бе, знаеш ли колко ще е яко като почнат да ми растат дръвчета и от ушите. Всъщност май ми трябват трите вида приятели и то едновременно и ако може този с ритника да е по-активен ;)

успокоителни вместо лекарства. Концепциите им са доста различни.

Пакост, аз наистина ще почна с шутовете съвсем скоро.
:)

съгласна съм с теб - въпросът е кой определя кои са простите успокоителни и кои са лекарствата?

Тотен,
преди да почнеш се убеди, че синините от моите ритници са изчезнали, защото иначе би изглеждало като отмъщение ;)

Неслучайно англичаните казват, че храната за един е отрова за друг. Неслучайно борбата за мир взема толкова много жертви.

Пакост, интересува ме ефекта, а не как изглежда.;)

Уоу, много ми хареса, звучи толкова болезнено и банално... :))