Тази сутрин, докато щраках мързеливо и отегчено каналите на телевизора и търсех нещо интересно, което да бъде повод за още една цигара попаднах на „Биг брадър” – на живо, директно от самолета. Няма да отричам, че не знам за  какво става въпрос, защото гледах откриването – беше ми интересно, шокиращо и безумно. Исках да рабера и кои са звездите в конкурентното предаване, което ги показва танцуващи и потящи се.

Тази сутрин си намерих повод да изпуша не една, а  три цигари. Гледах „Биг брадър” и си мислех за форматите, в които сами избираме да живеем. Всяка вечер в 20 часа, пускаме телевизора, за да задоволим воайорските си нужди и да ъпдейтнем инфото за съквартирантите, с което разполагаме и с които заживяваме.

Всяка сутрин пием кафе с Лора, Георги,Николай или някой друг.

Всеки ден, докато сме в офиса се разхождаме в блогове, надничаме в любими новинарски сайтове, сайтове за лайстайл, за запознанства и по 100 хиляди пъти проверяваме пощата си.

Манипулирани сме – ежедневно.

Позволяваме да ни манипулират ежеминутно.

Имаме нужда да ни обработват и промиват мозъците ежесекундно.

Пристрастяваме се и ставаме зависими.

В аптеката се чудим дали да си купим от дамските превръки, които  могат да абсорбират течности с обема на Атлантическия океан или от тези, с които можем да танцуваме на воля, без дори да ги усещаме, или пък от онези ароматизираните, които ако използваме ще пестим от парфюм,  нищо че всичко отива на едно място.

Даваме луди пари, за да купуваме точно определена марка презервативи, защото тя ни гарантира максимално удоволствие, сигурност и актуалност, нищо че те се късат най-често.

Стресираме се жестоко всеки път, когато пуснем пералнята, за да не се окаже, че точно нашата е тази, която сдава багажа на 60-тата минута и накрая след няколко изпирания си купуваме ненужния ни препарат, против отлагане на котлен камък, нищо че ни излиза толкова колкото да си купим нова пералня.

Цял ден си мисля за рамките, механизмите и форматите...за стените, които сами издигаме и кутийките, които така прилежно пазим... за ограниченията, които си налагаме.

Преди  много години, когато бях много малка ми казваха как трябва да съм като всички останали – да съм с връзка и мантичка, да мисля по точно определен начин, да се държа съгласно изискванията на партията и учебното ми заведение, да ми се връзват точно определени панделки в косата и т.н.

Преди много години живях в света на кутийките – идеологичните такива.

След това, настъпи промяна. Хората около мен, започнаха да прокламират колко важно е да открия каква съм и да развивам в себе си това, което ме прави различна и уникална. Стимулираха ме да чета забранените апокрифни автори, да слушам бунтарската музика, да отрека съществуването на всичко и да открия новия свят – този на свободата.

След това живях в света на кутийките – утопичните и бунтарските кутийки.

 
Сега, след много години живея в един много различен свят. Живея в свят, в който на 22 септември се говори за стартирането на два нови риалити формата, вместо за деня на Независимостта, в свят в който единственият източник на информация и знания са филмите и Google.

Сега живея в свят на кутийките – високотехнологичните и свръхманипулативните такива.

Сега живеем в свят, в който телата ни служат единствено за задоволяване на нагоните ни, приятелите са само за напиване, а целият свят е събран в двете кутийки – компютъра и телевизията.

Преди много години ме учеха да не приемам нищо чуто, прочетено или видяно за чиста монета. Набиваха ми в главата, че мотивите на човекът, който стои зад това едва ли са толкова чисти, колкото се опитва да ми покаже че са. Обсъждахме книги и ми забраняваха да чета критическа литература, защото според хората, с които работех, това е началото на манипулацията и форматирането.

Преди много години ми показаха колко е хубаво и колко е трудно сам да се преформатираш и колко удовлетворяващо е това, след като го направиш.

Сега живея в свят в който командите са Format и Delete и са изпълнявани от медиите. Команди, които малките роботчета, ходещи по улиците, с удоволствие изпълняват. 

Живея в свят, в който хората бързат за работа и не забелязват, че има светлина и дървета докато търчат към офиса. Живея в общество, в което като започне ново риалити, роботчетата се прибират в кутийките си, отварят прозорчето и надникват там, където им е казано, че ако гледат ще се най-готините, най-информираните и най-ъпгрейднатите.

Живея в свят, в който индивидуалността е мъртва, защото това е решение на „свободната изманипулирана воля”.

Живея в свят, в който хората са способни да си отрежат краката до хълбоците, ръцете до раменните стави и да си изтръгнат сърцата, само и само да запазят кутийките, в които живеят и прозорчето им да остане отворено.

Живея в свят на унищожението, поругаването и манипулациите. Свят на илюзии и озлобление.

Живея в света на хората-роботи и домовете-кутийки.

Живея в света на оперираните от емоции мародери, които убиват други хора пред малките си кутийки, насичат ги на парчета и ги закачват за продан.

 

Добре дошли в света, който заедно създадохме.

Насладете му се.

би ли ме насочила към някой емоционално опериран мародер, щото имам нужда да понауча от него някои работи..

аз съм принципно несъгласна с изводите ти и с генерализацията.
помниш ли make a difference? и тезата, че всеки го може, че и един е достатъчен?
иначе.. добре заварила.. в нашия свят.. който ще продължи да се променя индивидуално, а не масово.

консуматорското общество ще те шруска на закуска
това го приеми като шега
:-)
btw, ако си направиш собствена кутийка с илюзорни стени и вкараш в нея избрани хора, черното веднага става светло сиво

не, няма нужда да те насочвам, защото сама попадаш много успешно на такива, а и не знам точно какво би могла да научиш - как да дереш кожа на живо ли? :)

А принципно за несъгласието ти, уважавам го щото нали е хубаво да уважаваме мисленето на околните :)
А светът - никога не се е променял индивидуално - промените са глобални, а индивидите си мислят, че движат нещо. Това е част от маниплацията и от печелившата идея за човека-чарк, който си мисли, че е машината. ;)

от къде мога да си купя илюзорни стени и как да вкарам хора в кутийки в моята? :)

Радолипкен, дрането на живо не е лошо нещо. особено ако се научиш как да избягваш да ти го прилагат. аз съм пацифист, това ме интересува. садо-мазо практиките са за леглото, не в емоционалните отношения.

ха ха и винаги съм знаела, че дипломатично търпиш чуждото мнение.
това, последното изречение не мога да повярвам, че ти го казваш..
ама съвсем..

Бамби, идеята не е ли да се чувстваш ок извън кутиите?

или може би, не. Просто трябва да мислиш позитивно, което в определени периоди е сложно
Kакто казва една небезизвестна блогерка, всичко е в главата само в главата ми(ни)

това е идеята, да. Точно в момента, лично аз не се чувствам окутиена. Но в момента в който ме стегна шапката кутията става кибритена

ако очакваш от емоционален мародер да те научи да избягваш дрането на живо, то определено трябва да минеш един освежителен курс за ролите, функциите и действията на съставящите, милото ни общество хора.
За чуждото мнение не е точно така - слушам и попивам и не вярвам на ушите и очите си, а за последното ми изречение ще трябва да повярваш - няма как, не само го казах, ами го и написах :)

Бамб,
бе мисля си аз даже прекалено позитивно, затова в главата ми и не само там кашите са така феноменални...и да, всичко е в главите ни - и утопиите и антиутопиите. То няма къде на друго място да е ;)

Радолипкен, мини ме, мини ме на тоя курс.
според мен съм в грешния крачол на реалността..
ще ти видим довечера като не наблъскам с масала и домашен шоколад!

бе да, Бамби, ама знаеш, че това е временно. и не обобщаваш живота си като кутийчест, нали?
нито пък искаш да го прибереш по шкафовете..

то че си винаги в другия крачол е ясно по дефолт, ама не гарантирам дали изобщо ще си в панталона след курса.
За масалата и шоколада...добре де, може след това и да се усмихна даже ;)

Радостиноу ма!
аз съм като въшките, не е лесно да ме изтръскаш от панталона, нищо че все по ръба му ходя..
та кога викаш почваме курсъ?
ха ха.. добре.. ще видиш, че ще ти хареса и ще се усмихваш още по време, не чак след това..

Аз пък няма от какво да се оплача :Р

малката я не ми говори така, че точно като малка въшка ще те изтретирам с необходимите препарати и щеш-нещеш ще се изтървеш от крачола ;)
Та за курсът - ще ти кажа, когато мародерът благоволи да ми отговори, пък за масалата....добре де, може и по време, ама ще се правя на страшна в началото и ще е през зъбки, нали знаеш :)

алоу, голямата, take it easy.
и без заплахи, че ще има бой на въшки в тъмна нощ накрая :)
о.. имаме нарочен мародер?!? искам фийдбек щото може да не е достоен.

а за другото.. да, знам, че с отвращение.. :)))

тейк ит изи, на котките, на кака само с респект.
Мародерите в живота ми са от говедо нагоре и определено са виртуози, така че няма как да не са достойни.
А за другото...и с презрение ;)

ха ха ха. няма да коментирам първото изречение.
второто - нека аз го преценя тва.. там имам повече опит от тебе :)
нищо, че не е мноу положителен.
ха ха.. мдам.. презрение е добър вариант, важното е, че няма да има калории.:)))

малката - не ми се отваряй, че ще ти разбия кутията, барабар с касата на вратата

а, шма прощаваш драга, ма аз съм безкутиеста.
а вратата ми е винаги отворена :)

желая и отказвам да Ви прощавам, драга. Този прах в очите, на някой друг - аз съм с цайси :)

на всяка манджа мерудия.

pakostinka, е айде сега.. бива ли така?!?:)

tlnet, мдам, подправям навсякъде. без мен живота е скучен и безвкусен.

I didn't realize the possibility the condoms contain until I read your article. I also feel sad because of the robots' working and living. Maybe you should not impress your sad feelings the next time you are writing.

имам нужда от подправки - скучничка ще съм иначе ;)

Тотен,
бива - всичко бива и то по много ;)

Разтворител.
защо мислиш, че не трябва да изразявам чувствата си следващият път?

"каквото си направиш сам/а и цяло село да се събере, не може да ти го направи."
Free your mind.
:)))

Митак, имаш ли рецепта за това? ;)

за кое ти трябва рецепта - за освобождаването на ума или как да си направиш Пакост ? ;)
:)))