Пих бира. Подобно на студената напитка в голямата стъклена чаша се изпотих, от свръх мислообмена, който ме обзе.

Вчера ме срещнаха двама луди. Единият сутринта, а вторият вечерта. Може да се каже, че цикълът бе завършен, а кръгът затворен и обходен. Могат да се кажат и много други неща, но аз искам да говоря за хората.

Единият луд сутринта ми зададе въпрос колко души мога да направя щастливи? Скачаше около мен, викаше, вървеше с мен и крещеше как той иска да направи целият свят щастлив. Спрях се и се загледах в него – мърляв, мръсен, човек на неустановена възраст някъде между 30 и 40 години, недохранен, с луд блясък в очите, но щастлив. Усмихваше ми се. Говореше ми за това как трябва да сме щастливи и ме побутваше, казвайки ми „Хайде де, усмихни се”...и аз... аз се усмихнах. После ми каза „Видя ли? Не е толкова страшно?” и продължи да подскача като малко дете около мен.

 

Деформираната и изкривена личност, която се е настанила в мен, веднага му постави диагноза – маниакално депресивна психоза, в етап на мания.

 

Романтичната лигла в мен се отказа от диагнозата и просто реши, че това е един вълшебник, решил да прави магиите си по нестандартен начин. Един елф, който краде позлатените ни и поставени в рамка мрачни мисли и на тяхно място изважда ръждясалите и забравени плочи с усмивките.

 

Този човек ме замисли и натъжи. Замислих се за това, че преди време не бях толкова забързана. Преди време щях да се спра до него и да го попитам поне как се казва. Тъжно е да не знаеш името на подаряващият усмивки човек. Странно е да не се замислиш дори за това, колко малко ти струва да излъчваш щастие и как избираш скъпото неудоволствие да си намръщен.

 

Вчера се усмихвах. Цял ден. Говорих с хора, работих, шефката ми се забавляваше за моя сметка, защото ме сваля една лесбийка, пих за новородено бебе, видях снимките му, говорих простотии с колегите и се усмихвах. Усмихвах се, защото един човек, когото срещнах сутринта ме стопли и ми припомни каква бях и каква искам да бъда.

 

Вечерта. Закъснявах с два часа за среща, която аз инициирах. Такситата не ме вземаха, а трамваите не идваха. Чаках под дъжда на Лъвов мост, опитвайки се да изглеждам достолепно, качила се на токчета и гушнала лаптопа си. Гледах строго и спрях да се хиля като зелка, което ми беше трудно, предвид броя изпити уискита, но беше задължително предвид часа и мястото, на което се намирах.

 

Късметът ми, обаче ме споходи отново – налетя ми поредният луд. Изглеждаше агресивно. Диалогът, който проведох с него беше:

-         К’во чакаш тук? – интонацията ми подсказваше, че или съм заела плочката му или навеса му, но определено желанието му бе да ми държи сметка.

-         Ми, според теб, какво чакам?

-         Някой да те наебе. То тук всички това чакат – е тази  му реплика ме разби, ама сериозно.

-         Не допускаш ли, че може да има хора, които просто чакат транспорт или минават от тук?

-         Не, всички са тук, за да се ебат. Ебат се като животни. По паркове, по училища, по прозорци, в автобуси. Ебат се където сварят...

Започна да говори високо и да се спира около хората наоколо. Говореше за липсата на морал и за властта на дявола над нас. Молеше се за спасението на продажните ни души. Говореше за Апокалипсиса, който е дошъл и за заблудените души, които продължават да слугуват на дявола. После ме посочи и ми каза: „Ти, ти си една от курвите на Дявола. Ти, поддала се на суетата и на похотта. Ти ще гориш в Ада и ще се молиш за спасението си. Ти....”....след това, той просто си тръгна. Изчезна така, както се беше появил. Изчезна безмълвно и безследно.

 

Качих се на трамвая и се появих на срещата, за която бях закъсняла. Говорихме си глупости. Забравих за лудите. Спомних си за тях днес.

 

Прави са. И двамата.

Продали сме се.

 

Продаваме телата си, за да получим апартамент или кола.

 

Отдаваме под наем душите си, за да имаме по-високи заплати.

 

Забравили сме кои сме, защото сме станали гъзолизци.

 

Спрели сме да се прегръщаме, защото нямаме време за глупости – времето е пари.

 

Не се усмихваме, защото сме вглъбени в мисълта за личното си материално и професионално благополучие.

 

Не се наслаждаваме на природата, защото сме влюбени единствено в предметите.

 

Не ценим свободата си, защото сами избираме да сме слуги  на компании и корпорации.

 

Никога не бихме умрели за родината, защото не знаем за какво живеем

 

Не знаем как да отправяме комплименти, защото най-висшата ценност за нас е да критикуваме.

 

Тъжно, но факт.

На това ме научиха лудите, с които се срещах вчера, за което им благодаря.

 

П.П. Луд номер едно може да бъде срещнат на улица „Цар Асен”, а луд номер две се подвизава в района на Лъвов мост.

мдам ... лудите, лудите, те да са живи ...

мъдростта е навсякъде, обаче не всеки има сетивата да се докосне до нея, поне не и по този начин. Тези двамата просто са я отключили у теб... а за болшинството от "нормалните" те са "някви перковци".

:))))всичко това,е много приятно.Поздрави за постинга:)))

Имам наблюдения ,че само лудите и бездомните у нас са свободни! Свободни да казват каквото мислят и да не мислят за евентуални последствия.Те могат да отидат навсякаде, да говорят всичко и да не им пука.Искам да сьм повече луда!

е прекрасен:)

даа, как само е намерила точната дума - приятно:)

Свободата от задръжки, комплекси, данък обществено мнение. Искам да съм луд, но ще станем много:)
Много хора се чувствата като авторката на блога, като Нео в матрицата - работа-пари-пазар-сметки-работа. Смелите някой ден успяват да избягат. Останалите умират в златната клетка, които сами си градят.

на (почти) всеки му е останало някое парче земя от дядо на село - да отива там да живее сред природата.
аз наскоро писах по тази тема ей този пасаж:

Тази проста и красива система е единствената работеща добре по целия свят. Сутрин се измъквам от леглото и си занасям задника до офиса с единствената цел да продам няколко часа от времето си на някой, който иска нещо от мен. Съответно, като си получа парите, ги давам на хора, които пък са измъкнали своите задници от леглото, за да ми дадат каквото аз искам. Тази система работи, и няма смисъл да я разваляме.

Е, разбира се, не е казано, че не можем да я експлоатираме, доколото ни е по силите :-)

Припомни ми първата седмица като новодошъл в Софето - една луда ми се смееше в тролей 307, защото съм "говорел меко и съм бил от далеко".

вие към тях ли се причислявате? ;)

Simpleman,
абе не знам дали я отключиха или просто ме накараха да забърша малко прашясалите рафтове. Истината е, че вторият в началото си ме спече, ама това не съм ти го казала :)

novax,
мдам...като си спомниш кой го е казал, сподели информацията та да можем да прочетем повече мъдрости от човека ;)

Iokooko,
поздрави и на теб :)

Све,
не сме ли ние тези, които определяме до каква степен и до кога да сме луди? Просто си пусни малко повече фира ;)

Диги,
аз пък смятам, че твоят е по-прекрасен. Така мил и приятен :)

Пимп,
хората намират точните думи. Ти какво намираш? :)

bgmarketing,
аз не искам да избягам - искам да се преборя. Това е по-голямо предизвикателство ;)

Каменски,
само да споделя, че нямам нищо против да експлоатирам системата, но не ми харесва тя да експлоатира мен ;)

Благородник,
на мен пък ми се подиграваха, че не правя разлика межгу лъвов и орлов мост и това не лудите, ами приятелите ми. Маскари :)

Докато четях поста се сетих, че наскоро попаднах сред група луди – поне така ги определя обществото - пропаднали типове, от най – отхвърлените, които ако все още не са в психиатрия, то скоро най-вероятно ще попаднат там. Единият всъщност вече е бил. Признавам си, че компанията на тези хора ми беше много по-приятна от компанията на “нормалните” хора. Общуването с тях беше като чист въздух, който оставя свежестта си за дълго. А може и аз съм полудяла щом мисля така ?

но пък е доста забавно :):):):):):)

Много интересна случка наистина. Хубавото е, че накара хората, които са я прочели да се замислят. Браво! Колкото до Матрицата - не всеки може да избяга от нея, по - силна е отколкото хората си мислят.
Много ми хареса 1-я коментар. И ако тези са като лудите от романа, аз нямам нищо против да съм като тях ;)
Поздрави!

"Не е задължително да сте луди за да се разбираме, но все пак - помага!"
Много добър постинг!

си го бива:)

Лудите, така както си ги описала, са само алегорично предястие към няколко изтъркани от повтаряне концепции. Сякаш са оправдание за това, което искаш да споделиш. Някак не мога да си представя че си получила шеметно и абсолютно прозрение просто защото някой ти е наговорил малко несвързани неща.

"Продали сме се."

Купени и продадени сме още откакто сме решили да живеем по този начин и в такова общество. Когато променим формата си на съществуване, можем да получим себе си обратно; стига само да знаехме какво да правим със свободата си.

"Продаваме телата си, за да получим апартамент или кола" & "Отдаваме под наем душите си, за да имаме по-високи заплати"

А ти какво предлагаш? Можеш да си полезна за обществото само като си полезна за себе си и обратно. Човекът не е остров... Какво точно правиш е въпрос на личен избор, но не забравяй, че обстоятелствата определят морала. Дали ако на планетата Земя имаше четири пъти по-малко мъже бракът щеше да съществува като социална институция в тази си форма? И кое щеше да е морално? Да имаш един партньор или да имаш четири?

"Забравили сме кои сме, защото сме станали гъзолизци"

Не сме забравили, защото никога не сме знаели. Няма и как да знаем, защото се променяме постоянно. Това му е хубавото. Ще цитирам: "It is not who you are underneath, but what you do that defines you".

"Спрели сме да се прегръщаме, защото нямаме време за глупости – времето е пари"

Може би това е скритият смисъл на инициативата free hugs? Че те поне са безплатни? Хм.

"Не се наслаждаваме на природата, защото сме влюбени единствено в предметите"

Не се наслаждаваме на природата, защото за нас природата е това, което се вижда по national geographic и в редки случаи - парка. Ама какво да се прави - живеем в период на засилен урбанизъм. И това ще мине.

"Не ценим свободата си, защото сами избираме да сме слуги на компании и корпорации"

Ти виждала ли си някога компания или корпорация? Ъм. Имам предвид - такова, съществото. Защото така казано звучат като някакви митологични създания, примерно с размерите поне на дракон. А не на - както е - организация, съставена от ХОРА, с работещи в нея ХОРА, която има предмет на дейност, насочена към ХОРА... казах ли ХОРА достатъчно пъти? Сами си го причиняваме робството, така е по-лесно; от нас нищо не зависи. "Whoever designed the human race, has left a major flaw - the tendency to bend at the knees" - Terry Pratchett

"Никога не бихме умрели за родината, защото не знаем за какво живеем"

Сигурно няма да те изненадам като ти кажа, че в по-голямата част от времето никой не знае за какво точно живее и всички кретаме някакси. После в един прекрасен и единствен миг всичко се изяснява и целият ти живот придобива смисъл. Чела ли си "Мъртвата зона"? Стивън Кинг илюстрира концепцията по много хубав и описателен начин.

"Не знаем как да отправяме комплименти, защото най-висшата ценност за нас е да критикуваме"

Според мен постът ти би бил още по-интересен ако беше разгледала концепциите в малко повече дълбочина, вместо да ги изредиш като точки. Като се вземе предвид че най-вероятно си го писала докато си била на работа и че тук не е мястото за подобни разговори, звучи доста приятно. Просто не е достатъчно. На мен ми донесе хубавото чувство че някой се е заинтересувал от подобни усещания вместо да ги отхвърли като чужди и непознати, но също така ми остави и леко горчивия вкус на незавършеността. Отделно от това, отношението ти към двамата "луди" е достатъчен повод за уважение, което изразявам като губя вече 15 минути от обедната си почивка за да напиша тези думи.

а възможно ли е понякога хората просто да не са графомани и лаконичното споделяне на "точки" да дава възможността читателят сам да си развие идеята и да намери своята гледна точка? ... "достатъчно" е доста относително понятие :)

abs, а така! и аз това питам.. може ли?
ти за тва ли харесваш толкова постовете с картинки?!?:)))

пакост.. не разбирам само защо обикновено ни трябват луди наоколо, за да се замислим за това какво и колко пропускаме..
откога и на теб ти трябват?!?

@19 - Сигурно е възможно. Просто на мен не ми е достатъчно. Затова и когато напиша коментар, над него излиза моето име, а не нечие друго. О, и - не разбрах вмъкването на думата "графоман".

@20 - нещо подобно имах предвид и аз. Наистина не разбрах връзката между двете близки срещи от трети вид и последващите ги заключения.

не е възможно да се напише, създаде "нещо", което да бъде разбрано от всички. идеята е да дадеш твоята точка, пълна, кратка, мъдра, дебилна, т.н., няма значение - дори и формата е начин на презентация на личността. в това е и красотата на разнообразието. :)

п.п. Бо - да най-харесвам постове само с картинки. пишете бавно, щото бавно чета!

има няколко отговора на чуденките ви:
1. Търсех си повод, за да напиша заключенията си
2. Загубена съм и хаосът, който внесоха лудите около мен, ме накара да сравня и да не харесам това, което видях;
3. Рядко намираш това, което търсиш, обикновено виждаш неща, които ти подсказват къде е търсеното от теб.
4. И аз самата съм луда

Можете да си изберете това, което пожелаете ;)

..абсолютно си е така.
И да,на мен ми е адски тъжно.И без да съм луда /или поне не толкова/ понякога опитвам.Понякога казвам на хората,че светът е хубав - просто така без повод.А те гледат като треснати.Понякога се плезя или се усмихвам на хората в автобуса или по улицата.А те гледат като треснати.Понякога ме прихваща и започвам да прегръщам наред всички познати и приятели около мен,а те се подсмихват някак ...как да кажа - пренебрежително,все едно като към малко дете и продължават да водят тъпите си разговори.Понякога просто предлагам - хей,хайде да изгубим малко време,да се разходим в парка,да поседим на някоя пейка и да си четем един на друг от някоя книга ...не става.По-готино е да се наливаме с алкохол/не че е лошо,но не непрестанно/ в някой евтин бар с трупове по столовете.Хей,ами хайде да се запознаем с онзи младеж или онази девойка,изглеждат симпатични - абе ти луда ли си,какво те прихваща пак?

Хей,дай да се затворим някъде и да не мърдаме.
Да се посираме от страх и пренасищане.
Като ходихме на Рок в Рила с един приятел точно за това си говорихме.Ако сега в момента решим да останем в Бели Искър - така както сме с една палатка,два спални чувала и по 20 кинта в джоба,какво ще стане?Ами нищо - ще живеем,само че много по-истински,защото ще имаме само това,от което се нуждаем - ни повече,ни по-малко.

"Не съм луд.
Интересува ме свободата."

Психиатрично болните само казват....Аз не съм луд....

На тези, на които има харесва..изразът "Аз съм луд", всъщност накратко казват...аз съм много, много нестандартен в сравнение с другите, които познавам и и не познавам.
За да успееш, да откриеш Любовта...Любовта е лудост!!!

Да успеш в професия, недостъпна за мнозина...Успехът е лудост!!!(защото и гроздето е кисело)

Да създадеш като ТВОРЕЦ, прекрасно, уникално, чедесно творчество, изкуство....Изкуството е лудост!!!

...защото малцина могат да го оценят, защото им липсват ценните качества...за оцинка!!!!

....и идва ред ....на нормалните....да оценяват...Лудостта.... на влюбените, на успяващите на творците....

скъпа Пакост, това че си луда, аз отдавна го знам и съм наясно.
ама ние и такава си те обичаме. друга тема..

кога успя да се загубиш?!?

Мдам, аз имам същият проблем.
Заобиколена съм от хора, които реагират по начин, подобен на тези около теб. При мен се стига и до крайности от типа "Аз не мога да ходя тук или там, защото ще си нараня лака" ...WTF???
Ставаме все по-малко...
Усмивки ;)

Логос888,
истина е, че за новаторството и иновациите се изисква смелост, която в лудите притежават в по-големи количества именно поради лудостта си. Тъжно е, обаче когато един нормален и безчувствен човек трябва да оценява горящ и туптящ луд. Грозно е, защото имат различни стартови позиции и гледат в различни посоки.

Тотен,
винаги съм била изгубена и загубена, ама го прокривам много успешно ;)

И какво? Викаме "свободни сме", вдигаме ръце и после поспираме за малко за да видим реакцията на другите?

Човек или е свободен, или не е. Ако реакцията на хората около вас ви пречи и ви ограничава по някакъв начин, значи е по-вероятно да не сте свободни, а - както при другите - нещо ви пречи и ви ограничава. Може би при вас нещото е различно? Е, има групи на интереси и т.н. Не е като някой да ни е затворил да си стоим в нашата. Някъде има хора, които са точно като вас или поне се отнасят към нещата от живота по сходен начин. Трябва само да ги намерим.

Още - не мисля че разделения от типа на "едните хора горят в творчески/любовен/метеоритен-от-навлизането-в-атмосферата пламък, другите - не" са удачни. Има си хора за всичко. Но на нас особено много ни се иска да сме заобиколени ТОЧНО от хората, каквито ние искаме те да бъдат, нали?

"Ideas work if you do"

Хайде, като всички сте/сме толкова свободолюбиви - да вдигнем задружно ръчичка и да направим нещо заедно. Да излезем да пускаме хвърчила на поляните край града? (... има поляни край града удобни за пускане на хвърчила, нали?) Да отидем уикенда с коли и палатки на пикник? Да се държим свободно и незатворено един към друг, да си споделяме неща, да си говорим откровено? Хайде да си направим конкурс за нещо си или да творим нещо заедно, да организираме някаква инициатива за да усмихнем и разчупим леда у начумерените хора около нас?

Хм. Да бе, яка идея по принцип. Ама.. май не става. Тоя уикенд съм зает/а. Имам да уча/чета/пиша/ходя някъде. Може би другия. Ако не е студено. Или ако е студено. Или ако е сряда. Много съм уморен/а от работа. Другия месец вече задължително. А, не, другия имам изпити. Е, значи тогава по-другия. Пф, то тогава било рожденния ми ден. Е, значи догодина за-дъл-жител-но. Да, точно така. Като се стопли. Като се стопли ОЩЕ. Ох, прекалено е топло. Сега съм в отпуск. Ще ходя на море. Няма да ходя на море. Абе то кво да ги убеждавам хората, те са безнадежден случай. И т.н. и т.н.

Това далеч не е края - има още. Сега може да ви е весело и хубаво защото сте в настроение. Иска ви се и хората около вас да са в настроение, нали? А утре? Като се случи нещо гадно? Като не сте си доспали? Като не искате да виждате никой? Като се накрещите на някого защото не го разбирате, но примерно това ви е стандартната защитна реакция, без да помислите че може би ще го/я обидите? Тогава някой happy-go-lucky човек ще дойде от улицата и ще почне да иска да ви прегръща и да ви говори весели и интересни неща и да ви казва колко е щастлив да се запознаете и т.н. и че изглеждате много интересни и... хмм. Който каже че няма да се подразни, да отиде после при дърводелец да му изшкурят носа.

Преди време в същият този блог пуснах един пост, в който обявих мини-блог-литературен конкурс. Такъв, за поезия. Имаше си задачка, при това интересна. Имаше и полу-скромна награда. Инициативата беше съвсем .. положителна, etc., в духа на "нека направим нещо 'от хората' - 'за хората'. Само един - словом и цифром - човек прояви желание да участва. Един. Не е нужно да казвам, че беше много съдържателен конкурс.

Така че - не се чудете толкова много какво другите могат да направят за вас. Не е много. Всичко трябва да си правите сами; това му е и интересното.

[/край на обоснования негативизъм]

но в обратен ред

ако не греша, в постинга се пита: "Кои са нормалните?"

Пакост, не си се загубила бе. ясно ти е къде точно си, само всичко наоколо ти се е загубило..

п.п. искаш ли да ти подаря онова-нещо-дето-прави-сапунени-балони?