Последните 4 дни, моя милост и още две дами плюс един господин, натоварени в Жигулака, пообикаляхме из родната ни страна.

Както можете да очаквате, когато Пакост отива някъде никога не е скучно, та и сега така. Преминахме през много изпитания – някои по-малки, други по-големи, но всички забавни и интересни.

Не знам как се описва пътуване – ако трябва да пиша за красивите места, които видях, за усещането за божествената същност навсякъде около теб и в теб самия, за хармонията, която те изпълва ще трябва да пиша много време...ма вярно много, затова ще напиша само следните неща:

 

Най-якото ми усещане – На входа на пещерата „Дяволското гърло”. Има не повече от 15 души, защото пещерата вече е затворила. Пием бира и се кефя на едно слаурче, с което се надприказваме. Гайдар – българин и акордеонист – французойка. Свирят  всичко – от „Марсилезата” до „Мила ми е майчо”. На финала изсвириха чух на гайда и дайре „Пуста му младост” и тогава вече се разплаках – скалите, енергията, могъществото – не можеш да не му се отдадеш и да не благодариш. Не можеш да останеш безразличен и не може да не се преклониш, а по-кифладжийски настроените не може да не се разреват.

 

Най-култовите реплики – както е ясно те бяха много, но три от тях са ми се набили в съзнанието:

1.     Стоя на магистралата преди Пазарджик и чакам да дойдат да ме вземат с жигулака. Видимо скучая и остава малко време да започна да си бъркам по дупките от скука. От някъде се появи лелката, която събира таксата за тоалетната. Заговори ме. Попита ме какво правя и аз и отговорих, че видимо кибича и чакам, защото сме решили да пообикаляме малко с кола. Тази жена ми каза следното: „Миче, да знаеш – лицето продава пичето. Пфу, да не ти е уруки – добре ще се продадеш”. Репликата нямаше нищо общо с разговора, който водихме, но следващата ме уби. Появява се едно момче. Видимо пич, видимо неживеещ в България българин. Лелята казва: „Момче, трябва да дадеш 50 стотинки, защото има фотоклетка с брояч и шефът после зема пари от мен”. Пичът се усмихна и на излизане се спря и каза” Леле, има един надпис на вратата girls – какво значи?”...отговорът „Че има фотоклетка с брояч, това значи момче”. Лелята така и не разбра какво се случи, а на мен ми стана тъжно, след 10 минути се появиха моите хора.

2.     По време на първото алкохолно главозамайване. Момчето е изпратено да спи и започват разговори по момичешки, които момчето определи с репликата:  „Ебаси какви кучки сте, как можете да говорите такива бруталии?”. Култовата реплика тук е „Нахапа ми зърното, без дори да сме в леглото” – тук ще си спестя коментара/

3.     След настаняването ни в Широка Лъка, групата на Пакост, беше изморена, а Пакост искаше да обикаля и да говори активно с местните. Хората се гътнаха да спят, а тя си нахлузи чехличките и започна да се спуска по баира към центъра. В Широка Лъка, само като се усмихнеш и хората те заприказват. Установих го още в самото начало. Къщата, в която ни бяха настанили, беше предпоследна по баира нагоре и се спускахме и изкачвахме по стари калдаръмени пътеки. Първото ми спускане надолу беше свързано със срещата ми с баба, която водеше крава по съшата тази пътека. Попитах я, не се ли мъчат така с кравичката и двете и няма ли някоя по-малко стръмна пътека, а тя ми отговорри: „Чедо, всеки се учи, включително и животните. Щом аз с два крака мога да я изкачвам и да се слускам, значи на кравичката, която е с 4 крака и е по-лесно. Не се притеснявай, чеденце – ние с тази кравичка се разбираме много добре, ако знаеш през какви неща сме минали заедно?”. Замислена над казаното от жената продължих надолу и продължавах да вървя усмихната по уличката. На 200  метра по-надолу, на пейка бяха седнали три баби и един дядо. Аз ги погледнах, а те ме поздравиха. Попитах ги дали чакат животните, а те ми казаха: „Животните не ги чакаме, те намират пътя до дома, чакаме хората, защото те са се загубили и имат нужда от помощ”. После седнах при тях и продължихме да си говорим – научих много неща, но тях ще ги запазя за друг път.  

 

Най-божественото ядене: В къщата в Ягодина – ядохме пататник, пихме ракия с вкус на мента, а сутринта закусихме с тиганички, сладко от боровинки и домашно сирене.

 

Най-абсурдните ситуации:

1. Изгубихме си картата.
2. Минавахме пресечена планинска месност през нощта.
3. Единият ден течеше масло по средата на колата, вторият в предната и част, а на третият вече нищо и нямаше.
4. Скапаха се мигачите – трудно е да намериш бушон за жигулака в планински район – един местен ни помогна и пътувахме с монета.
5. Видяхме катастрофа.
6. Мацка с 13 сантиметров ток, разгледа Дяволското гърло.
7. Объркахме пътя и вместо на Чудните мостове се озовахме в Кричим.
8. Спахме в хижа, в която нямаше баня, тоалетната бе 20 метра надолу по хълма,  имаше само кюфтета, пържоли, бира и сладолед, а хората от съседния магазин /който беше празен, защото сезонът приключва/ се смилиха над нас и ни дадоха лучец, чушка и магданозче, за да ни стане по-вкусна лютеничката.
9. Скапаха се спирачките малко преди Пловдив.
10. Казаха ми, че аз съм виновна за всичко и повече няма да ме вземат на пътешествия.
11. Мигачите тотално отказали преди Калофер.

 

 

Единственото нещо, което искам да кажа:

Хора, спрете да си изхвърляте боклуците навсякъде и карайте внимателно. Не е нормално, в страни от водопада на Дяволското гърло да има камари от боклуци. Просто не е. Мърлявщината на туристите и безразсъдността на шофьорите са единствените неща, които ме караха да се срамувам и спичам по време на пътуването.

 

не сте скучали :)

Пакост, аз съм безкоментарно настроена днес...

нямаше никаква опасност от скучаене, още при планирането на пътешествието ;)

Абс,
така е, а съвсем така ще се настроиш като ти разкажа за близката си среща със жандарми вчера на гарата в Пловдив ;)

ами....в такъв случай ти пожелавам да запазите традицията за подобни приключения :))

Благодаря Акаша85, ако имаш нужда от насоки, как да сглобиш и ти такова пътуване - аз съм насреща ;)

Абе Пакостнице, да се беше обадила на нужните хора да те опьтят кьм чудните мостове! Моя милост и Те са ходили там 2 пьти!Струва си да знаеш, и следващия пьт да се обаждаш!

юе ти се обадя задължително, ма като бях тръгнала с магарета на планина,какво да правя ;)

магаретата са част от пеизажа, и нашия живот сьответно:)) нямаше да ги вьрнем :)

...как завършват хубавите приказки - "три дни яли , пили, и с веселили...и аз бях там....".................

....такова нещо ми се почувства четейки те...

п.п "Под мостовете не шумят реки, когато ти ...."

искам в България на пътешествие с теб...и тук е невероятно красиво и даже кит видях, но друго си е вкъщи.На хиляди километри Българрия е още по-красива :)

Верно е, по-добре тъпа и грозна. До теб не може да се дореди човек.