В четвъртък след обяд малкото чудовище Интернет си грабна плажните чанта и шапка и изчезна. Аз и шефката, предприехме  крути мерки, за да го примамим и да се върне, но уви – оказа се непреклонен.

Последният ни шанс, беше Божеството – господар на въпросното малко самоотлъчило се васалче. Призовахме фирмата-божество. Споделихме за всички наши нещастни опити за стимулация да се върне, а божеството каза само: „Регистрирани сте, скъпи дами. С приоритет сте, не се притеснявайте утре до обяд непокорният Интернет ще е при вас”.

Ние, с лудата ми шефка се успокоихме и зачакахме обяда на следващия ден. Взели си пуканки и бира, очаквахме с нетърпение феноменалното завръщане на васала навел гузно глава и воден от тържествуващото Божество. Изядохме пуканките, изпихме бирата, доскуча ни и запалихме фойерверките, за да призовем ако не васала, то поне Винету, но уви.

След продобиване на средна степен на изтръпване на продълженията на гърбовете ни, решихме да използваме божествен пратеник и да попитаме какво става. Божеството ни отговори – до края на работния ден. Ние конкретизирахме, колко часа означава това и Божеството каза, че се оттегля в покоите си в 18.00 часа, но понеже сме с приоритет ще  изпълни обещанието си, което за него е заповед.

Аз прескочих до съседния магазин, заредихме масата отново с бира и пуканки и отново зачакахме. .. 16, 17, 18 часа...Нищо...

Докато чакахме да се върне васалът Интернет се обади Кралицата на средната земя и ме попита, кога ще и  предам божествения си доклад. Аз отговорих, че е готов, но нямаме васали, които да използваме, за да го предоставим. Кралицата на средната земя се вбеси, реши че използвам евтини трикове и номера, за да я мамя и ме предупреди, че ако не намеря начин да предам доклада ще обяви военно положение и ще ми отнеме всички привилегии.

Двете с шефката се притеснихме. Сериозно. В началото на следващата божествена седмица, тя взе нещата в свои ръце. Използва божествен пратеник, свърза се с Божеството на васалите интернетаджии и то, Божествово,  каза същото – до няколко часа ще ни върне подчиненото влечуго.  Вече не му вярвахме. Не си взехме пуканки и бира – решихме да напишем доклада за следващите три месеца и да празнуваме като ни върне васала. Така изтече поредния работен ден в нашето малко феодално имение. Междувременно аз осъщесвих пряк контакт с Божеството поне три пъти, говорейки строго с риск да бъда пратена в изгнание или да чистя нечии обори, но си исках васала.

И така, слънцето се скри, месеца се показа, а после слънцето изгря отново. Аз получих поредно обаждане от Кралицата на средната земя. Обяснението ми беше същото, а тя обяви мобилизация на всички войски в кралството си. Положението стана напечено – от офиса си усетих нервния тропот на скъпия и маникюр по бюрото.

Взех нещата в свои ръце и реших, че искам директен контакт с Мениджъра на Божеството на Интернет. Не го осъществих, разбира се, защото малките нищожества споделиха, че е излязъл. Поведението ми излезе извън контрол и се държах неподобаващо на аристократичното ми възпитание, но поведението ми даде резултат.

След 20 минути /повтарям 20 минути/ се появи заместника на Божеството на Интернет, което върна самоотлъчилият се васал.

Кралицата на средното кралство получи това, което желаеше и разпусна армията си да ходи да трещи и плюши наложниците си, а аз отдъхвам спокойно на бира с пуканки.

Спокойно ли казах? Не, не съм съвсем спокойна.

Божественият екран, който получих като награда за заслугите си и през който трябваше да наблюдавам васалите си обяви стачка. В момента е в карцера за превъзппитаване.

Една от псевдобогините в офиса ни, полагала грижи за имота ни в продължение на 11 години си би камшика като преди това се погрижи фекалиите и да достигнат до всички Крале, Кралици и Божества. В следствие на този фекален дъжд ми се наложи да следвам заръките на професионален PR васал и да се обяснявам като първокласник на де що има олигофрен по нашата земя.

На всичкото отгоре страдам от угризения на съвестта щото наистина се държах много зле с Божеството на Интернета. Обадих се, за да се извиня, а то се държа арогантно. Мисля, че вече съм в черния му списък.

Признавам си – държах се гнусно, гадно и отблъскващо.

Признавам си – аз съм невероятен карък.

Признавам си – гризе ме съвестта.

Признавам си – вината не е в мен, ма съм смотана.

Признавам си – ногу съм смотана.

аз имах подобни проблеми с интернета от Бг...режа преди време. Дано в случая да става дума за различна фимра :)

Мдам...мойто божесво от сряда миналата седмица не иска да ми върне валачето,ама....даже не си вдига вече и телефона,явно трябва да отида на крака при него и да принеса нещо в жертва на негово величество!

не знам как се казват...май нещо с Ф... в тефтера ми са записани като Интернетаджийчета :))))

@Noboy...,
исках и аз да пусна малко кръвнина на гадовете, ама се оказа, че ножът ми за писма е изтъпен, след убийството на едни други божества...тези на либофта ;)

Те па са ненаситни....тея на либофта де :)

вярно са ненаситни и май-колкото повече ги трепеш, толкова повече им харесва ;)))

освен да смените религията...

определено сме обмисляли този вариант, но божествата са ни обвързали жестоко по отношение на идентификацията ни, така че няма как да ги сменим, без да се наложи да създаваме нова идентичност :((

простено ти е! :-D

със скоростния лост се справям по-добре.
Простено ли ми е? ;)