2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2936 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2008 18:53
Колко пъти беше до мен, когато имах нужда от теб и от рамото ти?
Колко пъти оправда доверието ми?
Колко често ми се довери?
Колко пъти ме прие такава, каквато съм?
Колко пъти ме попита какво ми е?
Колко пъти пожела да се докоснеш до душата ми?
Колко пъти ме допусна до твоята?
Колко често се интересуваше от живота ми?
Колко пъти ми се обади, за да ме попиташ как съм?
Колко често говорехме за мен?
Колко истински ми вярваше?
Колко пъти беше с мен, само защото ти бях под ръка?
Колко често бяхме заедно, защото бях удобна попивателна за грешките и неудачите ти?
На какво ме научи?
Какво научи от мен?
Какъв е смисълът да продължаваме?
Колко дълго можем да продължим да се усмихваме престорено?
Колко дълго мога да се заблуждавам, че мога да разчитам на теб?
Колко дълго мога да вярвам, че Егоизмът ще бъде победен?
Колко можем да се само – и взаимозаблуждаваме?
Днес, уважаеми Дами и Господа,
Имам честта да Ви приветствам на официалното погребение на илюзиите ми. Добре дошли на церемонията.
Както забелязвате, трупът е доста вмирисан, урудлив и нелицеприятен. Това се дължи на дългата ми борба с реалността. Трупът на илюзиите дълго време беше на командно дишане и въпреки всичките ми молитви и мечти не се събуди.
Днес, на този паметен ден,
Ви моля да вземете парче пръст, да го хвърлите върху трупа на илюзиите и въпреки всичката болка да благодарим:
Да благодарим за вярата в любовта.
За усмивките, които предизвикваше само споменаването на думата „Приятелство” и силата, която имаше Илюзията за това.
За измамата, че винаги има щастлив край.
За самозаблудата, че някъде там всеки има своята „сродна душа”.
За лъжата, че когато си сам, винаги ще се намери някой, който да те прегърне.
За вярата, че когато се извиним, раните са заличени.
За мечтите, които се сбъдвали.
За справедливостта, която винаги възтържествувала.
За праха в очите, че сълзите пречиствали.
За пропилените шансове, защото сме вярвали във всичко това.
Днес, погребвам всичките си илюзии.
От днес съм просто един средностатистичестки рационален човек.
Почивайте в мир.
Въпреки всичко за мен беше чест да сте част от живота ми.
Въпреки всичко, толкова искам едно рамо, на което да излея онова, което ме задушава.
Въпреки всичко, колкото и измамно да беше всичко - живях с илюзията за реалността.
Сега нямам дори това.
Сега нямам нищо.
:)))
съ В падение - сходни мисли
съ падение - едновременно осъществяване на вервателното падение
Тва е лаф на Морфей (от "Матрицата 3" )(не онзи дъртия) :
Някои неща се променят, някои не!
п.п Ама много завъртян коментар спретнах....
Една черногледа временна позиция, дължаща се на моментно фрустрирано настроение не е генерална констатация за бъдещия светоглед на личността - изкълчих си езика, докато го кажа :)
Та с прости думи - след нощта слънцето винаги изгрява. Казват надеждата умирала последна - там е работата, че тя не умира :)
Гледай горчивината да не те направи горчив човек-носиш светло име, има толкова много неща за които да се радваш. Бъди радост за себе си и за другите.
08.08.2008 12:32
Поздрави и благодаря :)
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)