Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2008 18:39 - Почти ревливо...ама вярно почти
Автор: pakostinka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2936 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 05.08.2008 18:53


Колко пъти беше до мен, когато имах нужда от теб и от рамото ти?

Колко пъти оправда доверието ми?

Колко често ми се довери?

Колко пъти ме прие такава, каквато съм?

Колко пъти ме попита какво ми е?

Колко пъти пожела да се докоснеш до душата ми?

Колко пъти ме допусна до твоята?

Колко често се интересуваше от живота ми?

Колко пъти ми се обади, за да ме попиташ как съм?

Колко често говорехме за мен?

Колко истински ми вярваше?

Колко пъти беше с мен, само защото ти бях под ръка?

Колко често бяхме заедно, защото бях удобна попивателна за грешките и неудачите ти?

На какво ме научи?

Какво научи от мен?

Какъв е смисълът да продължаваме?

Колко дълго можем да продължим да се усмихваме престорено?

Колко дълго мога да се заблуждавам, че мога да разчитам на теб?

Колко дълго мога да вярвам, че Егоизмът ще бъде победен?

Колко можем да се само – и взаимозаблуждаваме?

 

 
Днес, уважаеми Дами и Господа,

Имам честта да Ви приветствам на официалното погребение на илюзиите ми. Добре дошли на церемонията.

Както забелязвате, трупът е доста вмирисан, урудлив и нелицеприятен. Това се дължи на дългата ми борба с реалността. Трупът на илюзиите дълго време беше на командно дишане и въпреки всичките ми молитви и мечти не се събуди.

Днес, на този паметен ден,

Ви моля да вземете парче пръст, да го хвърлите върху трупа на илюзиите и въпреки всичката болка да благодарим:

Да благодарим за вярата в любовта.

За усмивките, които предизвикваше само споменаването на  думата „Приятелство” и силата, която имаше Илюзията за това.

За измамата, че винаги има щастлив край.

За самозаблудата, че някъде там всеки има своята  „сродна душа”.

За лъжата, че когато си сам, винаги ще се намери някой, който да те прегърне.

За вярата, че когато се извиним, раните са заличени.

За мечтите, които се сбъдвали.

За справедливостта, която винаги възтържествувала.

За  праха в очите, че сълзите пречиствали.

За пропилените шансове, защото сме вярвали във всичко това.

 

 

Днес, погребвам всичките си илюзии.

 

От днес съм просто един средностатистичестки рационален човек.

 

Почивайте в мир.

 

Въпреки всичко за мен беше чест да сте част от живота ми.

Въпреки всичко, толкова искам едно рамо, на което да излея онова, което ме задушава.
Въпреки всичко, колкото и измамно да беше всичко - живях с илюзията за реалността. 
Сега нямам дори това.
Сега нямам нищо.

 






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitakat - Ради,
05.08.2008 18:46
точно сега имаш всичко на света, радвай се.
:)))
цитирай
2. julllinkata - welcome in the club
05.08.2008 19:20
По-шибано е,че се появяват нови и нови илюзии. И на мен ми дойдоха повечко погребенията за тази година, ама здраве да е. Затова смятам тази вечер да изляза и съвсем неилюзорно да прегърна няколко бутилки студена бира и няколко топли приятели.Останалото ше го мисля после:)))))Или просто ще му "тегля куршума" и да се минава на следващото:)))))Stay strong:P
цитирай
3. stone - it's a cruel world
06.08.2008 10:58
welcome
цитирай
4. soho - По добре нищо отколкото илюзии. Аз ...
06.08.2008 19:56
По добре нищо отколкото илюзии. Аз все още държа моите на командно дишане, и посоянно ми се иска да изключа машината, за да се освободя. Но не ми стиска. Все още живея в илюзия.
цитирай
5. anallizator - . . . наскоро говорих на дълго и ши...
06.08.2008 23:41
...наскоро говорих на дълго и широко с един човек точно за това.....хм, странно съвпадение....

съ В падение - сходни мисли

съ падение - едновременно осъществяване на вервателното падение

Тва е лаф на Морфей (от "Матрицата 3" )(не онзи дъртия) :
Някои неща се променят, някои не!


п.п Ама много завъртян коментар спретнах....
цитирай
6. blagorodnik - Хм! И аз
08.08.2008 01:33
както винаги - опозиция. Не за илюзиите, а за благодарностите.
Една черногледа временна позиция, дължаща се на моментно фрустрирано настроение не е генерална констатация за бъдещия светоглед на личността - изкълчих си езика, докато го кажа :)
Та с прости думи - след нощта слънцето винаги изгрява. Казват надеждата умирала последна - там е работата, че тя не умира :)
Гледай горчивината да не те направи горчив човек-носиш светло име, има толкова много неща за които да се радваш. Бъди радост за себе си и за другите.
цитирай
7. анонимен - Много добра работа е този постин...
08.08.2008 12:32
Много добра работа е този постинг!!!
цитирай
8. pakostinka - Точно сега,
08.08.2008 15:40
бих желала да ви прегърна всичките, но това е защото днес съм кифла :)

Поздрави и благодаря :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pakostinka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1940116
Постинги: 371
Коментари: 5299
Гласове: 12170