2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5561 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2008 14:16
Всяка сутрин между 9.30 и 10.00 часа минавам по един и същ маршрут – отивам на работа.
Обикновено забавям крачка, преминавайки през градинката.
Обикновено пресичам по най-идиотския начин на пешеходната – чакам да свършат колите, те не свършват, изнервям се, пера напред и създавам опасни ситуации.
Обикновено се усмихвам на сладката баба пред църквата и продължавам.
Обикновено минавам през магазина и си вземам цигари, преди да отида в офиса.
Обикновено единственото нещо, за което мисля са секси младежите, с които се разминавам.
Обикновено влизам в офиса с усмивка, носеща пощата и мислеща за това как ще си намеря повод да мина за пореден път през кварталния магазин.
Тази сутрин не беше обикновена…започна по-различно…
В „Здравей България” гостуваше вече бивша служителка на „Агенцията за социално подпомагане”, която е напуснала поради незаинтересоваността на работещите в съответната институция.
Тази дама разказа за блудство с 4 годишно дете, за това как детето и майката една година по-късно живеят с насилника, как има две експертизи, едната от които издадена в частна клиника и казваща, че няма блудство, разказа за майката, която променя версията си непрекъснато, разказа за това как не може повече да работи там, където едно дете и една майка са оставени да живеят с този, който блудства и ги насилва. Разказа как самата майка отрича, че има блудство с детето и?
Запитах се какво трябва да са ти причинили, за да отречеш нещо толкова брутално? Колко трябва да се страхуваш, за да прикриваш по този начин насилника на детето си? Не знам...
Докато слушах дамата, върнах лентата назад и си спомних за случай с една близка моя позната. Работеше по изнасилване на 16 годишно момиче от сина на доста влиятелен човек. Спомних си за дните, които бяхме заедно и тя ми разказваше колко неуспешно се опитва да пребори държавната машина, която бе (и все още е) смазвана добре със сместа – пари и роднинство. Тя не успя. Институциите не се задействаха. Експертизите просто изчезнаха, момичето бе изкарано „просещо си да я на*бат”, момчето „света вода ненапита”, а моята позната некомпетентна и некадърна. Няколко месеца след това тя напусна, а по-късно се отказа от всичко и замина за Испания.
Дълго след това с нея говорихме за осакатяването и за това как това момиче никога няма да преодолее тази травма.
Запитах се каква майка ще бъде? Една изнасилена, унижена и сравнена с проститутка, бъдеща майка. Как ще се държи с детето си, ако е момиче? Какъв ще бъде нейният ролеви модел? Онзи, който тя ще предаде на дъщеря си?
Излязох от вкъщи, минах по обичайния си маршрут, гледайки празно и задавайки си поредица от въпроси. Бях почти изпаднала в транс от кънтежа на въпросите и не разбрах кога съм стигнала до булеварда. Докато чаках да свършат колите, за да пресека вниманието ми бе привлечено от крещящо и плачещо дете. Малко момченце, на около 4-5 години, което чакаше с майка си да пресекат. Видимо детето беше ужасено от трафика, от скоростта и се страхуваше. Какво направи майката? Напердаши го. Детето продължи да плаче, задъхваше се, майката му крещеше и накрая го повлече през булеварда.
Аз стоях на едно място. Вцепена и ужасена и не можеща да повярва на очите си.
Защо не го гушна? Защо не му обясни, че колите са опасни, само когато пресичаш неправилно? Защо вместо да го успокои го наби? Каква майка е имала тази майка? Какъв баща ще стане това момче?
Аз вярвам, че основата за доброто психично здраве се крепи в ранното детство.
Знам, че да си родител е трудно и че е човешко да се правят грешки, но е важно да има интимност и връзка между детето и родителите.
Убедена съм, че е много по-изморително да говориш и обясняваш, отколкото да пердашиш, но определено първото е най-важно за психичното здраве на децата.
Кога се превърнахме в чудовища, които изнасилват собствените си деца и ги влачат по улиците?
Къде отиде човечността?
Имало ли я е някога?
Какви родители ще бъдат днешните деца?
П.С. Любимата ми кампания: Children see! Children do!
Моля ви, помислете за това преди следващият път да изкрещите или ударите детето си.
18.07.2008 14:24
18.07.2008 14:30
Докато четях коментарите се замислих, че не само връзката между родител и дете е прекъсната. Хората се отдалечават един от друг - съпрузи, братя, приятели - говорим все по-малко за истинските и стойностните неща...
Едно от най-стойностните за мен неща са добрите практики и опит - обожавам да слушам, да чета и да наблюдавам такива, лошото е че в случая знам каква НЕ искам да бъда, но не мога да формулирам каква искам ДА бъда.
Тъжно...толкова малко време отделяме на нещата, които ни правят добри...понякога наистина искам да изтрепя половината зема.
@Cucu,
благодаря и на теб. Текстът ми няма никаква литературна стойност. Има основно емоционална и ексхибиционистка таква - била съм напълно откровена, а за въпросите и хората...след като съм замислила поне един човек значи съм успяла :)
@Тлнет,
аз пък обичам да пляскам мъжете, ама те не слушат, напротив стават по-бурни, което доказва, че резултатите са обратнопропорционални на началните очаквания ;)
ама все пак те обичам.
и, честно, май предпочитам да си сериозна.
@pakostnika - много си права.. връзката между хората я няма.. наскоро бях оисала блог на тази тем,мисля,че сме на едно мнение.
а. за това те обичам
б. сериозна съм
в. аз съм гад
кое от всичките? или всичките?
@Тотен, цитирам:
"Сериозно ти казвам, че те обичам и такава реплика не ми е позволена, щото съм гад"
tlnet, а какво правим, когато мъжете не слушкат? теб припляскват ли те също?
http://www.youtube.com/watch?v=Sz5TZoI8-Qs
@Cucu,
еее зависи за какви медии говорим, все пак. Голяма част от тях разчитат на фактите и аргументите, а емоционалните послания не се тачат на друго място, освен в сутрешните блокове ;)
@Тотен,
искам и сърчица тогава, ако може и хубав левент някъде наоколо.
за децата - роди и отгледай ти едно, пък тогава да видим как ще го възпиташ. често на интелигентни и добронамерени родители, дето си възпитават децата по книжките на доктор спок, те израстват нехранимайковци. и обратното, оливър туист, дето го били и държали гладен като малък, израснал с добро сърце. темата е много сложна. някой път не издържаш и шляп един шамар - никое дете не му е станало нищо от това. но кой съм аз, та да давам акъл - и аз не съм родител (все още)
Шамарите? Ок, признавам си че е имало случаи, в които са ме шамаросвали, но аз определено помня иновативните възпитателни методи на родителите си. Факт е, че нищо не ми е станало от това, че са ме ударили един път, но също така е факт, че аз ще се стремя да не удрям детето си, дори един път.
А като родя и почна да гледам дете искам да го правя не сама, а с таткото и тогава ще комбинираме семейния възпитателен опит и ще го прилагаме по най-добрия начин.
П.С. Като станеш родител да се похвалиш и да споделлиш малко опит, щото нали трябва да си помагаме? ;)
18.07.2008 20:03
и пони
поздрави за замислянето ти (ти си...) !!!
:))))
Страхотен пост! Поздравления!
И още нещо...не каза нищо за шляпането на мъжете ;)
@Анализатор,
перфектно си описал нещата. Само да добавя нещо: необходимо е, докато се вае, ръцете да не се отделят и да оказват различен натиск върху глината, докато не се оформи крайното произведение - уникат, т.е. родителите трябва да са непрекъснато до децата си до една определена възраст.
Поздрави ;)
@Пипил,
аз също съм забелязала тази тенденция, но смятам че се дължи на ангажираността и забравата, че имат деца от страна на родителите. Обичайно тези хора, които визираш имат много служенби ангажименти и забравят за най-важния си - децата.
Характерът си е характер, но колкото и различни да са децата на родители, които са им обръщали внимание и са ги отгледали по "правилния начин", те в повечето случаи израстват като добри и свестни хора.
Благодаря ти. Поздрави ;)
А за тези, които се колебаят, предлагам следното:
http://www.youtube.com/watch?v=nojWJ6-XmeQ
20.07.2008 17:59
Относно шляпането на мъжете мога да кажа, че не обичам да шляпам мъже. Не го правя, даже мисля че няма и да го направя. Е всичко е възможно, но се съмнявям.
Мен ако някой мъж ме плясне, най-много да отнесе някой тупаник. Знам ли.
@Тлнет,
а ако някоя мома те шляпне ще има ли тупаник?
21.07.2008 08:00
ДОбре де, ще те търся само в краен случай ;)))
@Тлнет,
Имам ли наистина позволението на най-четения блогер да го интервюирам? Това ще е наистина блог-сензация....уау...току виж и аз съм станала четена ;))))
@Диги,
това означава ли, че ме подкрепяш? Ще удариш ли рамо, за малък лобинг пред другарите от тройната коалиция - сакам да си представя идеите пред тях и после да берем плодовете от труда си ;)))
П.С. Виждап ли как дори един селянин може да има гражданска позиция :)
И аз съм виждала - много даже, ма нищо не каза за подкрепата и коалицията ;)
Разполагате ли с необходимите контакти и позиции, за да организирате една среща за путкрепа? ;)
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)