Всяка сутрин между 9.30 и 10.00 часа минавам по един и същ маршрут – отивам на работа.

Обикновено забавям крачка, преминавайки през градинката.

Обикновено пресичам по най-идиотския начин на пешеходната – чакам да свършат колите, те не свършват, изнервям се, пера напред и създавам опасни ситуации.

Обикновено се усмихвам  на сладката баба пред църквата и продължавам.

Обикновено минавам през магазина и си вземам цигари, преди да отида в офиса.

Обикновено единственото нещо, за което мисля са секси младежите, с които се разминавам.

Обикновено влизам в офиса с усмивка, носеща пощата и мислеща за това как ще си намеря повод да мина за пореден път през кварталния магазин.

 

 

Тази сутрин не беше обикновена…започна по-различно…

 

 

В „Здравей България” гостуваше вече бивша служителка на „Агенцията за социално подпомагане”, която е напуснала поради незаинтересоваността на работещите в съответната институция.

Тази дама разказа за блудство с 4 годишно дете, за това как детето и майката една година по-късно живеят с насилника, как има две експертизи, едната от които издадена в частна клиника и казваща, че няма блудство, разказа за майката, която променя версията си непрекъснато, разказа за това как не може повече да работи там, където едно дете и една майка са оставени да живеят с този, който блудства и ги насилва. Разказа как самата майка отрича, че има блудство с детето и?      
Запитах се какво трябва да са ти причинили, за да отречеш нещо толкова брутално? Колко трябва да се страхуваш, за да прикриваш по този начин насилника на детето си? Не знам...

 

Докато слушах дамата, върнах лентата назад и си спомних за случай с една близка моя позната. Работеше по изнасилване на 16 годишно момиче от сина на доста влиятелен човек. Спомних си за дните, които бяхме заедно и тя ми разказваше колко неуспешно се опитва да  пребори държавната машина, която бе (и все още е) смазвана добре със сместа – пари и роднинство. Тя не успя. Институциите не се задействаха. Експертизите просто изчезнаха, момичето бе изкарано „просещо си да я на*бат”, момчето „света вода ненапита”, а моята позната некомпетентна и некадърна. Няколко месеца след това тя напусна, а по-късно се отказа от всичко и замина за Испания.

Дълго след това с нея говорихме за осакатяването и за това как това момиче никога няма да преодолее тази травма.

Запитах се каква майка ще бъде? Една изнасилена, унижена и сравнена с проститутка, бъдеща майка. Как ще се държи с детето си, ако е момиче? Какъв ще бъде нейният ролеви модел? Онзи, който тя ще предаде на дъщеря си?

 

Излязох от вкъщи, минах по обичайния си маршрут, гледайки празно и задавайки си поредица от въпроси. Бях почти изпаднала в транс от кънтежа на въпросите и не разбрах кога съм стигнала до булеварда. Докато чаках да свършат колите, за да пресека вниманието ми бе привлечено от крещящо и плачещо дете. Малко момченце, на около 4-5 години, което чакаше с майка си да пресекат. Видимо детето беше ужасено от трафика, от скоростта и се страхуваше. Какво направи майката? Напердаши го. Детето продължи да плаче, задъхваше се, майката му крещеше и накрая го повлече през булеварда.

Аз стоях на едно място. Вцепена и ужасена и не можеща да повярва на очите си.

 

Защо не го гушна? Защо не му обясни, че колите са  опасни, само когато пресичаш неправилно? Защо вместо да го успокои го наби? Каква майка е имала тази майка? Какъв баща ще стане това момче?

 

 

Аз вярвам, че основата за доброто психично здраве се крепи в ранното детство.

 

Знам, че да си родител е трудно и че е човешко да се правят грешки, но е важно да има интимност и връзка между детето и родителите.

 

Убедена съм, че е много по-изморително да говориш и обясняваш, отколкото да пердашиш, но определено първото е най-важно за психичното здраве на децата.

 

Кога се превърнахме в чудовища, които изнасилват собствените си деца и ги влачат по улиците?

 

Къде отиде човечността?

 

Имало ли я е някога?

 

Какви родители ще бъдат днешните деца?

 

П.С. Любимата ми кампания: Children see! Children do!

Моля ви, помислете за това преди следващият път да изкрещите или ударите детето си.

 

За жалост е точно така. В днешно време връзката родител - дете се губи.. Улисани в монотонното ежедневие,в стреса в работата....те самно си изкарват гнева на най-невинните около тях.. И аз съм си задавала въпроса като теб,каква майка ще бъда? Как ще възпитам децата си? Благодаря на моите родители,че са ми дали едно добро възпитание.. Вярно и аз съм се грижила сама за себе си от 1 клас,но винаги са разговаряли с мен и са ми отговаряли на всички въпроси и са обеснявали,а не са викали по мен,нито са ме удряли някога през живота ми.. Но това е просто до човек. Ако ти възпиташ детето си на този мироглед,който имаш сега,може да си сигурна,че ще си най-добрата майка на света,защото те е грижа за другите! Поздрави!

Браво!!! Текстът ти е за някой от големите ежедневници, които се четат от повече хора! Въпреки, че не знам колко от тях (по-скоро от тези, за които пишеш) се замислят върху прочетеното. Обещавам да се опитам да отговоря на някои от въпросите, които поставяш, защото са изключително сериозни! Надявам се само да е скоро! Още веднъж "Браво!!!" и продължавай да замисляш хората!

за да слушкат.

Пращиш от идеи..

Да така е.

благодаря ти.
Докато четях коментарите се замислих, че не само връзката между родител и дете е прекъсната. Хората се отдалечават един от друг - съпрузи, братя, приятели - говорим все по-малко за истинските и стойностните неща...
Едно от най-стойностните за мен неща са добрите практики и опит - обожавам да слушам, да чета и да наблюдавам такива, лошото е че в случая знам каква НЕ искам да бъда, но не мога да формулирам каква искам ДА бъда.
Тъжно...толкова малко време отделяме на нещата, които ни правят добри...понякога наистина искам да изтрепя половината зема.

@Cucu,
благодаря и на теб. Текстът ми няма никаква литературна стойност. Има основно емоционална и ексхибиционистка таква - била съм напълно откровена, а за въпросите и хората...след като съм замислила поне един човек значи съм успяла :)

@Тлнет,
аз пък обичам да пляскам мъжете, ама те не слушат, напротив стават по-бурни, което доказва, че резултатите са обратнопропорционални на началните очаквания ;)

pakostinka, ти си гад.
ама все пак те обичам.
и, честно, май предпочитам да си сериозна.

поне да бяха разумни :)

@pakostnika - много си права.. връзката между хората я няма.. наскоро бях оисала блог на тази тем,мисля,че сме на едно мнение.

Знаеш, че чувствата са напълно споделени, а за сериозността...ще ти го припомня, следващият път, когато ме попиташ "Какво ми е"...и вярно е...гад съм :*

pakostinka, като те попитам "какво ти е", ще ми отговориш:
а. за това те обичам
б. сериозна съм
в. аз съм гад

кое от всичките? или всичките?

много често съм се питала какво е нужно и какво мога аз да направя, за да променя нещата? Зависи ли нещо от мен? Мога ли да повлияя на "връзката"? И отговорът на последният въпрос е "ДА"! Нужно е само да бъдем искрени и себе си...нищо повече :)

@Тотен, цитирам:
"Сериозно ти казвам, че те обичам и такава реплика не ми е позволена, щото съм гад"

pakostinka, ще си го запиша в дневника.. пардон.. в блога..:)

tlnet, а какво правим, когато мъжете не слушкат? теб припляскват ли те също?

розови цветчета и усмихнати сърчица около цитата, нали? Мммм, доволна ;)

Всеки сам решава за себе си какво да прави и дали може,но като цяло дори всеки да направи по нещо малко,ще е по-добре за всички :)

Къде виждаш материали с литературна стойност във вестниците?! Ако ги има те са рядко. Напротив - за там са нужни точно такива емоционални текстове с ясно изразено послание!

pakostinka и любовни стрелички.

именно това имам предвид, но малко хора правят нещо, те просто стоят и гледат....и съществуват...имам перфектният клип и за това ;)

http://www.youtube.com/watch?v=Sz5TZoI8-Qs

@Cucu,
еее зависи за какви медии говорим, все пак. Голяма част от тях разчитат на фактите и аргументите, а емоционалните послания не се тачат на друго място, освен в сутрешните блокове ;)

@Тотен,
искам и сърчица тогава, ако може и хубав левент някъде наоколо.

е това е хубав пост! не за топки и тръби, или пък бисери, написани на салфетка след няколко водки :-) или тревица :-)

за децата - роди и отгледай ти едно, пък тогава да видим как ще го възпиташ. често на интелигентни и добронамерени родители, дето си възпитават децата по книжките на доктор спок, те израстват нехранимайковци. и обратното, оливър туист, дето го били и държали гладен като малък, израснал с добро сърце. темата е много сложна. някой път не издържаш и шляп един шамар - никое дете не му е станало нищо от това. но кой съм аз, та да давам акъл - и аз не съм родител (все още)

това, за което говоря няма нищо общо с противопоставянето Спок-Туист. Знам, че не винаги всичко зависи от родителите, или не и на 100%, но те са важни - подходът, разбирането, уважението...това са неща, които не учиш от книгите на Доктора. Тези качества са възпитани в теб самия от твоите родители. Един от въпросите, между редовете беше за това как се прекъсва веригата, когато има насилие и тормоз и как да я заздравим, когато виждаме положителните резултати?

Шамарите? Ок, признавам си че е имало случаи, в които са ме шамаросвали, но аз определено помня иновативните възпитателни методи на родителите си. Факт е, че нищо не ми е станало от това, че са ме ударили един път, но също така е факт, че аз ще се стремя да не удрям детето си, дори един път.
А като родя и почна да гледам дете искам да го правя не сама, а с таткото и тогава ще комбинираме семейния възпитателен опит и ще го прилагаме по най-добрия начин.

П.С. Като станеш родител да се похвалиш и да споделлиш малко опит, щото нали трябва да си помагаме? ;)

да отида в Корея
и пони

...децата са като топка глина, вярно има значение какъв е наследствения произход на глината и заложените и качества са различни, но принципа е важен...та за да се превърне една топка глина в нещо смислено,с форма, тежест, и съдържание е необходимо първо да се "центрова" правилно и точно върху грънчарското колело на живота , което се върти силно и изхвърля не центрованите...с прости думи-трябва стабилна и сериозна семейна среда...после за да продължи извайването (разбирай изграждането като личност) на гърнето(детето) трябва да се облива обилно с вода (разбирай любов и топлина) , която влияе благоприятно върху оформянето и прави глината податлива на влияние...трябват и ДВЕ майсторски ръце -бащина и майчина, които намокрени с любов внимателно да придържат и подкрепят гърнето(детето) върху въртящия се диск на колелото на живота...трябва синхрон и равно-поставеност между двете ръце, защото и най-малкото разсейване и липса на концентрация може да деформира гърнето(детето)...и след това вече то е готово за изпичане в житейската пещ и има добри шансове да стане уникат....

поздрави за замислянето ти (ти си...) !!!
:))))

Но има и една поговорка ,която гласи :" От сокол- сопол , и от сопол- сокол" Всяко правило има изключения , но все пак това се случва доста често,така ,че Анализатор, за това можем да поспорим доста! Не са макло случаите в, които децата на свестни родители си стават лекета, и това не е заради така лошото им вазпитание.Мисля, че родителите могат да дадат доста, и да направт основното , но в краина сметка децата са си с характер от малки.Забелязал ли си ,че и от едно котило всички малки са с различен характер?Това е природата! Дри близнаците гледани при еднакви условя са твьрде различни!
Страхотен пост! Поздравления!

толкова пари за Корея? Какво ще правиш - ще изкупиш АЕЦ-ите им ли?
И още нещо...не каза нищо за шляпането на мъжете ;)

@Анализатор,
перфектно си описал нещата. Само да добавя нещо: необходимо е, докато се вае, ръцете да не се отделят и да оказват различен натиск върху глината, докато не се оформи крайното произведение - уникат, т.е. родителите трябва да са непрекъснато до децата си до една определена възраст.
Поздрави ;)

@Пипил,
аз също съм забелязала тази тенденция, но смятам че се дължи на ангажираността и забравата, че имат деца от страна на родителите. Обичайно тези хора, които визираш имат много служенби ангажименти и забравят за най-важния си - децата.
Характерът си е характер, но колкото и различни да са децата на родители, които са им обръщали внимание и са ги отгледали по "правилния начин", те в повечето случаи израстват като добри и свестни хора.
Благодаря ти. Поздрави ;)

Малко на прима виста. Имам син. Тригодишен. Прекрасен. Смея да твърдя, че добре го възпитаваме. Не знае какво е бой - дори като го заплашим с шамар, мисли че става въпрос за игра. Тон започнахме наскоро да му повишаваме и то рядко, защото вече попорасна и се усети, че може да си отстоява позициите с мрънкане и рев и въпреки това не е досаден. Хората чак ни се чудят на спокойствието и търпението, с което му обясняваме всичко. Ама всичко! И за въпросите, които задава, и за нещата, които върши - били те правилни или неправилни. Докато някои като че ли предпочитат да се накарат на децата си, може и да ги нашамарят и да ги пратят да си играят, само и само да не са им на главата. Прави ми впечатления как по разни барчета и кафета родителите стоят по масите и почти не обръщат внимание на децата си, не дай си боже пък ако децата тичат при тях да искат нещо или да питат - тогава има крясъци, а нерядко и шамари... Защо? Хората са изнервени ли? И ми прави впечатление, че майките са тези, които истерясват повече, докато бащите безучастно смучат биричка отстрани. Разбира се, има и щастливи изключения и дай Боже да са повече. За да се отгледа едно дете е нужна много, много любов и още повече търпение. И ако може и ти да си запазил малко от детето в себе си - тогава е страхотно. И по-лесно. И хората отстрани (за чието мнение може би се притесняваш) не само че няма да ти се смеят, а ще ти се дивят.

А за тези, които се колебаят, предлагам следното:

http://www.youtube.com/watch?v=nojWJ6-XmeQ

отделни неща са. 100 000 000 $ и отиването в Корея. Мога и с по-малко нули да стигна до там.
Относно шляпането на мъжете мога да кажа, че не обичам да шляпам мъже. Не го правя, даже мисля че няма и да го направя. Е всичко е възможно, но се съмнявям.
Мен ако някой мъж ме плясне, най-много да отнесе някой тупаник. Знам ли.

като си родя моето бебе може ли да ти се обадя за съвети? А иначе...радвам се, че има такива родители :)

@Тлнет,
а ако някоя мома те шляпне ще има ли тупаник?

Нямаш грижи, но не обичам да съм ментор. Ако наистина Го искаш, то ще си ти дойде отвътре (и детето :) . Това е наистина ВСЕОТДАЙНАТА обич и пълното щастие.

Ако искаш можеш да ми направиш официално интервю с всички въпроси, на които очакваш да ти дам отговор. Сигурен съм че ще стане много интересно.(все пак аз съм най-четеният блогер)

то гражданска позиция

Мдам, всичко идва отвътре, особено бебето ;)))
ДОбре де, ще те търся само в краен случай ;)))

@Тлнет,
Имам ли наистина позволението на най-четения блогер да го интервюирам? Това ще е наистина блог-сензация....уау...току виж и аз съм станала четена ;))))

@Диги,
това означава ли, че ме подкрепяш? Ще удариш ли рамо, за малък лобинг пред другарите от тройната коалиция - сакам да си представя идеите пред тях и после да берем плодовете от труда си ;)))
П.С. Виждап ли как дори един селянин може да има гражданска позиция :)

виждал съм граждани да имат селска позиция:)

ма това направо си беше комплимент. А мерси. :)
И аз съм виждала - много даже, ма нищо не каза за подкрепата и коалицията ;)

у путин я търси:)

аз не се интересувам от путкрепа, по-скоро от курфиденциалност, ама смятам вие имате сериозна нужда от това.
Разполагате ли с необходимите контакти и позиции, за да организирате една среща за путкрепа? ;)

от едната ви страна ще стои тренефф-янчефф, а от другата желязкофф и митьо-очите-пишова-ган3

никаква курфиденциалност не е това. Това си е вземане на решение, под натиск :)