Изборът! Той е навсякъде. Всеки ден трябва да избираме. Избираме дали да си вземем розови или лилави обувки. Решаваме дали да отидем на почивка в Малдивите или на пътуване до Родопите. Колебаем се дали да бъдем с един човек или не и ако не направим избор се лутаме безпътни.

 

Какво означава да имаш право на избор?

Свързано ли е със свободата?

Какво означава свободен избор?

Означава ли, че живееш? Че можеш да бъдеш, такъв какъвто пожелаеш? Че си себе си? Че можеш да изповядваш каквато пожелаеш религия? Че можеш да живееш, където ти харесва? Че можеш да обичаш и да бъдеш с този, когото обичаш?

 

Да, означава всичко това.

 

За мен свободният избор означава отговорност. Отговорност за всяко решение, което си взел и всяка постъпка, която си извършил. Изборът е категоричност. Липса на обстоятелственост и увъртане. Умението да избираш и да вземаш решения, говори за това, че не се страхуваш да грешиш, но че си убеден, че е по-добре да си сбъркал, отколкото да не си направил нещо.

 

Изборът е единственият начин да продължиш напред, да се самоунищожиш или да тръгнеш назад.

 

Всъщност не искам да пиша за това. Искам да пиша за един друг избор, който правиш – изборът да се самосъжаляваш, самоунищожаваш и пропиляваш живота си. Искам да пиша за избора, който правят хероино зависимите, самоубийците, част от приятелите ми...доброволният избор да се самонаказваш и самоунищожаваш. Не го разбирам и не знам.

 

Как може един човек с мечта да има семейство, да избира да не изтрезнява в продължение на 6 години и да се самосъжалява за това, че не може да сбъдне мечтата си?

 

Как може един човек, който има нужда от любов да я прогони, защото избира страха, който познава и с който се чувства добре?

 

Как може един човек, който иска да живее в нормална държава да избира да не гласува?

 

Как може да гледаш хора, на които държиш, които са избрали да се самоунищожават и самосъжаляват и да останеш до тях?

 

Как можеш да приемеш техния избор? Как можеш да приемеш поредицата от абсурдни избори, които правят? Можеш ли да останеш с тях? Можеш ли да намериш пресечната точка между твоите разбирания за свободния избор и това, което избират те, а ти не одобряваш? Можеш ли да ги спреш по пътя надолу? Можеш ли да избереш да го правиш? Ако избереш, колко време ще издържиш? Ако избереш ще ги спасиш ли?

 

Аз избрах и избирам да понеса отговорността за взетото от мен решение. Избрах да не се опитвам да спасявам света, а да спася себе си. Избрах да не разходвам енергия за неща, които не мога да променя и хора, на които не мога да повлияя. Избрах да бъда себе си и да бъда щастлива от направения от мен избор. Избрах да бъда с и до хора, които искат да използват свободата, която имат, за да продължават напред, а не да тъпчат на едно място. Избрах да бъда до тях, когато ги боли, но да не помагам на такива, които ближат едни и същи рани в продължение на години.

 

 

П.С. Нещо, което написах снощи на едно хвърчащо листче: „Не можеш да предизвикаш любовта, но можеш да я прогониш, ако я осъждаш и се самосъжаляваш. Решението е индивидуално и никой не може да ти повлияе. Алтернативите: да продължиш напред или да умреш в гроба, който си си изкопал така старателно. Въпросът: Какво избираш?”

пак ще стигнеш до крайната цел, т.е. смъртта :)

просто пътя ще е по-различен...

знаех си, че ще измъдриш нещо след вчера ... добро!

да чукам всичко наред и по ред!

за написаното. Толкова се радвам, че има още хора, които мислят като мен. Да не избираш - също е избор, да не решаваш също е решение. Според мен животът е поредица от решение и избори и това, което сме сега е резултат от решения и избори, които сме направили в миналото и това което ще бъдем в бъдеще, ще е резултат от това, което избираме и решаваме днес. За това аз избрах за професия да тренирам хората за развият мускула си за взимане на решения и избори, които са оптимални за тях.

напротив, важна е крайната цел, защото без нея нямаше да има път. пътищата се правят обикновено, за да се стигне донякъде. ако не вървиш наникъде, защо ти е път?

правото на избор?!Не е ли тежък този товар?Знайте неискам да обиждам никой или нещо,но пък аз ще кажа какво мисля относно хероиновите наркомани...Хей хей..и те са хора,и имат много по-голяма нужда от правото на избор,свободен избор...но знаеш ли какво?!Те са хора,на които им е отнето това право...те са безсилни спрямо това си решение,и не смятам,че да се откажеш и да не подадеш ръка е правилния избор...Ехооооо Ние сме ХОРА вкрайна сметка,не е ли най-прекрасното усещане да помогнеш на някой,да му помогнеш ...И наскоро прочетох нещо много важно и истинско нещо!!!
"Смъртта е почтена.Животът е,който ни мами!Той ни създава непрекъснато уловки,милиони илюзии,мята ни насам-натам,залисва ни с неща,които иска да ни докаже,че са от огромна важност...Животът е тоя,който се гаври с нас.Смъртта е почтена..Тя ни е казла,че ще умрем и винаги изпълнява обещанието,което ни е дала.Не ни създава никакви илюзии и никога не ни лъже.И аз всъщност незнам нищо по-принципно от смъртта.Да сте чули да е подминала някой началник или големец?Да сте чули някой паралия да я е подкупил,някой император да се е разпоредил да го отмине,някой полицай да я уплашил,та да го заобиколи?Да сте чули някой майстор на словото да я затрогнал или случайно някой велик актьор да е успял да промени решението й?...Да сте чули някога някого да е забравила или пощадила?!"...
и така всички сме натам,и както е написал-ketbaloo,
важене пътя :)а не крайната цел...Поздрави за невероятния постинг!

А тогава, защо да не се позабавляваш по пътя? При други равни услвия, ми звучи най-рационално:)!
А.

добре де.
има ли безстрашни хора?
аз не съм от тях.
извинявай за предизвикания дискомфорт.

Чували ли сте за целеполагане? Смъртта е неизбежност. Тя е преход, но не е цел. Цели може да са ти да спечелиш конкурс, да се дипломираш, да създадеш семейство и т.н. Ако избереш смъртта като крайна цел на живота си, то това означава, че избираш да не живееш...извинявам се много, ама това звучи доста несериозно.

@ketbaloo,
да, пътят е важен, защото вървейки по него се учим и развиваме себе си и собствените си качества и ценности, но и целта е важна, защото именно целта и избора ти да постигнеш целта си, определя пътя.

@iokooko,
нямам нищо против зависимите от хероин, напротив смятам, че това е сериозно заболяване и че трябва да се лекуват. Това, което не мога да приема е изборът започнеш и да се закачиш. Решението да бягаш по този начин. Смъртта е нещо, което не познаваме. Животът е дотолкова измамен, доколкото му позволиш. В едно съм сигурна, когато и хероинозависим животът е много по-измамен по ред причини. Знаеш ли какво още не разбирам? Как можеш да избереш да цениш толкова малко живота?
А за ръката - тя се подава, но само веднъж. Ако човек наистина желае, ще оцени жеста и ше се измъкне от ямата, ако не иска - решението е негово, аз предпочитам да се опитам да помогна на някой, на когото има смисъл да помагам.
Благодаря за поздраленията.

@Мо,
толкова ли съм предсказуема? :)

@Тотен,
няма безстрашни хора, има решителни хора, които продължават напред.
Причината за дискомфорта не е в теб, не се притеснявай :)

Малдивите, Малдивите...

Аз избраххх!! Винаги имаш избор стига да имаш сърце което да следваш и никога да не се предаваш да вярваш и да обичаш силно . да се любиш като за последно и никога да не губиш вяра в себеси. АЗ избрах този път да следвам бавно и славно.................

ето един преголям цитат от моя любимец, Кастанеда, с който искам да ти отговоря на отговора ти:

"Когато човек поеме по пътя на магьосничеството, той постепенно осъзнава, че обикновения живот завинаги е останал зад гърба му, че знанието е наистина нещо страшно; че за него средствата на обикновения живот вече не са буфер; и че трябва да възприеме нов начин на живот, ако иска да оцелее. Първото, което трябва да направи по въпроса, е да поиска да стане воин- една много важна стъпка и много важно решение. Плашещата природа на знанието не оставя на човека никаква алтернатива, освен да стане воин. В мига, когато знанието стане нещо страшно, човекът разбира и това, че смъртта е незаменимия партньор, който седи до него на черджето. Всяко късче знание, което става мощ, съдържа в себе си смъртта като главна сила. Смъртта е винаги осезаема и всичко, до което се докосне тя, става сила. Човекът, който на всяка крачка следва пътя на магьосничеството, се среща очи в очи с надвисналото над него унищожение и неизбежно започва силно да осъзнава своята смърт. Без съзнанието за смъртта той щеше да е само един обикновен човек, заел се с обикновени дела. Няма да има необходимото могъщество, необходимата концентрация, които превръщат неговото обикновено житейско време в магическа сила. Затова, за да бъде воин, човек трябва преди всичко да осъзнава силно своята смърт. Но общуването със смъртта ще принуди всеки един от нас да се съсредоточи върху себе си, а това ще бъде крайно изтощително. И така следващото, от което се нуждае воинът е безпристрастност. Идеята за предстоящата смърт става не фикс- идея, а безразличие...
-Сега трябва да се откъснеш.
-От какво?
-Откъсни се от всичко- каза Дон Хуан.
-Това е невъзможно. Не искам да бъда отшелник.
-Да бъдеш отшелник е глезене и аз изобщо нямам предвид това. Отшелникът не е безпристрастен, защото по своя воля се отдава на отшелничеството.
Само идеята за смъртта прави човека достатъчно безпристрастен, така че да не може да се отдава на нищо. Само идеята за смъртта прави човека достатъчно безпристрастен, така че да не може да се отрича от нищо. Такъв човек не копнее, защото е постигнал една тиха страст за живот и за всичко в живота. Той знае, че смъртта го дебне и няма да му остави време да се отдаде изцяло на нищо, затова той опитва от всичко, без да копнее. Безпристрастният човек, който знае, че няма възможност да предотврати своята смърт има само една опора- силата на своите решения. Той трябва да бъде, така да се каже, майстор на своя избор. Той трябва напълно да разбира, че неговия избор е неговата отговорност и след като веднъж го направи, вече няма време за съжаления и контраобвинения. Щом се научи да вижда, човек няма нужда да живее като воин, или пък да бъде магьосник. Научи ли се да вижда, човек става всичко, преставайки да бъде нещо. Той така да се каже изчезва и все пак е тук. Човекът, който вижда, вече няма активен интерес и към своите ближни. Виждането вече го е откъснало абсолютно от всичко, което е познавал преди.
-Тръпки ме побиват от самата мисъл да бъда откъснат от всичко, което познавам- казах аз.
-Сигурно се шегуваш. Това, от което трябва да те побиват тръпки, е да не можеш да очакваш нищо друго освен живот, в който да правиш това, което винаги си правил."

знаеш,всеки има право да избира:)Право си е да помогнеш на тези,които искат помощта,но не е никак лошо да помогнеш и на тези,които ги е срам и от гордост да не я поискат..Е не мислиш ли че всички ние сме горди?Понякога прекалено...усмихнат ден:)

цитатът, който си барнал говори за смъртта и идеята за смъртта като средство, а не като цел. Целта, според Кастанеда е виждането...безпристрасността и майсторството над собствения си избор. Хайде оспори :)))

@Анонимен,
убедена съм, че любовта е един от най-правилните избори.

@Томас,
добре де...кога заминаваш? :)

ок, видях грешката си и коригирам първия си коментар, като заменя фразата "крайна цел" с "крайна точка"

много актуална тема си разработила.
Въпреки, че много често се оправдаваме
с това, че нещата не зависят от нас , аз
мисля че всеки, какъвто и живот да живее,
трябва да прави своя избор.
Право - да , желание - кой знае , разум - дано !
Изборът е онова състояние на духа, в което
да имаш способността да си зададеш
правилния въпрос. Такъв , на който да можеш
да отговориш еднозначно и еднопосочно с
най - простите думи ДА или НЕ !
Оттам нататък следва пътя...
за някои безкраен, за други затворен.
поздрави за постинга :)

не си предсказуема, просто имах надежда ;)

Аз преди гледах един научно-популярен филм, в който главния герой беше изправен пред избор да вземе червеното или синьо хапче. Не си спомням от какво беше болен... май беше ял нещо развалено...

и все пак...опитай да замениш с "отчасти отправна точка", защото не смятам, че е крайна ;)))

@Виничка,
така е - правилният избор е да си задаваш въпроси и като им отговориш, да имаш смелостта да предприямеш действия, за да промениш или задържиш състоянието. Иначе аз обичам да има и сложни отговори, ако може да са и по-завоалирани, та да си тренирам мисълта ;)))
Поздрави и на теб ;)

@МО,
тя не умирала, а? :)))

@Декс,
абе и аз го гледах този филм, ама нямаше нищо научно популярно в него ;)))). Сега се замислих, че вярно може героят да е ял нещо развалено, защото беше със странна дупка на главата. Уникално е къде могат да избият газовете в днешно време ;)

@Бамбола,
права си...за всичко. Прави по-често избора да казваш това, което мислиш ;)
Прегръдки и усмивки ;)

Вие нещо се шегувате... Свободата на всеки е зависима от хиляда неща, които му я ограничават, и дори и разглеждаме само ограниченията, които се налагат от финансовите му възможности, ограниченията пак са сериозни и валидни за почти всички. Ако някой има малко, възможностите му за избор са силно ограничени по съвсем очевидни причини. Ако пък има много, възможностите му са също сериозно ограничени, само че по далеч не чак толкова очевидни причини, но все така реални както и онези на бедните. И все пак, както се казваше в оня виц, въпреки че богатите също плачат, все пак е по-добре да плачеш в личния си Мерцедес, отколкото в трамвая...

по-добре да плачеш в Мерцедес.И да купуваш на хората Мерцедеси,и да им изграждаш болници, и стипендии да отпускаш и т.н...
По-добре да спасяваш другите - така ще спасиш себе си.
А любовта - никога няма да дойде при теб ,ако не я предизвикаш, ако не я привлечеш,ако не й докажеш,че на нея ще й е приятно и полезно при теб.
И полезно.

както винаги, звучиш ужасно прагматично ;)
Но, не си ли забелязал как някои хора имат пари
да си купят скъп сапун, а ходят нечистоплътни ?
И обратно...
Изборът не е ли подобно средство за духовната хигиена :)

Пакостинка, дерзай както си знаеш !

Обаче, все едно всички стигат до там, без да им е цел. Както казваше една стара поговорка-"Всички искат да отидат в Рая, но никой-веднага!"
Пак казвам-дайте да се забавляваме по пътя, и без да го целим, всички сме се запътили натам:).
А.

17. vishnichka
Съгласен - на кратко правенето на избор = способност за мислене !

22. thomas
Съгласен - на кратко народната поговорка е изчерпателна - "Сит на гладен не вярва"

Пакост,
ИЗБОРЪТ е мноооого относително понятие и често се бърка с ЖЕЛАНИЕТО , тоест може да искаш да си богат, чернокож, синеок, рус и т.н ,НО не можеш да избираш да си такъв....може да искаш да си смел, дързък, решителен, остроумен и т.н , но само в комп.игри можеш да се "избереш" да си такъв - в живия живот ако те е страх от водата няма как да избереш да си плувец...
ИЗБОР се бърка и с друго едно понятие - РЕШЕНИЕ (Решаване) тоест ако си мислещо същество и имаш "кръстопътна" ситуация преценяваш плюсове и минуси, за и против, последствия и евентуално развитие и в резултат РЕШАВАШ какво ДА или да НЕ правиш.
ИЗБОРЪТ или избирането се свежда само до тривиалности и е всъщност различен, защото се влияе от моментни състояния, настроения и куп фактори - пример- ако не разбираш нищо от лсд телевизори избираш, който ти хареса, този с най-хубав дизайн ...или ако розовите обувки ги има в два магазина на една цена избираш да ги купиш от магазина с готиния продавач...този вид избиране и самото понятие избор е относително...

Казано на кратко -
за важните неща в живота се взема РЕШЕНИЕ!
За останалото си има ала-бала-ница-турска-паница т.е ИЗБОР!

П.П Хората не са еднакви , не всички могат да мислят, да решават, да са силни и да избират ...не всички понасят болката еднакво, не ги боли еднакво за еднакви неща ...не всички преживяват нещата еднакво ...така, че "ИЗБОРЪТ" ти да помагаш избирателно и еднократно е малко "измиване на ръце"!!!

Поздрави за темата :)
(жалко, че няма да искаш да поспорим)

добър избор :)

I posta i komentarite...mnogo tupo

Оглеждаш се около себе си и помагаш, докато има нужда и докато си в състояние да помагаш. Доколкото можеш.
Другото са подробности.
Животът учи по-добре от книгите.
Много четящи тук и малко практици. Така не върви нищо, освен лекциите.

не си намерила верния път за помощ. Този, от който човекът има нужда. Не е помощ да покажеш ръката си, сочеща напред. Помощ е да премахнеш причината, заради която отсрещната страна се отказва от борбата, от вярата в доброто.

Пакостикула, :)))), пак си се сдухала.
Поста ти е "ограничен" до съвършенство :))))).
Поздрави за старанието и не забравяй сутрин, още със ставането..., да си слагаш капаците, защото ако погледнеш встрани депресията ще се засили...

да живее така, че светът да стане едно по-красиво място. и е най-редно да започне от себе си. и когато успее, да избере още един обект, върху който да разпростре грижата си. и после още един.

съгласна съм с авторката, така е най-мъдро. разпиляването на силите е лоша жизнена политика.

Слузест, адио.
Омръзна ми да идвам.
Скучно е при теб и ще се опитам да те забравя :)))))))))))))), хахаххахахахах.
Хев найс СДУХ :), найс блъддринкинг, найс фейслифтинг, найс "комплекс" тинкинг ...

"vsi4ki puti6ta vodqt kum groba" - citat