Бабите ни са казали „Каквото сам си направиш и най-големият ти враг не може да ти стори”. Да, ама никоя от десетките баби, които съм срещала не ме е информирала за крилатата фраза на Питагор „Научи се да мълчиш”. Следствията от тази липсваща информация и незнание са налице  – Пакостинка е странна симбиоза между плямпало и чифирно зависим пълен идиот.

 

Като едно плямпало, редовната порция, която поемат Пакостинкините приятели и познати е:

 

200 грама мрънкане

500 грама сарказъм /доста несполучлив/

300 грама дебилщина

6 килограма щастие и доволство от случващите се прекрасни неща.

 

Както забелязвате порцията е доста голяма, поради което на хората около Пакост им идва да отворят вратата на метафоричните си кореми, т.е. съзнания и да я върнат обратно, ама на – възпитани са и не го правят.

 

Основният въпрос, който си задава напъващият се да следи мисълта ми /трудно е и аз си го признавам/ е „Какво се е случило?”. Ми истината е, че много неща се случват ежедневно – Пакост не скучае, но се отплесва, затова се връща обратно.

 

И така, аз като една недоучена и непомъдряла мома не мога да мълча и всичко си казвам. Питаш ме, не ме питаш – аз си пея песента. Понякога е доста дълга и приспивна, ама репликите „Говори ми, телепортираш ме при Морфей” не са чак толкова често изричани.

 

Преди няколко вечери, моята „ода на радостта” беше свързана със зарастването на всички белези и рани и създалата се възможност да показвам коленца и да нося полички, които позволяват забелязването им / все пак е лято и е малко топло и неподходящо да си нося дългото расо/.

Щастливо си разказвах истории за феноменалните си падания, уникалните издънки и странните ситуации, в които съм призовавала стихиите да разтворят земята и тя да ме  поеме, като след това зазида входо-изхода, така че да си остана за винаги там.

Забавлявах се...искрено и се радвах, че това е минало, но...какво беше казал Платон? „Научи се да мълчиш”!

 

За ненаучилите уроците си двойкаджии поправителният изпит бе свързан с:

 

-         Силно намаляване увереността на погодката, поради временна нестабилност на една от златните пантофки.

-         Последващо скъсяване на дистанцията, между изпитвания и пътната настилка и последвало унизително падане на фона на странно гледащ господин, задал въпроса „Какво направи, бе?”

-         Минимум 10 секундно замръзване и съвокупление с нейно височество – пронизващата болка.

-         Липсващи кърпички и последващи образувания на кървави потоци, изместване на природната ми приказливост от натрапчиво треперене в областта на коляното.

-         Комплимента „Осебено красива си, когато мълчиш”.

 

Изводът е:

 

Да, Платоне. Да, любими. Научих си урока, който е очеваден. 

След изпита ми остана траен спомен за случилото се. Е, не паднах като рокер по време на лайф изпълнение, но имам странно “L” на коляното си, което според едни означава „Loser”,  според други “Love”,  а според мен е просто “Lesson”. Мдам...научих си урока, че трябва да мълча и ще мълча. 

Обещаф ;) 

П.П. Тези от клипа падат по-шармантно от мен...дали това е урок, който ми предстои да науча? Ех, Платоне, къде си? :)

Платон най-вероятно ти се усмихва и си мисли-я, каква добра ученичка си имам.Какво ли е това L на коляното й?
Поздрави за свежия текст, както винаги..!

Понякога си мечтая и аз да се спъна и да си нараня коляното :)
Като едно време, когато и двете ми колена бяха така...
Супер пост!
Колкото до L ... то от къде го гледаш.. може да е Г

Ще видиш колко бързо ще ти мине.
Ама ти такива искаше май да ги гърмиш с пушката, помня като беше писала за това.

надявам се не само да се усмихва, ами да вземе да ми даде и някой урок и отговор, защото ми идват малко по-болезнени, отколкото требе ...и благодаря ;)

Декс,
от правилната посока го гледам и си е 150%-во L, а за падането - внимавай какво си пожелаваш - може да се сбъдне ;)))

@Камъче,
ти пък много помниш такива работи, а си мислех, че си на моя страна :)). Понякога и ангелите не са в настроение :)))

ами да го цункам аз тогава... ама няма да вадиш пушката, нали?
и няма да искаш да обещавам и аз да не вадя моята?

Ами пушка за пушка - ако аз моята не, то и ти твоята - не. Не е ли честно така, а и като знам как изненадващо вадиш твоята се притеснявам, иначе за колянцето и цункането -ще ти бъда вечено цункащо задължена :)

По принцип харесвам блога ти,но този пост не ме впечатли с нищо и не го дочетох,извинявай че съм откровен:)

Благодаря ти.
Извинен си :)

Щот има някои се сърдят

съм от тези дето пердашат ;)

размислих,дочетох го и ми хареса

Ето на това му се казва умно момче и добър отговор ;)

пък уж боя не възпитавал,м?

я виж колко възпитателно действа само споменаването му ;)

поглеждайки въпроса от положителната му страна - поне се забавлявахме, Радолипкен.
най-вече ние на теб. но е важно смях да има.
и да го повторим след известно време:)

то обикновено така става - другите се забавляват, а аз ходя кървава и недоволна. Ако ще повтаряме искам дар - наколенки, налакетници и каска ;)

обърни се към човека с мотора, аз такива пособия не употребявам:)

пък и всичко е от чисто егоистина гледна точка - просто ми се ще пак да се повозя.