Бях обещала да напиша за отлитането на феята и завръшането и при Питър Пан. Убедена съм, че той ще изпадне в дълбока криза от ревност, като разбере за сексапилния матов  ескимос Аткасук, за когото всички толкова много се вълнуваме и се молим да не е албинос J))

И така, факт е че малкото голямо говедо отлетя. Всички подробности бяха описани от Toten Licht-4енцето, за което и благодаря, щото много ме улесни. Аз няма да пиша за изпращането и за сбогуването, щото пак ще изпадна в онова състояние, което остави безмълвни всички на летището и което разруши тотално имиджа ми на безкомпромисна кучка. Затова Пакост ще пише нещо друго – за първи път ще пише поезия, ама такава поезия та стой и гледай J))

Имаме едно дете, Крис му казваме – до тук добре.

Тя е чудо на съдбата – умно, а пък русо във главата.

И дойде денят велик  да  отпътува кат’ войник.

Стегна куфара голям, тежък беше  на войника– яко срам.

Сложи ново сутиенче, за да крие светлината кат’ перденце.

Фръцна дупе, даде газ и отиде тя при дядо Прас.

Там войника ще се бори с черни хора, ще се гърчи от умора,

Ще  се тряска с Аткасук и ще го пердаши с чук.

Ще работи като вол и не ще се бучи честичко на кол.

Ще намери късче злато, ще живее пребогато,

Кат се върне у България, ще спечели от лотария,

Ще си купи къща, мъж кола, ще забрави за това

Че отишла е в Аляска и се върна без каляска,

Че се трепа кат магаре и рева където свари,

Щото тук я чакат верните другари, да я водят на сафари,

Да я гушкат, ритат, слушат и да и се кефят, докато изпушат.

Римата ми тръгна зле и завърши в черното море.

Тръгна бавно по тръбата и изля се във водата.
Няма ритъм, няма стил има само опит на един дебил, 
да се прави на поет, но уви - остана неприет
в братството на красотата, в страната на поезията, 
затова оттегля се достойно и захапва той писалка бойно, 
да си плюе и нехае и да пише, тъй както той си знае.

Край.

 

Та..е т’ва е.

Остават  122 дни, слънце, които не са толкова много, колкото ти и Станко смятате...това са просто някакви дни, в които ще снимаш, бачкаш и ще мислиш за нас, щото те обичаме и щото няма нито един нормален около теб.

 

П.С. Ако много те сърби носа се удари, щото няма да спре, ние с Бо ще говорим за теб J)))

П.П.С. Радвам се, че замина, защото искам да се върнеш :)

Много си е добро стихотворението!!!

Който не го хареса - няма вкус!

Разсмя ме наистина!

Не се палши, ако трябва да се сбогуваш с някого.За да срешнеш някого отново парво трябва да се сбогуваш с него.А щом сте приятели , непременно ще се случи, било след броени минути или след няколко живота! Поздравления за стиха ))))

"какво му трябва на човек -
топла дума, хляб и стряха,
и когато заминава някой дълго да му маха...."

Феята е щастливка, че ви има!!!

...neverland is here!!!


not there...

страхотна си :))) как само го завъртя ;)

впечатлението за теб, като безкомпромисна кучка вече е безнадеждно развалено, но стихотворението е супер:)
най-ми харесана онези за тряскането с Аткасук и купуването на мъже..
една бира от мен следващият път :)

celuvam te i te obicham,pazi se!