„Поздравления. Играта свърши”...

Това бяха последните му думи.

И двамата знаехме какво означават - експериментът беше приключил. Успя да ме превърне в това, което искаше - разви сетивата ми, научи ме да не се страхувам, показа ми, че разголването може да носи радост и някъде между разговорите се бях превърнала в заплаха за него. Някъде там, бях открила уязвимото дете, което е и което наранява, с надеждата някой да се сети, че го прави защото търси изцеление.

Игра си с мен дълго, а аз се привързах към кукловода си.

Казваше ми да не живея неговия живот, а аз слушах и изпълнявах и откривах нови и нови хора и усещания.

Заповядваше ми да бъда добра и аз ставах все по-добра и по-добра.

Обиждаше ме, но мазохистът в мен беше щастлив и доволен, защото след всяка обида и нанесена рана, той изрязваше, почистваше и целуваше, за да заздравее и да продължа напред излекувана, но със спомена за болката.

Лекуваше ме...бавно, но целеустремено. Не ми позволи да направя нищо за него – говореше се само за мен – за моята болка, за моите сълзи, за моите успехо. Усещах го толкова близо до себе си, толкова топъл и толкова истински и в същото време – докосвах само части от него – онези, които беше безопасно да докосвам.

Познаваше ме – и двамата знаехме, че никой не ме е познавал така добре както той. Случи се, защото той единствен влезе в мен и пожела пълна обиколка на цялото ми същество. Показах му прашните лавици на споделеността, захвърлените надежди, усъвършенстваният цинизъм, перфектната ирония, пресъхналата любов, затрупаните разочарования. Беше любопитен – не спираше да размества и ровичка. Правеше го с всичко – пъхаше дълбоко пръст в раната на самотата ми, завърташе го и тя започваше да кърви, като през цялото време ме гледаше в очите и ми казваше че това е за добро.

Перверзна игра на двама луди самотници.

 Игра, която свърши и краят и не ме направи щастлива. Светещият надпис ме накара да се задуша за пореден път. Да гледам безжизнено и да усещам сълзите си, навсякъде по лицето ми. Играта свърши, защото той се изплаши и сложи край, преди да е станал уязвим. Свърши, защото не пожела да ми се довери. Свърши, защото ако продължеше щеше да навлезе в непознати територии, а там илюзията за контрол не съществува – има единствено минимален пакет от умения за импровизация, които трябва да притежаваш, а той не знаеше чий пакет е по-пълен и кой от двама ни е по-добър. Изплаши се и избяга.

Поредният мъж, който си тръгна, защото бях станала добра, колкото него и бях заплаха.

Поредният, който не повярва че мога да бъда вълшебница и лекувам.

Поредният, който ми показа красотата и ме захвърли на сметището – гола и сама.

Поредният, който ми помогна да бъда по-добра в игрите и да се превърна в машина – безчувствена и безпътна.

А ми казваше “Ti voglio bene” и аз му вярвах. Питаше ме искам ли да тръгна с него и аз бях готова да го направя.

Лудост, присъща единствено на хората с убити души, които ги съживяват благодарение на интелигентната перверзност, за която се хващат като удавници за сламка, знаейки, че тази сламка е илюзорна, че пропуска вода и ги завлича още по-надолу.

Перверзна игра, която свърши.

Игра, в която няма победител – има само болни и разочаровани хора, криещи самотата и безверието си зад воала на безразличието и сарказма.

Ниво, което минах. 
Игра, която превъртях...и в която се срещнах с едно момче, изплашило се от действителността. Момче, което си тръгна, така както се беше появило - внезапно, завладяващо и неповторимо. Въпросът е до кога ще бяга и какво му носи бягството...това обаче е друга игра...

...Няма не заменими ,има неповторими!!!
Това е най-хубавото на живота-прави някои преживявания специални и запомнящи се и ,за да не се получава пагубно пристрастяване тези "неповторимости" свършват и така дават възможност за следваща,нова....
Не си затваряй сетивата,има кой да те накара да ги изполваш...отново,но по по-различен начин,скачай в новата "неповторимост" :))))
Поздрави!!!

а какво, на теб и на него, носи съдбата - това е друга игра...

:):):):):)

искаш ли да ти кажа нещо опимистично звучащо,нещо сладникаво?Няма.Няма.Няма.Много неща"няма".Съжалявам и знам,че ти е трудно...