Здравей отново Любими, Не съм ти писала отдавна. Не защото мислех по-малко за теб или пък защото бях твърде заета. Не, скъпи! Просто не исках да те задушавам с отчаянието и болката си.  Любими, не спирам да гледам звездите и да мечтая да те срещна, но се изморих. Търсих те...търся те...срещах се с толкова много мъже, на които дадох толкова много и от които не взех нищо, просто защото нямаше какво да взема. Загубих музата си, скъпи. Докато бродих сама и усещах как сълзите ми замръзват докато се стичат по лицето ми, осъзнах, че се загубих. Не зная къде съм. Не зная коя съм. Не зная какво съм. Как тогава да се открия? Знаеш ли, често играя една игра. Докато се прибирам пеша и плача, си представям как сълзите ми стават диаманти, като сълзите на принцесите в приказките, но това не ме прави по-щастлива, защото теб те няма. Искам да споделям всичките глупости, плод на болното ми и шантаво съзнание с теб. Искам да те целувам, докато се усмихвам и да извървиш с пръст диамантените пътчета под очите ми. Любими...не мога повече...задушавам се в самотата си и ставам безчувствена. Виждам късчета от себе си навсякъде и гледам безразлично как кръвта ми се стича и в момента по клавиатурата. Знаеш ли, защо любимото ми обръщение към хората, на които държа е „слънце”? Защото то дава живот, стопля и разтапя ледовете. Моля те, Слънце, появи се защото умирам и защото може да ме няма като се появиш – може да си закъснял. Може да е останала само безчувствената и цинична обвивка на истинското ми „Аз” и защото тогава сигурно ще ти се присмея и ще си тръгна. Не знам какво повече да направя, Любими. Вървях пеша и те търсих в погледа на хората, с които се разминавах. Возих се в градския транспорт и се усмихвах на всяко момче, което ми даваше билета си на слизане или просто ми се усмихваше. Срещах се с много хора и станах виртуоз в срещите. Проверявах всички ъгли, защото си мислех, че може би си там и просто ме наблюдаваш. Посетих много театри и кина, защото знам, че обичаш изкуството и се надявах съдбата да ни даде билети на съседни места. Пих бира и вино в много заведения, а понякога се давех и във водката си, ухаеща на билки и си представях как пием с теб и тичаме боси по поляната. Какво още да направя, за да те открия? Умирам, Любими. Моля те, спаси ме. Намери ме. Моля те.     Има ли сервизи, в които мога да си платя, за презареждане с вяра и оптимизъм? Има ли знаци, които да ми покажат пътя към теб? Има ли карти, които да следвам, за да се намеря? Има ли кристална топка, в която да погледна и да науча повече за теб? Има ли те или си поредната ми илюзия? Има ли ме или съм плод на коварна игра, в която победител ще е цинизмът и студенината? Има ли щастлив край? Има ли истинска Любов? Излъжи ме, Любими. Спаси ме.

Песента ни, Любими.

Всеки търси нещо ,някой но определено когато спреш да търсиш този някой те намира определено и твърдо съм се обедила в това

http://www.youtube.com/watch?v=_EL7c5N1oRc

http://www.youtube.com/watch?v=jkGOsIjLqPo

:):):):):)

Пакост,може ли да те изплагиатствам...искам да изпратя това писмо до моята бъдеща любима,която още не ме познава и не знае за съществуването ми.

"Слънчице,където и когато и да си-обади ми се,чакам те...!!!

:)
ПОздрави ,Пакост и благодаря ,че написа мислите ми!!!

Колко точно описание... на терзанията ми. Търся го навсякъде, пробвам тук и там. И в момента съм празна. Страх ме е, че ще го подмина. А така го чакам.

ако и сега не дойде този Любим,мисля да ходя да го търся вече с точилката...амахаа

taka kato te cheta razbiram kolko pbarkana dushichka si.Sreshtash se s razni muje, visokoumnichish (veroiatno sas sasthia cvetusht ezik kakto tuk) i s tiah i...nishto chudno che si sedish sama.Dokato se ogledash...i shte stanesh na 30, a vsichkite ti poznati veche shte sa semeini. Vkliuchaia i vaprosnia "tvoi liubim", za kogoto pishesh tuk.Uspeh v nadprikazvaneto vse pak!:)

Красиво :)

И аз си търся нещо красиво. Дано намерим..