Снощи се разхождах – дълго и продължително. Не, че го исках, ама имах среща, за която закъснявах 30 минути и подходящ градски транспорт, който не идваше, та се метнах на нещо, което ме закара някъде, откъдето трябваше да се тътря доста дълго време до мястото  на срещата.

А то, мястото де, незнайно как беше променено и беше ситуирано там, където можеше да стигнеш с градски транспорт само ако си голям късметлия, т.е., ако дойде точно определеният и единствен тролей от всичките таралясници, които спират на моята спирка.

Та така...ясно е, че тролеят не дойде, мястото беше на майна си/според представите ми в момента/, закъснявах много и започнах да побеснявам, ама много....

Така бясна и дълбоко растроена,  при следващото обаждане на чакащата ме персона, казах:

-         Слънце метнах се на 5-ца, нямаше 1-чка.

Отговорът не беше така мил, както очаквах...

-         Ти луда ли си, ще се дундуркаш още 100 часа и ще ми се появиш след 200.

-         Няма, слънце, не се притеснявай – слизам на “Графа” и съм при теб след 15 минути.

-         Ма защо на “Графа”? “Одеон” ти е по-близо – слез там.

Като един типичен наивник слязох на “Одеон” и видях как тролеят ме подминава и продължава в посоката, в която търчах.

Гневната ми природа и силно псуващата личност, които обикновено спят и хъркат, полузадушени от опримизма ми се събудиха и започнах да благославям наред, като не пропуснах и тъпите тролеи, минираните тротоари, но най-вече влачещите се хора, в които се блъсках. Чудя се защо се блъскам в хората и като как така, те решават в последния момент да свият в посоката, към която аз съм се устремила...загадка някаква...лично моя си, а не вселенска, но ме човърка.

 

Та бях мокра, изнервена, пръхтяща и рошава, а на всичкото отгоре се оказа, че не знам къде точно е въпросното заведение, та ми се наложи да питам и задавайки въпросчета налетях точно три пъти на хора, които не го знаят къде е това заведение.

Добре де, мамка му...казаха ми, че няма начин да попадна на човек във възрастовата граница 19-35, който да не го знае, ама ето на - пак се изненадах от себе си – уцелих ги...цели трима.

Накрая едно момче, виждайки нещастието ми дойде и ми каза къде се намира, а аз толкова невярващо и малоумно го гледах, че сигурно реши че съм наследница на дългогодишна служителка в местната лудница.

 

След този натрупал се за 40 минути емоционален заряд, исках да крещя. Не само това. Молех се истински, като видя персоната, благодарение на която попаднах в тази ситуация да бъда умерена и уравновесена.

И така...с един час и десет минути закъснение се озовах във въпросното култово заведение, което аз като некултова особа не познавах и седнах на масичката. Чаках и мълчах...ама от онова мълчание, което подсказва буря и то огромна. Чух “Здравей, как си? Попочаках те”...засмях се и отвърнах “Е, аз пък се поизмъчих. Квит сме”...и после не се сдържах.....с хладна усмивка и зле прикрито раздразнение казах:

- Искам да ти задам четири въпроса. Първо, защо след като шибаната ни среща беше на Попа ти ми се замъкна тук – по тази логика можеше да се срещнем на Сточна гара – щеше да ми е по-лесно да стигна? Второ – как реши, че кино “Одеон” ми е по-близо от Гурко?” Трето – защо не ми каза, че не е нужно да обикалям целия район, а мога да мина  по един път, който да ми спести 15 минути? И четвърто – как си, изгледаш много добре, да не би да е защото се радваш да ме видиш?

 

След тази ми тирада видях усмивка и чух отговор “ И аз се радвам да те видя” и започнах да се смея... всъщност изкарах една прекрасна вечер, докато не ми се наложи да се придвижвам за една друга среща и не изпаднах в същата ситуация, но този път предпочетох да закъснея, да вървя пеша и да се наслаждавам на натежелите от снега дървета, на нощна София, която изглежда прекрасно, на групите млади и смеещи се хора и осъзнах едно – всичко може да е толкова прелестно и красиво, зависи как се чувстваш и какво търсиш и дали са те вдъхновили J))

1. Не си уговаряй среща с Радост.
2. Ако е неизбежно да се уредиш среща с Радост, остави я да избере часът, мястото и транспорта.
3. Ако точка 1 и 2 са неизбежни, не й давай съвети за придвижване, ако ще и да се е забутала и на луната.
4. Ако точки 1, 2 и 3 са неизбежни, изпий 3 водки, докато дойде, за да е по-мек удара...
5. Ако точки 1, 2 и 3 са неизбежни, а 4 не помогне, не чети блога й, за да не ти стане мъчно за теб си.

Иначе радоске, много добре си написала в заглавието "опит за хепиенд" - хепиендът ти стои изкуствено поставен, за миг дори си помислих, че е ирония :)
Поздрави

да говориш на кака си,а? :РРРР
Не си уговаряй среща с Радост! Хммммм, искаш да кажеш - изненадвайте я у тях или в офиса. В краен случай я пресрещнете на спирката, защото тя често виси там ;)))

По другите точки нямам много забележки, освен че е хубаво консумирането на водки да е съобразено със способността да носиш наалкохол, защото ако си ми пиян и залян, колкот ои да си си подложил - ударът няма да е мек ;))))

А за финала...да, опит е...и е ирония..защото след гнева, бесовете и всички идиотщини оставаш отмалял и наслаждаващ се на околността :)))
Поздрави ;))))

страхотна си... :)

трябва винаги да отиваш на мястото което ТЯ знае, така ще може да искаш компенсационен секс заради това че си чакал, а сега ТОЙ е виновен.

ама много ги разбираш тези работи ти...направо не е истина...има ли спецални изисквания към компенсационния секс?

Mace,4etoh i drugo pisano ot teb....ti si mi mnogo zabavna!Mila,struva mi se,4e ne znae6 elementarni pravila za posledovatelnite sre6ti....to kato cialo e edno: Purvata persona,s koiato triabva da se vidi6,e zaduljitelno da doide da te vzeme ot ku6ti taka pone niama da riskuva6 vmesto da se "metne6" na ne6to,za da pristigne6 na vreme na mistoto,da se "metne6" pod ne6toto!Smiatam,4e i vun6niat ti vid 6te6e da e mnogo po-dobur,a ne: "мокра, изнервена, пръхтяща и рошава"t.e opredeleno si prili4ala na neubozdana kobila!Lo6o za teb!A vtorata persona prosto triabva da doide da te vzeme ot miastoto,na koeto si sediala posledno!Probvai sledva6tia put,6te vidi6,4e e lesno,udobno,evtino i bez nervi!

както казваш - да, не знам елементарни правила, но това са твоите, а не моите правила.
Да, може да съм била с вид на кобила, но пък сладка кобила и освен това никога не съм била фен на вземанията с кола от централи столични булеварди, а за съжаление място за паркиране в центъра се намира трудно.
А за евтиното...ми не ми излезе скъпо, но за нервите си права...ще трябва да мисля друг вариант ;)))

Mila,ne bi triabvalo da te interesuva koi i kude 6te si nameri miasto za parkirane!Nie jenite dopuskame mnogo gruba gre6ka kato postoianno se opitvame da svedem opredeleni situacii do minimum usilia za opredeleni personi! Na 99% ot personite im e adski udobno,a kogato ti e udobno s ne6to ili niakoi,prosto zabravi6 da 4uvstva6 i misli6 za nego! 1:0 za otbora na personite i lo6o za na6ia!

Живота е радост, която трябва да си наложим да я израдваме докрай!

personata ot purvata sre6ta naistina ne e predpolagala kolko si se qdosala,no se radvaa,4e toku 6to otmeni porednata si sre6ta,lele,trqbva da vnimavam sledva6tiq put!OBI4AM TE,izrod!