Това е нещо, което ще види бял свят само тук, така че...ето поредната ми крайност...


Цял живот търсим разделенията и категориите. Цял живот търсим оправданията. Цял живот предпочитаме да се крием зад тях, пред това да разбием рамките и стереотипите.   Казваме си – „Този е успял защото е българин или пък защото е израснал в град, или защото е мъж, или пък защото е с богати родители, или ...” „Аз не съм успял, защото съм ром, израснал съм в село, семейството ми е бедно и т.н.”   Оправданията, които използваме са много и различни. Всеки ги пречупва през своята си призма и искам да ви покажа какво виждам аз от моето място, т.е. как изглеждат нещата от моята камбанария.   Ромите се оправдават с българите и ги обвиняват, че са безчувствени и безсрамни. Смятат, че българите са тези, които им пречат да се развиват, изолират ги, принуждават ги да стават крадци и престъпници и т.н. И така, ромите очакват българите да се оттеглят и да ги оставят да управляват. Българите се оправдават с ромите, казват че са мързеливи, крадливи и изпълняват единствено функцията „паразитизъм”. В този ред на мисли българите искат ромите да изчезнат.   Жените се оправдават за неуспехите си с мъжете и с това, че живеят в мъжки свят и от тях се очаква само да разхождат прелест и нищо повече. Мъжете пък казват, че не работят с жени и няма такива на властови позиции, защото няма достатъчно активни и компетентни дами.   Хората от града не искат да се занимават със селяни, които пишат името си с грешки. Хората от селата, се обиждат от изказванията на „гражданите” и  ги обвиняват в надменност и за всичките си несполуки.   и така докато осъзнаем, че животът ни е минал...   Сега ще ви кажа нещо... писна ми от оправдания.   Омръзна ми да ми се казва – „Да, ама ти си българка, учила си и си успяла”. Искам да попитам „А вас кой ви спира да учите?” и знам какъв ще е отговорът „Нямаме пари.” Или пък другото – репликата свързана с това, че образованието в ромските квартали и по селата е накачествено и не дава нужните компетенции. А не е ли подобно образованието и в големите градове? Няма ли безработни вишисти? Не е ли същото? Не си ли говорим отново за оправдания?   Ок, а аз ще попитам нещо друго – някой знае ли на мен като българка и на моите родители като такива, колко ни е струвало, за да се образовам? Някой интересува ли се от това на какви лишения сме били подложени? Някой знае ли, колко трудно ми беше да се озова в най-елитното училище в града, след завършено основно образование на село? Някой пита ли за това как работех, учех и правех още 100 неща, за да изкарам допълнителни пари? Виждат ли ромите нещо друго, освен българката в мен и след като не се прави, защо е необходимо аз да виждам друго в ромите, освен етническата принадлежност? Виждат ли бедните, не момичето от семейство, което разполага с доходи, а хората, които са работили цял живот, за да осигурят тези доходи и момичето, което лятото е работило в селското стопанство, за да си изкара пари за дрехите, които иска?   Ясно ли ви е, че независимо от произходът на човек, той сам избира какъв да бъде? Артикулира ли се достатъчно, че всеки един от нас, индивидуално взема решение по кой път върви – по този на оправданията  или на лишенията, по този към целта или онзи, който води до близкото кафе?   Не, не смятам, че е ясно!   Отговорът на всички въпроси е, че няма случай, в който съм общувала с роми, в който да не ми се каже, че на мен ми е по-лесно и че съм успяла, защото съм българка.   Колкото и често да съм се срещала с хора, които са с по-лошо финансово положение от моето ми се е казвало, че съм добре щото мама и татко са ме подкрепяли, били големи риби и съм извършвала мошеничества.   Репликата ми, относно оправданията, че успяват само тези от градовете е една – не, не съм успяла, но съм постигнала много и не, не съм от град.   По-младите ми казват „Ти си успяла, защото си се развивала като личност в по-различно време” По-възрастните ми казват „Имаш толкова възможности, защото сега политическата обстановка е различна и има конкуренция в заплащането” Хората, които са бедни ми казват „Ама то си така, щото можеш да въртиш далавери” Тези от малките градове и от селата пък репликират с „Всичко е заради това, че живееш в голям град и има много работа”.   Да, има много оправдания. Аз също се оправдавам – пред приятели, шефове, колеги... Често греша. Често осъзнавам грешките си и се извинявам. Нещото, което не правя никога е да оправдавам личния си неуспех с някоя друга социална или етническа група.   Нещото, което не правя е да обвинявам времето или държавата, че е толкова трудно, а се опитвам да се развивам и да продължа напред... или поне се опитвам да не я обвинявам за всичко, както правят много хора.    Хората, на които говоря, никога не се запитват какво правят успелите хора, как са постигнали успеха, колко са работили, от какво са се лишавали и т.н. Тези хора, за които говоря правят едно единствено нещо – оправдават се.   Всъщност, няма значение какво ще кажа и какви примери ще посоча. Ако Вие, които четете това нямате желание да видите истината и не искате да бъдете обективни ще измислите много оправдания и няма да повярвате в думите ми.   Това, което искам да кажа, виждайки отношенията между хората от различните социални и етнически групи е:   Докато изграждаме крепост на оправдания, разделения и категоризации ще стоим на едно място и ще затъваме в блатото на мизерията. Решението да разрушиш крепостта и да изплуваш от блатото е лично твое и не зависи от етническата ти принадлежност, пола, социалния или финансовия ти статус и  от мястото ти на раждане... зависи единствено от твоето желание и решителност. Така, че не се оправдавай, с мен и с това че съм българка, с това че съм от богато семейство или от граг и още по-малко се оправдавай с това, че си ром, от бедно семейство или от село. Ти си единственият, който си вярва,  единственият, който се обрича на нещастие и нищета и единственият, който решава как и къде да живее. Ти си този, който избира фалшивата маска и оправданията пред истината. Ти си този, който докато не спре да се оправдава, ще бъде изолиран и неинегриран, независимо какъв си, защото оправданията са омръзнали на всички... нека да започнем да си говорим истини...   Аз поставих началото за пореден път... как ще продължите, зависи само и единствено от вас, но на мен ми писна да се чувствам като изтривалка и да се оправдавам, заради това че съм това, което съм. И последен въпрос ... Успелите роми? Успелите хора от село? Успелите деца, на обикновените родители? Защо всички те са успели, а вие да не можете? Топката е при вас – вие гоните.  

Choose life. :)))

Ееее време беше!Много вярно и много правилно есе (така да го нареча)!Браво наистина ми хареса!Супер си!Пълна истина е това!Не е важно нищо освен твоите нагласи и това на какво си готов за да постигнеш целите си!Оправданията са за слабите - бъдете силни! :)

от Естрея.

Има две категории хора
Едните - за който причините са извън тях
И други - поели одговорността за себе си
Поздрав !!!

Каква пародия!
Нищо оригинално и ново под слънцето.

Защо ли...?:))

така са нещата, макар и не винаги :)
Един мултиплициран пример: децата от онзи дом, който е като концлагер - не става въпрос там за искане и действане. Става въпрос за липса на възможности. И така е в редица случаи.
А ромите - учителките се чудят как да им вкарат децата в училище, това са кофти хора, няма как да имат прогрес скоро.

проклятието на рамките

АБСУРДИ.КОМ

Тази фраза я чувам почти всекидневно. И то на доста нива. Както и бедността има доста нива. Съседа с опела е "честен" и затова няма Пежо. Оня с пежото няма яхта, защото и той е "честен" и т.н. и т.н.
Вярно е, че понякога в тези неща има известна доза късмет, но в общи линии работа и пак работа и с Божията помощ - нещата се нареждат.

НЕЗАВИСЕЩИ от нас причини. Поне някои!

Да - оправданието не решава проблемите и провалите.
ТО + търсенето на причини в други неща или хора, е най-лесния начин да се измъкне човек от отговорност и да се остави на течението, което неминуемо ще го завлече към дъното.

от причините са вътре в самите нас, проблемът е,че винаги се търсят другаде.

В тоя смисъл,човек нима няма нужда от оправдания ? Аз имам нужда от оправдания,имам нужда да знам че мога да се оправадая.Защото ако няма оправдания няма да има виновци.Съжелвям не се чуствам безгрешен.Иначе темата е хубава, но истината е различна. Какво значи да успея ? Да прекарвам 10 часа от времето си в работа да спя по 5 и да съм самодоволен от себе си на гърба на ромите и глупавите хора,който мога да манипулриам с формули теория и ...? Нима ние не сме манипулирани от по горните етажи? И да кажем, че това е житотът ни :) Ок на кого му е по добре на ромът, който има социален кръг от елементарни ежедневни нужди или на нас - "успелите" независими от родителите си с преспектива в един маниашки свят, където всичко се руши с всеки изминал ден?
Благодаря на преуспелите, който разрушават живота ми! Няма мързеливи хора - има хора с грешни навици.На всеки,който му се подаде ръка ще успее,но за съжаление ние сме много заети да успяваме и да трупаме! За да можем да се успокояваме късно вечер .. Аз имам ,Аз притежавам значи аз живея :) Истината е много далеч от това поне за мен.

изказаното мнение. А всъщност не правят ли това и учителите в момента?! - искат не само заплати, а и промени? Все пак нека се съгласим- трябва и малко късмет, за да успееш днес. Защото върлува такава шуробаджанащина за всичко, че тръпки ме побиват.....Поздрави,

Възхищавам ти се!

Във всеки човек има божествено присъствие ,тоест представител е на Бога ,но само се различаваме по това колко степени светлина или тъмнина,нюанса притежаваме в момента. По принцип Човек винаги иска нещо различно от това което има в момента.Смята че щастието е на друго място, на др.години трябва да бъде ,в др.семейство трябвало да се роди , с др.тяло,с др. ум и така нататък до безкрайност си прожектираме различни филми за наше собсвено удобствол