Беше преди много време...баща ми ме попита „Сигурна ли си, че искаш да го направиш?”...  не бях, но кимнах утвърдително с глава. Бях на седем, а въпросът бе зададен, защото исках да махне помощните колелца на колелото и да се науча да го карам, без тях. 
Не бях сигурна, не знаех дали ще се справя, но не можех да си позволя да изглеждам несигурна и бях дкъжна да опитам и да не спирам с опитите си.
Докато опитвах, баща ми стоеше в единия край на улицата и ставаше свидетел на всичко, което правех...падах много пъти, колената ми кървяха, а аз едва движех краката си. Бях решена, че няма да се прибера в къщи, без да съм доказала на себе си и на всички, че мога да се справя....... и се справих. 
  От седемгодишна съм възпитавана като воин. От тази възраст знам, че нищо не идва даром, че ако искаш да правиш нещо добре, трябва да се изпотиш, че ако искаш да успееш, трябва да се развиваш и че е много важно да имаш цел, критерии, изисквания, ресурси, резерви...и право на избор. Най-важно беше да изградиш битието си по такъв начин, че винаги да имаш право на избор и алтернативен вариант.   После пораснах, разделих се с двамата си командири и животът ми се промени. Не бях забравила философията им, но се постарах да я направя неразпознаема от тях самите.   В този етап от живота ми, целите бяха ограничени до забавлението, което ще изпитам, посещавайки поредния купон, ресурсите ми бяха универсални – бутилките алкохол, единственото ми изискване – да има „шарени” хора, а резервите – нямаше такива, все пак живеех единствено и само за купона.   В моментите, в които не бях в алкохолно опиянение и имах поносим цвят на косата се връщах при командирите си. Те знаеха какво правя, но мълчаха – стояха отстрани и се надяваха, че ще направя правилния избор. След една година баща ми не издържа и ме попита „Това, което правиш носи ли ти удовлетворение? Кара ли те да се чувстваш свободна наистина, или е просто начин да избягаш от това, което те плаши?”. Аз му казах, че ми говори глупости и че поколенческите различия, съчетани със старческото му оглупяване го правят смешен в очите ми... тогава видях болката в неговите...каза ми единствено „ Ти не си воин, ти си дезертьор”.   Това беше репликата, която преобърна живота ми, събуди сетивата ми и ме накара да се огледам назад – в миналото, да се погледна в огледалото и да видя настоящото и да си представя бъдещето. Спомних си за това как ме учеше да карам колело и за въпросът му „Сигурна ли си?” и го зададох сама на себе си. Да, бях сигурна, че не съм дезертьор и че мога да го докажа.   Всеки следващ момент в живота ми бе поредната битка от която излизах повече или по-малко окървавена, изтощена, пораснала и много повече войник, отколкото са много мъже, служили в казармата. Правех нещата така, че винаги да следвам целите си, но и да имам право на избор.   Сега? Сега ми казват, че плаша, че съм твърде амбициозна, че съм месомелачка, че трябва да бъда слаба, че не отговарям на очакванията, а аз искам да попитам кажа само, че фактът, че си войник не означава, че не плачеш, че не си слаб и че не те боли.   Сега? 
Почти двадесет години след като се научих да карам колело, продължавам да чувам същия въпрос от членове на семейството ми, от приятели и от самата себе си. 

Сега? Сега имам очаквания...очаквам поведение, подобно на това на баща ми преди много години – виждаше кървящите ми колена, умората, болката, сълзите, но беше на улицата – стоеше там и когато успях да запазя равновесие върху колелото, беше заедно с мен и сподели радостта ми, а след това ми подаде марля и кислородна вода. Казах му „Видя ли? Успях!”, а той отговори „Сега ще те боли, раните ще зарастват дълго, но удовлетворението от това, че си успяла ще притъпи болката, а белезите ще ти напомнят, че си спечелила поредната битка”... бях на седем... сега съм на 26... Сигурна ли съм? ...Повече, от когато и да е било в това, че съм длъжна да опитам и да довърша започнатото...  

Ти можеш!

:):):):):)

Кое е започнатото от теб, това че се зблъскваш с живота както другите? Всички го правят...
Очаквах че си започнала нещо по-различно, нещо емоционало, като духа ти. Мисля че го търсиш, само това. Само това?

Buket,
колкото и да уважавам мнението ти, ще си позволя да ти кажа, че ако исках да говоря за конкретни неща, щях да ги напиша...оттук-нататък какво съм започнала, как, защо, от кога, колко ще ми струва и т.н. засяга само мен и близките ми, така че, ако обичаш, не ми казвай какво съм искала да кажа, защото мисля че знам по-добре какви са мислите и чувствата ми, а какво си очаквал...хм, прочете ли аз какво очаквам? ;)))

за Soldier of fortune...
Ако нямаш-няма да ти ги пратя...:)
Това,от което имаш нужда,ама не само,но най-вече,е да се чувстваш значима в собствените си очи и в очите на другите хора.Щото можеш,знаеш и искаш,а най-вероятно се занимаваш с дребнотемие някакво...
И сега ти е времето за промяна,войни и битки,кръв по коленете...изразявам се алегорично...и всякакви други неща от тоя род...
Макар,че и тогавя няма да мирясаш,вервай ми,имам опит в тези изживявания...
Ама...живот,кво да го правиш,все трябва да се живее някак,нали...?
:)))

Успех, стискам ти палци. :)))

Не можах да схвана всичко, което си писала, но поне чувствам насоката. Бъди нежен воин и ...успех.

Помня веднъж под един пост някакъв тип като каза "тая пакостинка е мъж" и ти не бе, жена съм, той мъж си, и така спор в 3-4 реплики :-)
Много хубаво си го написала горното, но мисля че не отива на една жена да е такава. Поне мен такива жени не ме привличат. И не казвам "плашат ме" щото разни женоря ще кажат "бе те комплексарите се плашат от силни жени" - просто не ме привличат, не са женствени.
Пък и какво му е толкова трудното на живота, та чак толкоз да трябва да се борим с него? Дай с усмивка малко :-) Животът може и да е песен ;-)

засега нямам нужда от точно тези телефони, ама ако имаш контакти в някое ТВУ /ако още се казват така/, можеш да ми ги дадеш, че да ходя и да им разкажа играта :))), а за мирясването - прав си...кво да правиш - игра на шило и торба в нов вариант :)))

@Mitakat,
много благодаря :))), като се оправя ще ти пиша, за да пуснеш палците, че да не се деформират от толкова стискане необратимо :)))

@Blagorodnik,
нали знаеш, че жените са по-опасни воини от мъжете, именно защото оръжията им са нежни :)))
А за разбирането - споко, и аз понякога трябва да се прочета поне три пъти, за да разбера :)))

@Stone,
много помниш бе момче... тцтцтц, завидна памет :)))
А какво отива или не на една жена е спорно - зависи в кой свят живееш - в този на мъжете-мъже или на мъжете-путки. Докато мъжете развяват гордо путки, вместо пишки - жените ще са мъже, а какво те кефи е друг въпрос и да...животът не може, а е песен :)))...тра-ла-ла, качих се на двуколката сама ;)))