Не можех да повярвам. Вървях по улиците, гледах хората и се опитвах да приема реалността, такава каквато е.

Бях станала кучка. Не мъжемразка – кучка.

Почти всяка вечер излизах с различен мъж, с повечето флиртувах безогледно и им се надсмивах. Нямаше значение какво работят, колко интелигентни са, колко забавни, нямаше значение какви са... щом бяха срещу мен трябваше да си поиграя с тях, да излея разочарованието и болката си отгоре им, да се почувствам добре гаврейки се с тях и после да осъзная, че съм станала развалина.

Вървях по улицата и гледах, нападалите по булеварда, кестени. Бяха толкова красиви – кафяви и лъскави...като малки очи, загубили стопаните си, гледащи ни любопитно и закачливо. Наведох се и взех един...стиснах го силно в ръка и усетих топлината, коятоми даваше. Всъщност това беше моята топлина, но това нямаше значение – беше топлина, нещо което не бях усещала отдавна.

Кога за последен път позволих да ме прегърнат? О да, беше преди много време...беше преди много залези и преди още повече самотни изгреви...беше подарила всичко и получила нищо...беше празна и гола. Прикриваше голотата си с цинизма и иронията си – беше станала много добра. Странното е, че другите харесваха много повече кучката, отколкото  момичето, което виждаше очи, вместо кестени. Те разбираха кучката и се бореха за това да я укротят, а момичето – тя беше просто една космическа принцеса – непозната, незабележима, нежелана...неразбрана.

В началото излизаше с мъже, защото искаше някой просто да я прегърне, за да усети отново топлината на тялото, обаче те – мъжете искаха повече. После започна да обещава всичко, което те искаха – то беше в погледа и, в начинът по който прехапваше устните си, когато се притеснеше, в еротичния танц на пръста и – с кичур коса, схванал се мускул на врата и, с полата... обещаваше всичко, а те бяха щастливи и искаха да получат част от това перверзно удоволствие, за което тя загатваше. А тя искаше само една прегръдка – някой да я гушне и после щеше да му даде всичко.

После спря да се надява – вече знаше, че няма да получи прегръдка. Започна да излиза с много мъже – установи, че ако задушиш надеждите и ги замениш с чисто рационални очаквания ще си по-удовлетворен. И така, от всяка среща тя очакваше – забавление, смях, изпотена чаша и студено питие, очакваше поредния обект, с когото да се забавлява.

А тях ги имаше...имаше толкова много самотници, хора които търсеха същото каквото и тя, или почти същото но никой не и даде това, от което имаше нужда тогава, защото сега вече няма нужда от това. Хората търсеха някой, с когото д разговарят, който да им покаже, че ги цени такива, каквито са те и тя го правеше. Същността и обаче искаше, а не можеше да получи необходимата и доза присмех и затова – задаваше въпроси и прикриваше иронията си, зад видим интерес. Обстрелваше ги със сарказъм и от всеки въпрос, който задаваше се показваше студа в сърцето и, но те и отговаряха – чинно и послушно.

Тази вечер беше с поредния мъж, бяха пили поредните коктейли, бяха говорили обичайните неща, а тя се беше изгаврила с него за пореден път. Той беше щастлив -  не искаше нищо повече от това, което тя му даде и беше толкова щастлив.

А може би не беше такава кучка, може би всъщност само даваше онова, което мъжете търсят? А тя беше много добра актриса – най-добрата.

Продължи по пътя...отново не откри отговора на въпросите си. Кога стана такава и защо?

Всъщност знаеше отговорът беше прост -  не можеше да бъде с този, с когото иска и не срещаше онзи, когото търси.

Всичко друго беше пълнеж и тя просто се възползваше от нещата. Беше започнала да се забавлява да го прави и беше се превърнала в кучка. Вървейки по пътя беше забравила какво е да прегръщаш и да те прегръщат...какво е да обичаш и да е споделено... Къде е този когото търси? 
Желанието и е, когато го срещне да има поне някакъв спомен от това, което е била, едно късче, което да му даде, а то да му разкаже колко прекрасна е била и докато той слуша, тя  ще се надява той да и повярва, а после... няма после....

Малкият кестен, все още беше в ръката ми – парещ и усмихнат... преди три дни един човек ми каза, че призванието ми е да лекувам човешките души...
...дали кестенът може да излекува моята?

Много добра изповед. Успех с намирането на Mr. Proper ;)

Върни се докъто можеш!Защото повярвай ми ще дойде време ще искаш но няма да можеш.А кучка не се става те се раждат и умират кучки.Не си станала просто си се затворила за доброто което е около теб обикаля и иска да влезне и да стопли сърцето ти!
Желая ти щастие!

pakostinka, така става в живота... И други "кучки" го правят. Не си единствената! Горе главата и стискай силно кестенчето, миличка! Това, че в теб има останало добро, копнеещо да го прегърнат момиче показва само едно - никой, колкото и да те е наранил не може да ти онеме душата! Силна виртуална прегръдка от мен!

Успех и на теб, и на себе си пожелавам...в измъкването от този лабиринт от НЕчувства и въпроси без отговори. Човекът, който ще ти даде това, което търсиш ще гонаправи само с един жест - с прегръдката, която ще те накара да си спомниш каква си била и да бъдеш такава.
Усмивки от мен!

без да разбера съм станала "анонимен" отговор ;)

че кучките са по-щастливи. Вярвай в доброто , обаче и гледай само напред. Обвивката е преходна, а душата вечна. Успех в отстояването на честта

Малко трудно ми е да повярвам,че в борбената Пакостинка ще надделеят чувства на несигорност, обърканост, дори и на отчаяние.
Трудно ми е, но знам, че почти всеки, навлязъл в дебрите на живота, там където е кипежа, може да бъде обхванат от подобни чувства. Това става според мен, защото в примамливия живот се навлиза просто ей така, сякаш е хубава градина. Да, там има хубави плодове, но живота често е коварен.
Ами хора има коварни там, или накратко казано, държавната ни градинка никак не ни е подредена.
Затова там трябва да се влиза подготвен...и духом и телом. Мисля че ти Пакостинке пристъпваш в живота с повече чувства, емоции, пламък, но те горят и обезсилват тялото. Затова отново излиза баналния вече за някои израз 'Закалявайте душата и тялото'. Банален но който го подмине, живота не му прощава. А закаляването това е спорта, за мен спорта 'йога', с ежедневно подържане на
Дишане, асани, релаксация и правилно хранене.Чудесна закалка за душа и тяло. И да знаеш, тогава ти си над живота.

Ох, жените често им се налага да поемат мъжки професии...грубата политика е една от тях, работа сред невъзпитани хора, работа претоварена и физически и психически. Много жени направо се експлоатират, страданията им не се чуват...
Понякога се възхищавам на жените, сякаш усещат живота по реално от мъжете, техните решения са по правилни, често се съветваме с тях.
И ако някъде в дадена държава се налага промяна, ще заявя отговорно, че жените могат да направят много, много за нея.

кестенът е кестен; слънцето е слънце; ти си ти;
ако слънцето напече кестена, той ще се спука. ако ти държиш кестена, той ще се затопли. ако слънцето огрее теб, ти ще се усмихнеш. кестенът е просто кестен докато ти не го превърнеш в нещо друго, както си превърнала теб в нещо. в момента, в който престанеш да мислиш за него, той отново се превръща в просто кестен.
кучката и кестенът са едно и също - студено тяло, което разчита на топлината на другите. престани да мислиш за кучката в теб и се усмихни на слънцето, така ще дадеш от твоята топлина на останалите... и те ще ти се зарадват! и кестенът ще продължи да се усмихва ;).

Абе на самоубийство ми прилича цялата работа.
Вземи се в ръце, щот няма машина на времето.

и всичко е преход от едно състояние в друго!запази доброто момиче в себе си,защото кучки има много,но душата в теб е една и уникална,не се поддавай на сивата реалност.................запази топлината в сърцето си!

Любов като картов,
разрежеш го...суров! Хайде,върни се при хората!
.... .... .... .... ... ....Те ще ти носят...умората!

Когато дадеш душата си, мечтите си, надейдите си, мислите си, чувствата си и т.н. на някого, който не го е оценил и не ти е дал поне мъничко, ама съвсем мъничко от това, което ти си му дал. Защото в такъв момент и най-малкото те радва безкрайно много. Тогава се превръщаш в кучка, както го е дефинирала Пакостинка. Ставаш безразличен, сякаш искаш да бъдеш истински но нещо те спира, някаква преграда. И цялата тази болка те кара да се отнасяш безсърдечно така както са се отнесли към теб. Нямам представа как се преодолява това, но ако някой знае нека сподели. Защото Слънцето не помага, гледам го, усмихвам му се и в следващия момент идва отново болката и студенината. Сякаш не мога да разруша тази ужасна преграда...

Търсенето на любовта е трудно, но търсещият намира. Невероятно добре е написано. Навява някаква тъга. Усмихни се. Името ти е пакосливо. Търсиш ли с тъгата за старото и без надежда, че ще откриеш, няма да намериш.
Болката описана от sunlit ще те гони, докато не разбереш, че нещата се случват, но лъжливото щастие е най-лошото. Тогава ще разбереш защо да си с някой, който не смее да ти каже, че не иска да е до теб, е по-лошо от това да си сам и да търсиш друг. А, затворен в черупката на страха да не се опариш пак, не усещаш как прогонваш тези, които искат да ти дадат маст от себе си. Дано твоето око-кестен ти помогне да погледнеш към самата себе си и това, че всеки заслужава щастие.

но кучка е заемка от америкън кълчър, некакси саундс лайк каручка и бучка:)

Веднъж един човек (на когото много държа, btw), ми каза: "На хубавите хора им се случват хубави неща." Иска ми се да вярвам в това.
И на теб го пожелавам!!!

да си кучка. За това го правиш. По-добре недей. Играеш ролята на виртуалната "пакостинка". По-добре недей. Бъди си Радостина.

http://essencebulgaria.org/BG/kym_syshtnostta.asp

CAPTCHA: snit