2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. getmans1
13. missana
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Прочетен: 3758 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2007 15:58
Не можех да повярвам. Вървях по улиците, гледах хората и се опитвах да приема реалността, такава каквато е.
Бях станала кучка. Не мъжемразка – кучка.
Почти всяка вечер излизах с различен мъж, с повечето флиртувах безогледно и им се надсмивах. Нямаше значение какво работят, колко интелигентни са, колко забавни, нямаше значение какви са... щом бяха срещу мен трябваше да си поиграя с тях, да излея разочарованието и болката си отгоре им, да се почувствам добре гаврейки се с тях и после да осъзная, че съм станала развалина.
Вървях по улицата и гледах, нападалите по булеварда, кестени. Бяха толкова красиви – кафяви и лъскави...като малки очи, загубили стопаните си, гледащи ни любопитно и закачливо. Наведох се и взех един...стиснах го силно в ръка и усетих топлината, коятоми даваше. Всъщност това беше моята топлина, но това нямаше значение – беше топлина, нещо което не бях усещала отдавна.
Кога за последен път позволих да ме прегърнат? О да, беше преди много време...беше преди много залези и преди още повече самотни изгреви...беше подарила всичко и получила нищо...беше празна и гола. Прикриваше голотата си с цинизма и иронията си – беше станала много добра. Странното е, че другите харесваха много повече кучката, отколкото момичето, което виждаше очи, вместо кестени. Те разбираха кучката и се бореха за това да я укротят, а момичето – тя беше просто една космическа принцеса – непозната, незабележима, нежелана...неразбрана.
В началото излизаше с мъже, защото искаше някой просто да я прегърне, за да усети отново топлината на тялото, обаче те – мъжете искаха повече. После започна да обещава всичко, което те искаха – то беше в погледа и, в начинът по който прехапваше устните си, когато се притеснеше, в еротичния танц на пръста и – с кичур коса, схванал се мускул на врата и, с полата... обещаваше всичко, а те бяха щастливи и искаха да получат част от това перверзно удоволствие, за което тя загатваше. А тя искаше само една прегръдка – някой да я гушне и после щеше да му даде всичко.
После спря да се надява – вече знаше, че няма да получи прегръдка. Започна да излиза с много мъже – установи, че ако задушиш надеждите и ги замениш с чисто рационални очаквания ще си по-удовлетворен. И така, от всяка среща тя очакваше – забавление, смях, изпотена чаша и студено питие, очакваше поредния обект, с когото да се забавлява.
А тях ги имаше...имаше толкова много самотници, хора които търсеха същото каквото и тя, или почти същото но никой не и даде това, от което имаше нужда тогава, защото сега вече няма нужда от това. Хората търсеха някой, с когото д разговарят, който да им покаже, че ги цени такива, каквито са те и тя го правеше. Същността и обаче искаше, а не можеше да получи необходимата и доза присмех и затова – задаваше въпроси и прикриваше иронията си, зад видим интерес. Обстрелваше ги със сарказъм и от всеки въпрос, който задаваше се показваше студа в сърцето и, но те и отговаряха – чинно и послушно.
Тази вечер беше с поредния мъж, бяха пили поредните коктейли, бяха говорили обичайните неща, а тя се беше изгаврила с него за пореден път. Той беше щастлив - не искаше нищо повече от това, което тя му даде и беше толкова щастлив.
А може би не беше такава кучка, може би всъщност само даваше онова, което мъжете търсят? А тя беше много добра актриса – най-добрата.
Продължи по пътя...отново не откри отговора на въпросите си. Кога стана такава и защо?
Всъщност знаеше отговорът беше прост - не можеше да бъде с този, с когото иска и не срещаше онзи, когото търси.
Всичко друго беше пълнеж и тя просто се възползваше от нещата. Беше започнала да се забавлява да го прави и беше се превърнала в кучка. Вървейки по пътя беше забравила какво е да прегръщаш и да те прегръщат...какво е да обичаш и да е споделено... Къде е този когото търси?
Желанието и е, когато го срещне да има поне някакъв спомен от това, което е била, едно късче, което да му даде, а то да му разкаже колко прекрасна е била и докато той слуша, тя ще се надява той да и повярва, а после... няма после....
Малкият кестен, все още беше в ръката ми – парещ и усмихнат... преди три дни един човек ми каза, че призванието ми е да лекувам човешките души...
...дали кестенът може да излекува моята?
Желая ти щастие!
23.09.2007 15:28
Усмивки от мен!
Трудно ми е, но знам, че почти всеки, навлязъл в дебрите на живота, там където е кипежа, може да бъде обхванат от подобни чувства. Това става според мен, защото в примамливия живот се навлиза просто ей така, сякаш е хубава градина. Да, там има хубави плодове, но живота често е коварен.
Ами хора има коварни там, или накратко казано, държавната ни градинка никак не ни е подредена.
Затова там трябва да се влиза подготвен...и духом и телом. Мисля че ти Пакостинке пристъпваш в живота с повече чувства, емоции, пламък, но те горят и обезсилват тялото. Затова отново излиза баналния вече за някои израз 'Закалявайте душата и тялото'. Банален но който го подмине, живота не му прощава. А закаляването това е спорта, за мен спорта 'йога', с ежедневно подържане на
Дишане, асани, релаксация и правилно хранене.Чудесна закалка за душа и тяло. И да знаеш, тогава ти си над живота.
Ох, жените често им се налага да поемат мъжки професии...грубата политика е една от тях, работа сред невъзпитани хора, работа претоварена и физически и психически. Много жени направо се експлоатират, страданията им не се чуват...
Понякога се възхищавам на жените, сякаш усещат живота по реално от мъжете, техните решения са по правилни, често се съветваме с тях.
И ако някъде в дадена държава се налага промяна, ще заявя отговорно, че жените могат да направят много, много за нея.
ако слънцето напече кестена, той ще се спука. ако ти държиш кестена, той ще се затопли. ако слънцето огрее теб, ти ще се усмихнеш. кестенът е просто кестен докато ти не го превърнеш в нещо друго, както си превърнала теб в нещо. в момента, в който престанеш да мислиш за него, той отново се превръща в просто кестен.
кучката и кестенът са едно и също - студено тяло, което разчита на топлината на другите. престани да мислиш за кучката в теб и се усмихни на слънцето, така ще дадеш от твоята топлина на останалите... и те ще ти се зарадват! и кестенът ще продължи да се усмихва ;).
Вземи се в ръце, щот няма машина на времето.
разрежеш го...суров! Хайде,върни се при хората!
.... .... .... .... ... ....Те ще ти носят...умората!
27.09.2007 20:04
Болката описана от sunlit ще те гони, докато не разбереш, че нещата се случват, но лъжливото щастие е най-лошото. Тогава ще разбереш защо да си с някой, който не смее да ти каже, че не иска да е до теб, е по-лошо от това да си сам и да търсиш друг. А, затворен в черупката на страха да не се опариш пак, не усещаш как прогонваш тези, които искат да ти дадат маст от себе си. Дано твоето око-кестен ти помогне да погледнеш към самата себе си и това, че всеки заслужава щастие.
01.10.2007 11:39
И на теб го пожелавам!!!
23.10.2007 14:47
CAPTCHA: snit
2. Тя е мама си джейс
3. Квалитетен пич, който си струва да познавате ;)
4. Романтичен човек, който пише за бизнеса :)
5. Иронията и гледната точка, които харесвам
6. Каменното момче
7. Епа има си блог момчето :)
8. Побърква ме от смях..
9. Мъдрост с нотка романтика
10. Тя не е сама :)
11. Сладур, който харесвам
12. Обичам да посещавам това магазинче :)
13. Интересен и обективен
14. Синьо...много синьо
15. Младежта днес
16. Nakom
17. ssstto
18. Какво - България ли?
19. pimp
20. Нетчето
21. Дигиту
22. Юлката
23. Стоте болести
24. БТП
25. Ванката
26. Новият-стар БТП или смелия-анонимко :)